Човешкият живот е резултат от поредица малки решения. Избори, които правим всеки ден – от това по кой път да поемем, когато отиваме на работа, до как ще прекараме уикенда. Дребни и наглед незначителни действия, които обаче водят след себе си други, преплитайки ги с тези на нашите близки, на хора, които познаваме или с които може би предстои да се срещнем. На тази основа стъпва Джилиан Маккалистър в романа си “Не тук и не сега”, но надгражда значително една сравнително позната теория с хитро конструиран сюжет и комплексни теми и проблеми.
“Не тук и не сега”:
- Автор: Джилиан Маккалистър
- Жанр: Трилър
- Страници: 416 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Джен, Тод, Кели
- Преводач: Майре Буюклиева
- Издателство: Benitorial
Можеш ли да предотвратиш убийство, което вече се е случило? Краят на октомври, минава полунощ. Чакаш 18-годишния си син да се прибере у дома. Напът е да наруши вечерния си час, но само няколко минути по-късно това се превръща в най-малкия ти проблем. Твоят мил, умен и забавен тийнейджър намушква човек. Не знаеш защо. Не познаваш жертвата. Знаеш само, че синът ти е арестуван и бъдещето му е провалено завинаги. За Джен всичко това не е просто вероятност. Тод, милият, умен и забавен Тод, нейният Тод наистина извърши убийство пред очите ѝ. Сега е в ареста и Джен има чувството, че никога повече няма да може да мигне. Но когато на сутринта отваря очи, е вчера. И снощният кошмар все още не се е случил. Всяко събуждане я отвежда все по-назад в семейната история в търсене на пропуснати парченца от зловещия пъзел. Някъде, скрита в миналото, я очаква истината. И Джен няма друг избор, освен да я открие.
Има книги, за които винаги времето е “тук и сега” – независимо кога ги четете или по каква причина сте посегнали към тях, може да се спокойни, че сюжетът е достатъчно завладяващ, а писането – повече от добро, за да ви държи историята в напрежение до самия финал. “Не тук и не сега” от Джилиан Маккалистър е такъв тип роман – изключително смислен и сложен трилър, като дори не мога да го огранича единствено до мащабите на този жанр, защото авторката определено ги надскача многократно – със структурата на сюжета, със засегнатите проблеми, с перспективата на една доста любопитна тема, каквата е мултивселената.
Още с първите страници става ясно, че Джилиан Маккалистър ни пуска в дълбокото. Историята започва ударно – с ужаса и страховете на една майка (Джен), която става свидетел на убийство, извършено от сина ѝ. Темата за майчинството е сериозно застъпена в романа – говори се за безусловната майчината обич и най-вече как всяка майка си познава детето, как понякога чува неизречените думи в неговото мълчание, как вижда тайната, скрита в погледа му, как усеща кога детското безгрижие се заменя постепенно с мисленето и съзнанието на възрастния. И най-вече как е в природата на една майка винаги да търси грешката някъде в себе си.
Когато Джен се събужда на другия ден, времето се е върнало назад – и това се повтаря, принуждавайки я да изживее наново знакови дни от миналото, които ѝ дават отговори за случилото се в настоящето. Спускаме се по спиралата от събития, които предхождат злополучния ден. Тук трилърът навлиза в дебрите на човешката памет, заиграва се със собствените ни възприятия за времепространството и обръща поглед навътре – към начина, по който отразяваме или подминаваме моменти от нашето ежедневие. Адски много ми допадна тази идея как всичко, което ни се случва, е резултат от малки стъпки и решения и как един погрешен избор може да повлече крак и да се превърне в лавина от проблеми и последствия. Но в същото време разполагаме със силата да променяме и моделираме живота ни – като присъстваме активно в него, като слушаме и наблюдаваме, като обръщаме внимание на детайлите, защото те понякога се оказват с ключово значение.
Другото, което ми хареса на чисто идейно ниво, е как не можем да избягаме от истината. Джен беше попаднала във времева матрица, от която не можеше да се измъкне. Единственият начин да се освободи и по този начин да промени хода на съдбата и да се оттърси от угризенията, вината и страховете, че някъде нещо е изпуснала, бе да намери онзи повратен момент, в който лъжата е заживяла в реалността. Именно в разплитането на тази мистерия се отразяват знаците на трилъровия жанр: изключително заплетен и сложен сюжет, нарастващо напрежение с приближаването към развръзката, анализ на факти и доказателства и непрекъснато съмнение в тяхната достоверност, непредсказуем финал.
Романът засяга и темата за доверието и брака. Макар да няма никакви нотки на романтика в историята, имаше нещо изключително красиво в преоткриването между Джен и съпруга ѝ – в преживяването за втори път на някои от най-важните моменти от тяхната връзка, в малките жестове и големите саможертви, които правят един за друг. Сред съмненията в крайна сметка изкристализира тяхната любов, а с нея и онова категорично чувство, което подсказва на Джен, че във всяка една вселена тя пак ще избере този човек.
Признавам, че в началото романът ми тръгна малко по-бавно, докато асимилирам идеята за пътуване във времето и свикна с този обратен ход на събиране на фактите. Но колкото повече се разплиташе мистерията, толкова по-пристрастяваща ставаше книгата.
“Не тук и не сега” ме върна към едно правило от математиката, на което ме беше научила моята учителка – когато не знаеш къде грешиш, върни се в началото и започни отново. В контекста на книгата нейното начало е и финал, а пък от своя страна краят отваря ново начало за героите. Казах ви, че е сложно! По-важното е, че заедно преплетени нишките на “вчера” и “днес” оформят тази на безкрайността. Защото всеки ден носи със себе си поредица от възможности, които да променят значението на “тук” и “сега”.
