5 неща, които децата ще научат от “Коледозавър” на Том Флетчър

Подвластни на гринчовското си настроение, някои възрастни могат да се бунтуват срещу разговорите на празнично-декемврийска тематика, но истината е, че Коледа е след по-малко от шест седмици и всеки малък читател се вълнува от този факт. По-големите деца знаят отлично плана за действие – валидират годишното си послушание, пишат писмо до ръководството, изпращат го за одобрение до Северния полюс и после чакат обратна връзка (по възможност под формата на подарък). По-малките пък са все още леко неориентирани и пълни с въпроси относно последователността на стъпките. И на двете групи обаче ще им е интересно да надникнат в света на Дядо Коледа, на едно (не)обикновено момче и неговия нов приятел, за които се разказва в книгата “Коледозавър” от Том Флетчър.

За книгата накратко:

Забравете всичко, което си мислите, че знаете за Северния полюс  и се пригответе да се срещнете с: момче на име Уилям Тръндъл, баща му, господин Боб Тръндъл, Дядо Коледа (Да! Истинския Дядо Коледа!), Бренда Пейн, най-злобното момиче в училище (и може би в целия свят), много елфи и разбира се, един необикновен динозавър на име Коледозавър!

“Коледозавър” е сладурска детска история, която носи магията на коледното време и докато пресъздава вълшебството на празника, успява да покрие широк спектър от теми проблеми, с които децата се сблъскват в ежедневието – като отхвърлянето на различните, тормоза в училище, деликатната семейна среда, в която някои израстват. Но всичко това е поднесено с много фантазия и хумор, със закачливи и симпатични илюстрации, дело на Шейн Деврис, посипано обилно с коледно настроение и вяра, че доброто винаги побеждава.  Романът на Том Флетчър е подходящ за деца на възраст над 8 години и макар в началото да изглежда внушителен в техните очи, всъщност адекватният шрифт и изображенията дават въздух на малките читатели, а приключенията в историята и множеството обрати държат вниманието в плен до самия финал.

Как се правят коледните подаръци?

След “Колко дни остават до Коледа?” един от най-често задаваните въпроси към родителите е как Дядо Коледа успява да изработи толкова много подаръци, така че да няма разочаровани деца. Възникват хипотези какво представлява работилницата му отвътре, с какъв ли работен график разполагат неговите помощници, наясно ли е с регулациите, свързани с качеството на играчките. Съветът на послушковците по света ежегодно търси отговори на тези свои чудения и ето че Том Флетчър дава нужното обяснение в книгата “Коледозавър”. Докато четат за вълнуващите случки в живота на момче на име Уилям Тръндъл, децата ще научат, че (типично в духа на Коледа) и изработването на подаръците е свързано с доза магия. Тя се буквално корени във вълшебното коледно дърво, което е най-старото и първото по рода си. И макар вече да не е толкова пищно украсено, то е натоварено с отговорна задача – да произвежда специални магични бобчета, от които излизат играчките за послушните деца. Целият процес е подробно описан в историята, така че да няма капка съмнение, че това е единственият възможен отговор на въпроса как се правят коледните подаръци.

Някой виждал ли е елф?

Няма какво да се залъгваме – без помощниците на Дядо Коледа празникът е немислим. Необходими са нечовешки, даже да сме по-конкретни – елфски усилия, за да се съберат всички коледни подаръци и да се натоварят в шейната. Но кой е виждал коледен елф? Ами читателите на “Коледозавъра” ще имат възможност да се срещнат с тях на страниците на книгата и да научат, че те са миниатюрни, едва забележими човечета, които през повечето време работят под земята, откъдето вадят “плодовете” на вълшебните бобчета. Или иначе казано – изкопават играчките. Освен това се обличат малко странно, обичат да пеят, говорят винаги в рими (с изключение на Ровчо, на когото невинаги му се получават стиховете) и носят смешни имена, които загатват какви способности имат: Чайничка приготвя най-вкусния чай, Дундьо препича филийки, а Масленчо ги маже обилно с масло. И изобщо в тяхната компания е много весело – нещо, в което всеки читател сам ще се убеди.

Какво има на Северния полюс?

На теория всички знаем къде се намира, обаче да бъдем честни – колко от нас ще тръгнат към най-студената, мразовита и снежна част на света, без да са сигурни какво ще открият там. И изобщо какво знаем за дома на Дядо Коледа? За щастие Том Флетчър ни е начертал подробна карта, на която се вижда Снежното ранчо на белобрадия старец – точно в центъра на Северния полюс. Разположено е близо до градчето на елфите, което пък си има всичко: от кино, където може да гледате коледни филми по всяко време на годината, до богата библиотека, “Северен Старбъкс” (предвид натоварения график на елфите сигурно им трябват по няколко чаши горещ шоколад на ден) и гигантска писта за шейни. В общи линии мечтаната дестинация на всяко хлапе (и не само).

Що е то коледозавър?

Няма как да подминем този въпрос, който вероятно възниква още с прочитането на заглавието на детската книга.  Освен че заедно с Уилям Тръндъл е главен герой в историята на Том Флетчър, Коледозавърът е единствен по рода си динозавър, последният оцелял след падането на метеоритът. Останал сгушен в яйчената си черупка, този динозавър е потънал в дълбок сън и се е излюпил едва когато елфите са го намерили. Той е много гушкалив, мил и внимателен, обича да си похапва (диетата му включва 42 пая с месо на ден) и да си взима баня със специалната феева течност, която има несравним аромат. Понякога е малко самотен, но пък този проблем бързо си намира решение, когато среща Уил. Освен това мечтае да полети. И тъй като на Коледа няма невъзможни неща, как мислите – дали е успял?

Кой е най-ценният коледен подарък?

На страниците на “Коледозавър” от Том Флетчър децата ще научат множество забавни коледни истории и ще срещнат герои, които ще ги трогнат и разсмеят. Но най-ценният урок, който всеки малчуган може да си вземе от книгата, е умението да разпознават най-ценния коледен подарък. Най-скъпите дарове не са огромни играчки и кули от опаковани кутии край елхата, а щастието да намериш приятел – някой, с когото да се забавляваш и на когото да разчиташ, другар в приключенията, помощник в тайните мисии (и понякога в белите). Приятелската прегръдка е лекарство, което без проблем гони лошите мисли, породените от тревога болки в стомаха, заменя намръщения поглед с усмивки и изобщо умее да прави денят по-хубав. Ако не ми вярвате, питайте Уил Тръндъл – щом той успя да се сприятели с Бренда Пейн и така да я излекува от хапливите ѝ коментари и зли планове, значи силата на приятелството е безгранична.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата