Ако си търсиш интересно четиво, обърни се към някоя любима книга или автор – тя може да те насочи най-правилно към следващата завладяваща история. Посегнах към “Ще бъда като река” от Шели Рийд заради препоръката, че ще допадне на онези, които харесват “Четирите вятъра” от Кристин Хана. Наистина има известни сходства между двете истории, но също така виждам и разликите, които помагат на романа на Шели Рийд да се отличи и да поеме по свой път.
“Ще бъда като река”:
- Автор: Шели Рийд
- Жанр: Исторически, художествена литература
- Страници: 320 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Виктория, Уилсън, Руби-Алис
- Преводач: Милена Илиева
- Издателство: Бард
Седемнайсетгодишната Виктория Наш върти домакинството на семейната ферма за праскови в градчето Йола, Колорадо. Уилсън Муун е млад скитник с тайнствено минало, прогонен от племенната си земя и решен да живее по свои правила и закони. Съдбата ги сблъсква на улицата и тази среща променя живота им драматично, поражда колкото страст, толкова и опасност. И когато трагедията я застига, Виктория напуска дома си, единственото място, което познава. Бяга в планината и се бори с капризите на природата и със страховете си от несигурното бъдеще. Сезоните се сменят, а с тях се променя и тя. В красивия, но суров пейзаж открива истини за себе си и намира сили да продължи напред, макар че река Ганисън много скоро ще потопи родния ѝ град – стопанствата, фермите и любимата овощна градина, за която семейството ѝ се грижи от поколения.
“Ще бъда като река” е от онези книги, които разказват тихо, сякаш са готови да ти споделят съкровена тайна. При тях като че ли най-силно се усеща тази интимност, която обичайно наблюдаваме между историята и нейния читател. Не те познават, но са избрали да ти се доверят – да изповядат пред теб и болката, и горчивината, и страха, но и да разкажат за доброто, за човещината и за любовта. Не търсят целенасочено подкрепа – героите са си изстрадали съдбата и са понесли последствията от изборите си, но сякаш държат ключа към емпатията и е невъзможно да останеш безразличен към споделеното. “Ще бъда като река” е затрогващ и емоционален разказ за силата на човешкия дух, за онази енергия, която ни помага да намираме пътища и да строим мостове, когато се чувстваме най-изгубени, за куража да обичаме, когато ни забраняват, за смелостта да погледнем най-големите ни страхове в очите и да не се огънем под техния строг поглед.
“Ще бъда като река” е много лирична история – лесно е да се оставиш в нейните прегръдки и да се понесеш по течението, но не знаеш в кой момент ще те изненада. Подобно на реката, тя криволичи и ту изпълва сърцето на читателя с надежда и светлина, ту го натиска и дави сред мътните води на болката и тъгата. Животът на седемнайсетгодишната Виктория е низ от изпитания – всяко следващо калява волята ѝ да се бори и засилва нейната резистентност към капризите на съдбата. Всичко започва със зрънце любов, което покълва и ражда красиви плодове – храни душата на момичето с мечти и копнежи, прави еднообразните дни по-цветни, прогонва самотата, с която е свикнало да живее. Но завистта, омразата и жестокостта са алчни и не могат да позволят на човешкото щастие да вирее необезпокоявано, затова преследват, грабят, убиват и в крайна сметка тласкат Виктория към отчаянието.
Тя обаче не се дава лесно, а тръгва срещу течението и се бори за собственото си оцеляване. Много интересно е разгледана темата за връзката между човека и дивата природа. От една страна, планината се превръща в убежище за момичето – приютява го наравно с останалите зверове, докато се опитва да го предпази от най-опасния хищник, който си спи удобно в леглото. Природата не осъжда действията на Виктория, но не ѝ оказва и подкрепа – Шели Рийд ясно поставя границите между безсилието на човека пред унищожителни бури и ветрове, пред неписаните закони, по които светът горе се ръководи. Природата единствено възпитава – учи на уважение, на смирение и на благодарност. Тя е най-мъдрият съветник и най-строгият учител, а Виктория приема да живее по нейните правила, макар това да ѝ коства много.
Темата за майчинството е дълбоко вплетена в “Ще бъда като река”. Първо, като неведнъж споменава за смъртта на майката на Виктория и как това е рефлектирало върху нея. Второ, като разглежда темата за най-висшата проява на майчината обич – решителността да направиш всичко, за да помогнеш на детето ти да живее. И трето – като разказва за грижите на майчиното сърце, за непрекъснатите връзки. Имаше някои наистина емоционални моменти, които първоначално ме караха да се бунтувам срещу главната героиня, но после – да ѝ съчувствам и да се възхищавам на смелостта и себеотрицанието ѝ.
В “Ще бъда като река” се говори много за сигурността на дома, който сам си създаваш, за пукнатините в едно семейство, някои от които непоправими, за принадлежността към дадено място и за необходимостта да следваш собствен път. Има много символика в писането на Шели Рийд, много негласно изречени истини, множество препратки и метафори, които придават дълбочина и плътност на сюжета.
“Ще бъда като река” от Шели Рийд е вдъхновена от реални събития – свързана е с историята на построяването на язовир на река Ганисън в Колорадо и заличаването на цял един град, за да бъде осъществен проектът. Животът на Виктория, подобно на този на стотици нейни съграждани, трябваше да потъне – овощната градина, щанда, на който семейството ѝ продава праскови от поколения, къщата, в която е израснала. Но тя е усвоила уроците на природата и като река намира пролуки и пътища, не спира да върви напред и да се бори. И това е нейният завет.