“Трето царство” от Костадина Костова е
“Трето царство”:
- Автор: Костадина Костова
- Жанр: Исторически
- Страници: 608 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 4
- Главни герои: Страхил, Яница, Вера, Гавраил
- Издателство: Софтпрес
Искам да кажа толкова много неща за “Трето царство” от Костадина Костова, и в същото време не смея и вече дни наред си мълча. Казват, че понякога най-силните послания отекват в тишината. В моето безмълвие се отразява възхищението ми от един прекрасно написан роман, любовта ми към герои, които се надявам другите читатели също да обикнат, изумлението ми от мащабите на този труд, който авторката е положила, за да сглоби парченцата история от Третото българско царство и да ги съчетае с тези на собствената ѝ творба в съвършена мозайка. Съзерцавайки я отблизо, виждам колко внимателно Костадина Костова прелива нюансите на романтиката с тези на историческия жанр, за да пресъздаде до последния детайл една толкова жива, бурна и омагьосваща епоха. Епоха, в която безразличие е синоним на безличие.
Костадина Костова ни връща във времето на Третото българско царство – времето на Фердинанд и Стамболов, за което, признавам си, не бях особено добре запозната (точно тези часове по история ми се губят). Самият период е изтъкан от противоречия, породени от политическата обстановка в страната, и в романа те се отразяват в делата и думите на героите, които търсят правилната посока толкова за България, колкото и за самите себе си. Именно техните вътрешни терзания и тълкувания на думи като чест, достойнство и дълг бяха сред нещата, които ме впечатлиха в книгата.
Романът проследява съдбите на четирима души – Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Четири нишки – толкова пъстри, ярки и различни, се преплитат, за да разкажат една история за многото лица на любовта. Веднъж я виждаме млада, наивна и прекършена от тежестта на отговорностите към семейството. Друг път се оглежда в пламъците на семейното огнище, което те посреща топло и винаги е готово да те приюти. Любовта гори, но понякога с нея изгаряш и ти самият, а светът ти се превръща в пепел. В тези различни нейни лица се оглеждат нашите главни герои. На пръв поглед образите в книгата са изключително контрастни – свободолюбието на Вера се изправя срещу сдържаността на Яница, принципността на Гавраил стои срещу по-импулсивния характер на Страхил. Но реално всеки от тях обича – дълбоко, истински, с цялата си душа и със същата отдаденост, с която застава и зад идеалите, в които вярва.
Любовта не е само мечти. Тя е семейство, дом, изпълнен дълг. Приятелство.
В “Трето царство” има удивителен баланс между исторически факти и чисто човешки драми и вълнения. И това прави книгата толкова увлекателна и приятна за четене въпреки солидния ѝ обем. Разбира се, за лекотата допринася и ефирността на изказа на Костадина Костова, дълбочината при диалозите и динамиката на сцените. Множество ретроспективни моменти ни връщат в ранните години на Вера и разказват за безгрижните разходки край Петербург. Друг път читателят пътува с царското семейство до Евксиноград или тича из прашните улици на стария Пловдив. Но винаги се връщаме към столицата като център на дворцовия и културния живот в страната. София според мен е петият герой в романа и като такъв е взела по нещо от останалите персонажи – има аристократичната осанка на Яница, но чарът на Вера, носи гордостта на Гавраил и горящото сърце на Страхил.
В началото казвах, че ми се ще да си мълча. За да не ви развалям удоволствието от четенето. А ето че сега не мога да спра да говоря за “Трето царство” от Костадина Костова. Истината е, че това не е просто роман, който се чете и после събира прах някъде в библиотеката. Читателят живее в него. И след финала иска да се върне пак там, из софийските улици със светещите фенери, в компанията на Вера, Яница, Гавраил и Страхил. Не е ли това най-хубавото на добрата книга – да я приемеш за свой дом?