“Мрачни кътчета” – Мегън Голдин

Запомних името на Мегън Голдин, след като прочетох “Не заспивай” – един доста добър психотрилър, който ме впечатли преди време. Затова определено знаех, че исках да видя какво ми готви авторката в “Мрачни кътчета”. Убиец на свобода, неидентифицирани жертви, смъртоносна заплаха и надпревара с времето са само част от съставките на трилъровия коктейл, който авторката ми е забъркала.

“Мрачни кътчета”:

  • Автор: Мегън Голдин
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 336 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Рейчъл Крал, Джо Мартинес, Терънс Бейли
  • Преводач: Росица Тодорова
  • Издателство: Ера

Терънс Бейли е заподозрян за убийството на шест жени, но поради липса на доказателства, скоро ще излезе от затвора. Изненадващо, той е посетен от известната млада инфлуенсърка Мадисън, а часове по-късно тя изчезва безследно. Дали е била отвлечена, или по-лошо? Бейли ли е отговорен по някакъв начин? И защо изобщо е говорила с него? Мадисън сякаш е напълно измислена персона, съществуваща само в социалните мрежи. Няма семейство и приятели, а повечето хора дори не са я виждали. Коя всъщност е тя? Агентите от ФБР са в задънена улица и имат нужда от помощта на Рейчъл Крал, която води популярно криминално предаване. Рейчъл се внедрява на бляскаво събитие за инфлуенсъри и бързо осъзнава, че техният свят е пълен с ожесточена конкуренция, която може да се окаже смъртоносна… Изглежда, че някой е обсебен от онлайн звездите, а сега и от самата Рейчъл. Внезапно набелязана от сериен убиец, тя е принудена да се сблъска с най-мрачните кътчета в онлайн пространството и в реалния живот.

Страховит, напрегнат, хипнотизиращ – така най-общо бих описала “Мрачни кътчета” от Мегън Голдин. С атмосферата си книгата ще спечели почитателите на психотрилърите, но също така ще се хареса и на феновете на добрите криминални загадки заради сложното разследване, в което ги въвлича . Роман за чудовищата, които се крият в сенките и остават незабелязани, за хищника, който търпеливо дебне плячката си, за историята, която се крие зад профила на жертвите. “Мъртви кътчета” разказва и за суетата и егоцентризма на съвременния свят, за обсесията от социалните мрежи и илюзията, която те създават.

Много неща ми допаднаха в сюжета, който стъпва на няколко основни и характерни за жанра мотива. Имаме анонимния убиец, който влиза в ролята на разказвач – неговите епизодични включвания съдържаха психо фактора, който помагаше за покачване на адреналина и ескалирането на напрежението. Също така сме свидетели на момента с грешния заподозрян – пропуски в предишни случаи подлагаха на съмнение компетентността на полицията и в крайна сметка потвърждаваха хипотезата, че човекът зад решетките не е единственият отговорен за престъпленията навън. По този начин Мегън Голдин създава усещане за съспенс и провокира читателя да бъде нащрек за потенциални подсказки кой е истинският извършител. И третият елемент е поредицата от убийства, която носи със себе си множество факти и предположения, преплита минало и настояще и създава обрати, които правят историята увлекателна и много динамична.

В главната роля виждаме Рейчъл Крал, която е заменила поста си на разследващ журналист с водещ на един от най-успешните подкасти, посветен на разкриването на престъпления. Имаше нещо, което ми направи много силно впчатление по отношения на героинята – някой спомена, че тя се отнася с човечност, грижа и емпатия към историята на жертвата, а не гледа на нея само като на сензационно заглавие или скандално разкритие, което покачва рейтингите. Това наблюдение се отразява най-добре в главите, които пресъздават подкаста на Рейчъл – там виждаме нейния поглед върху разследването, който е по-различен в сравнение с дистанцирания подход на полицията. Разбира се, всяко правило си има изключение, и тук то се явява под формата на симпатичен агент от ФБР, който освен че има нюх, се вслушва в съветите на журналистката.

Ако приемем, че сърцевината на романа е история за сериен убиец, който полицията дълго време не е успяла да хване, то периферията е свързана с живота и работата на инфлуенсърите – друга порода хищници, които оперират с лайкове и последователи и се надпреварват за вниманието на рекламодателите. Мегън Голдин осъжда лицемерието и фалша, алчността и липсата на морал, които се наблюдават в тези среди, и акцентира върху идеята, че този тип хора водят кух живот – бляскав отвън, но изпразнен от смисъл и истинско съдържание. Интересна ми се стори и метафората, че инфлуенсърите се убиват от работа и колкото повече печелят, толкова по-гладни стават за нови изяви.

Романът има раздвижена структура – редува гледните точки на Рейчъл, на ФБР агента и на убиеца, както и части от репортажа за специалното издание на подкаста. Макар да е свързан с няколко случая от близкото минало, през цялото време действието се развива в настоящето и това улеснява читателя в проследяването на основните улики и събития. Авторката пише завладяващо, като обръща внимание на дребни детайли в обстановката, които допринасят за изграждането на атмосферата и за емоционалния ефект на прочетеното.

Накратко, Мегън Голдин е написала един наистина пленителен роман. “Мрачни кътчета” е психотрилър, който има какво да предложи на читателите – знае отлично как да погъделичка любопитството им, да прикове вниманието и да ги изненада, когато най-малко очакват.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин