Температурите навън може да говорят друго, но истината е, че сме в разгара на есента. Някои асоциират сезона с усещане за уют, други откриват в него нотки на меланхолия, трети се увличат по неговия по-мрачен характер, а четвърти избират да се наслаждават на различните му лица. Следвайки тези линии, съм избрала 6 книги, които са идеални за четене през есента.
“Ще бъда като река” – Шели Рийд
“Ще бъда като река” от Шели Рийд е вдъхновена от реални събития – свързана е с историята на построяването на язовир на река Ганисън в Колорадо и заличаването на цял един град, за да бъде осъществен проектът. Животът на Виктория, подобно на този на стотици нейни съграждани, трябваше да потъне – овощната градина, щанда, на който семейството ѝ продава праскови от поколения, къщата, в която е израснала. Но тя е усвоила уроците на природата и като река намира пролуки и пътища, не спира да върви напред и да се бори. “Ще бъда като река” е затрогващ и емоционален разказ за силата на човешкия дух, за онази енергия, която ни помага да намираме посока и да строим мостове, когато се чувстваме най-изгубени, за куража да обичаме, когато ни забраняват, за смелостта да погледнем най-големите ни страхове в очите и да не се огънем под техния строг поглед. “Ще бъда като река” е и много лирична история, в която се говори за любов, дом и семейство, за майчиното сърце, за съдбовните избори и изпитанията, които каляват волята.
“Трето царство” – Костадина Костова
“Трето царство” от Костадина Костова е епичен роман за първите години на Третото българско царство, за свободата на избора и цената на честта, за дълга към родината и този към самите нас. История за търсенето на любовта като пътуване, което ни помага да се вслушаме в собствените ни мечти и копнежи. Романът проследява съдбите на четирима души – Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Четири нишки – толкова пъстри, ярки и различни, се преплитат, за да разкажат една история за многото лица на любовта. Веднъж я виждаме млада, наивна и прекършена от тежестта на отговорностите към семейството. Друг път се оглежда в пламъците на семейното огнище, което те посреща топло и винаги е готово да те приюти. А понякога е пожар, който изпепелява всичко и всички край себе си. В “Трето царство” има удивителен баланс между исторически факти и чисто човешки драми и вълнения и това прави книгата изключително увлекателна и приятна за четене.
“Четирите вятъра” – Кристин Хана
“Четирите вятъра” от Кристин Хана е книга, която ни връща в годините на Голямата депресия и по-конкретно на Прашните бури, за да разкаже историята на една майка, за нейната сила и безгранична любов, за волята на човешкия дух да оцелее и да посрещне утрешния ден. “Четирите вятъра” е история, която разказва за проявите на кураж и саможертва, за любовта като богатство, неизмеримо с никое друго, за дома, но не във физическите му измерения, а като усещане, което човек изпитва, когато е с най-близките си. Освен всичко останало, романът говори за обречеността на брак, роден от обстоятелствата, а не от поривите на сърцето; за желанието на всеки човек, да се чувства обичан и ценен; за неочакваните приятелства, които се превръщат в опора в най-трудните мигове; за смисъла да отстояваш и да се бориш за това, в което вярваш.
“Първият случай на Мейзи Добс” -Джаклин Уинспиър
“Първият случай на Мейзи Добс” от Джаклин Уинспиър е идеалната комбинация от заплетена мистерия и човешка история, която вълнува. В началото романът започва в типичния за жанра си (copy mystery) стил – среща ни с находчива, наблюдателна и кадърна героиня, която има нюх към сложни загадки и винаги намира път към истината. В сърцевината си обаче сюжетът ни връща в началото на 20 век и обхваща както темата за различните социални прослойки в британското общество, така естествено продължава и към периода на Първата световна война, фокусирайки се върху работата на медиците и отдадеността, с която са се грижили за ранените. Наближавайки края на историята, Джаклин Уинспиър се връща към първоначалния облик на своята героиня – на човек, който разплита мистерии, но вече виждаме образа на Мейзи доста по-плътен и ярък и с оглед на миналото, можем да го разберем по-добре. “Първият случай на Мейзи Добс” е увлекателна история, която коментира общочовешки теми, но поставени в контекста на изключителни обстоятелства – образованието като възможност да се издигнеш в обществото, любовта във време на несигурност, крехкостта на менталното здраве и предизвикателството жена да изпълнява мъжка професия.
“Мълчанието на цвета” – Нарине Абгарян
В “Мълчанието на цвета” Нарине Абгарян е събрала пътеписи, родили се от гостуванията ѝ в различни страни по повод представянето на нейните книги, разкази и новели, които носят богатството на нейния език и са натоварени с авторовия призив към човещина, толерантност и разбиране. Трогателни, забавни, тъжни, весели, много истински, някак познати, близки, други сърцераздирателни – такива са историите, които ще ви посрещнат на страниците на сборника. На пръв поглед те показват епизоди, свързани с нечия рутина – от уж незначителни разговори за времето до приготвяне на любими гозби и дебати, свързани с теми като вярата, войната, бъдещето. Но именно в тази семплост се крие дълбокото убеждение, че човек се нуждае от стабилност – нещо, което да му дава комфорт, че каквото и да се случва, светът продължава да се върти и някои неща не се променят. Малки ритуали като прояви на обич. Заставайки зад тази идея, Нарине Абгарян изпълва страниците на книгата с топлина, с надежда, със светлина и наистина я прави подходяща за четене през есента – хубаво ти е да се сгушиш в нея.
“Дългата игра” – Елена Армас
“Дългата игра” от Елена Армас е забавна романтична комедия, чието действие се развива именно през есента. За сюжета с две думи: заради медиен скандал Адалин е отстранена от поста си на мениджър на голям футболен отбор и е изпратена в малко градче да популяризира детски треторазряден отбор, където трябва да съжителства и работи заедно със световноизвестен вратар, внезапно избрал да паузира кариерата си. Историята стъпва на класическия сюжет, в който главните герои не се понасят и подхождат с предразсъдъци един към друг, но постепенно разбират, че са създадени да бъдат двойка. Тук вълнението се покачва и от друг фактор, а именно – че обстоятелствата ги принуждават да прекарват време заедно. Освен това “Дългата игра” е slow burn романтика – връзката между Камерън и Адалин се развива постепенно и макар всеки от тях да е наясно с привличането помежду им (което значително ускорява сърдечния ритъм на читателките), дълго време никой не предприема нищо и всички вълнения около близостта им са поднесени много умерено, с вкус и известна доза хумор. До голяма степен “Дългата игра” ми напомняше на онези забавни романтични комедии от края на 90-те, които гледахме на екран и към които и днес се обръщаме, когато търсим комфорт.
