“Дългата игра” – Елена Армас

Имам малко особена връзка с книгите на Елена Армас. С “Испанска любовна афера” си допаднахме, макар че имах по-високи очаквания. С “Експеримент “съквартиранти” по американски” не се разбрахме и си признавам, че дори не я дочетох. Обаче все пак не ми се искаше да зачеркна категорично авторката и реших да дам шанс на “Дългата игра”. Определено не съжалявам, защото прекарах няколко забавни часа в компанията на Адалин и Камерън.

“Дългата игра”:

  • Автор: Елена Армас
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 512 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 2
  • Главни герои: Адалин, Камерън, Матю, Джози и една забавна коза
  • Преводач: Цветелина Тенекеджиева
  • Издателство: Егмонт

Адалин Рейес е прекарала години в усъвършенстване на ежедневната си рутина: ставане преди зазоряване, шофиране до офисите на футболния отбор „Маямски пламъци“, работа на макс, прибиране вкъщи и отначало. 
Но всичко това се срива, когато видеозапис на скандалното й поведение спрямо талисмана на отбора става вайръл. Вместо да я уволни, собственикът на отбора – който всъщност й е баща – изпраща Адалин в средата на нищото, където е натоварена със задачата да помогне на местен футболен отбор. Плановете й се разпадат, когато открива, че играчите носят балетни пачки на тренировка, отглеждат кози за домашни любимци и се плашат от Адалин. А освен това са… деветгодишни момичета. За да станат нещата още по-лоши, треньор е Камерън Калдани, световноизвестен вратар, който наскоро се е оттеглил от активна спортна дейност. Кам е идеалният кандидат за помощник на Адалин, но благодарение на злощастната им първа среща (включваща петел, един от краката на Кам и бронята на колата на Адалин) той решава да я изгони от града, а тя него – от отбора. Да помогне на този детски отбор е единственият път на Адалин към изкуплението и тя играе дългата игра. Той – също.

“Дългата игра” от Елена Армас е от онези романи, които се четат лесно и това ги прави изключително приятна компания, ако си в натоварен период. Дори не си помисляйте да посегнете към книгата, ако не харесвате любовния жанр, защото авторката се е постарала да изгради сюжета си върху популярни и обичани мотиви и това прави историята абсолютен бонбон – сладка, романтична и духовита. За постигането на този резултат допринасят и главните герои, между които има чудесна химия, а разговорите им напълно отразяват идеята, че в спора се ражда истината. Динамичното темпо и куриозните ситуации, на които се наслаждаваме в романа, допълват списъка с трикове на Елена Армас, с чиято помощ този път тя успя с лекота да ме спечели като читател.

“Дългата игра” е роман за битките, които си струва да водиш, за страховете от провал, за моментите, в които си изгубил вяра в себе си, за съживителната сила на любовта и способността ѝ да показва живота в друга перспектива. Книга, която напомня, че най-успял е онзи, който не съжалява за направените избори и се чувства удовлетворен от решенията си. “Дългата игра” е спортен романс – главните герои се занимават с футбол, и като такъв носи известна доза състезателен дух и адреналин, които чудесно подправят романтичния сценарий. А той, както споделих, е богат на любими мотиви. Историята стъпва на класическия сюжет, в който главните герои не се понасят и подхождат с предразсъдъци един към друг, но постепенно разбират, че са създадени да бъдат заедно. Тук вълнението се покачва и от друг фактор, а именно – че обстоятелствата ги принуждават да прекарват време заедно. В “Дългата игра” именно тук изникваха множество комични ситуации, които показваха, че Адалин не е глезената дъщеря на татко, а Камерън – сърдитият отшелник.

Освен това може да се каже, че романът е за любов в малкия град – скромният брой жители дава основание на част от тях да се бъркат в чуждите работи и гласно да изразяват позиции по въпроси, за които никой не им е искал мнението. В това отношение “Дългата игра” ми напомняше малко на “Това, което никога не приехме” от Луси Скор с разликата, че Елена Армас все пак е избрала да фокусира вниманието си повече върху водещите персонажи и не е била толкова детайлна по отношение на заобикалящата ги среда. Освен това “Дългата игра” е slow burn романтика – връзката между Камерън и Адалин се развива постепенно и макар всеки от тях да е наясно с привличането помежду им (което значително ускорява сърдечния ритъм на читателките), дълго време никой не предприема нищо и всички вълнения около близостта им са поднесени много умерено, с вкус и известна доза хумор.

Други неща, които ми харесаха в историята: британския “акцент” и италианските корени на Камерън, активностите в градчето, които помагат на жителите да бъдат по-сплотени като общност, тренировките на детския футболен отбор (големи сладури), да видя как едно градско момиче оцелява в планинска среда (съчувствах ѝ). Това, което не ми допадна толкова беше фактът, че към края авторката някак много забърза всичко и обърна сюжета в посока провалената връзка между баща и дъщеря, а някак ми харесваше фокусът да е изцяло върху двойката в книгата.

Накратко, ако харесвате романтична литература, бих ви препоръчала “Дългата игра” от Елена Армас – според мен от трите ѝ книги тази е най-увлекателна и най-добре написана. А фактът, че виждам израстване в писането на авторката, ми дава надежда, че е избрала да играе дългата игра, а не търси еднократна изява на литературната сцена.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин