В началото на лятото обичайно читателите са пълни с планове кои книги ще прочетат през по-топлите месеци – оптимистични прогнози, които обаче рядко се реализират. И винаги остава по някое лятно заглавие, за което времето просто не е стигнало. Спокойно – тези 5 книги може да четете и през есента!
“Кари Сото се завръща” – Тейлър Дженкинс Рийд
Макар да е гореща като лятното слънце, “Кари Сото се завръща” може да се чете по всяко време на годината. Вдъхновяващ роман за състезателка по тенис, която се завръща на корта, за да докаже на всички и най-вече на себе си, че е най-добрата. Няма по-мотивираща история от това да четеш как Кари Сото влага цялата си душа в една цел – да бъде абсолютен шампион. И няма по-удовлетворяващо усещане от това да знаеш, че е постигнала най-голямата си победа – да бъде в хармония със себе си. “Кари Сото се завръща” говори за идеята да надскачаш себе си, да се бориш, да култивираш този хъс и амбицията да бъдеш повече, да постигаш повече. И в същото време да знаеш кога да поставяш граници, да спреш. Роман, който казва, че не успехите ни определят кои сме, а нашите цели и мечти.
“Моти по водата” – Лейла Атар
“Моти по водата” от Лейла Атар е забавна, романтична и много морска книга. Но спокойно може да посегнете към нея и през есента заради темите, които разглежда – те са универсални и не се влияят от сезони. Преди всичко това е завладяваща любовна история за младо момиче, което обръща гръб на суеверията и предсказанията и се влюбва в мъж, в когото най-малко е очаквала, като по този начин поема руля на собствената си съдба. Той пък е единственият, който я вижда истински и я оценява такава, каквато е. Но отвъд техния бурен романс авторката дълбае по-навътре в темата за семейните отношения, за връзката между майка и дъщеря, за тревожността, породена от наследения страх, че винаги ще има някой разочарован от теб. Покрай образа на главната героиня доста се говори за самооценката и себеуважението, за поставянето на собствените желания на преден план, за страха, но и удовлетворението да се застъпиш за себе си, за необходимостта от поставяне на граници, с които да съхраниш собственото си спокойствие.
“Хотел “Нантъкет” – Елин Хилдебранд
“Хотел “Нантъкет” от Елин Хилдебранд е книга, която съчетава динамичната атмосфера на летен курорт в разгара на сезона с оборотите на живота на няколко човека, превърнали се в сърцето и душата на най-обсъждания хотел там. Именно героите правят романа универсален и неподлежащ на сезонна класификация. “Нантъкет” е пресечната точка на противоречиви емоции, деликатни казуси, неочаквани възможности и ключови решения, които определят посоката след края на лятото. Не хотел, а сякаш пристанище, което е готово да приюти едни в топлите си прегръдки и да изпрати други с пожелание за попътен вятър. Елин Хилдебранд ни приобщава към формиралата се малка общност, за да ни разкаже една история за любов, за приятелство, за ново начало и да ни напомни, че човек винаги има избор.
“Преследвачката” – Лив Константин
“Преследвачката” от Лив Константин е напрегнат психотрилър, който връхлита като лятна буря – не знаеш кога и откъде ще те изненада, но те държи в плен на наелектризираща атмосфера и мрачно настроение. Историята е заплетена, динамична и преплита няколко теми – за сръбта и нейното влияние върху хората, за брака и доверието в една двойка, за надеждата, която е ключът към новото начало, и за отговорността, с която идва родителството. В тези граници се развива сюжетното действие, което е преразказано от две гледни точки и напомня, че хората често правят прибързани изводи за нечий живот, без да са наясно с подробностите. А в романа на Лив Константин детайлите имат значение. И всеки читател, посегнал към книгата, ще се убеди в това.
“Какво си пожелаваш” – Катрин Сентър
“Какво си пожелаваш” от Катрин Сентър взима най-доброто от лятото и есента – настроението от топлите дни и усещането за промяна, с което се характеризира смяната на сезона. Освен това действието в романа съвпада с началото на учебната година, което го прави още по-близък до настоящите ангажименти, обсебили съзнанието на читателя. “Какво си пожелаваш” е усмивката, която изниква на лицето, когато погледнеш снимките от последната ти почивка, благодарността, с която посрещаш изгрева на плажа, надеждата, която те крепи, че в живота винаги има баланс и хубавите и лошите моменти вървят заедно. Роман, който носи солиден заряд оптимизъм и енергия и провокира читателя да гледа от светлата страна на нещата. Историята е романтична, забавна и носеща едно характерно чувство за приобщеност, което идва от топлия приятелски кръг на главната героиня. Книга, в която радостта разсейва сивите мисли и ти внушава, че всеки ден е нов хоризонт и всичко е възможно.
“Всяко лято след това” – Карли Форчън
“Всяко лято след това” от Карли Форчън е от онези книги, в които се вкопчваш както в последните топли дни, преди да е дошла есента. История, в която наивността на младежките години отстъпва пред порастването и всички отговорности, които идват с него – да признаеш за допуснатите грешки, да не бягаш от проблемите си, да не се криеш от света, да прощаваш. Карли Форчън има приятен стил на писане, в който се прокрадват леки нотки на меланхолия, подобна на онази, която ни застига, когато си мислим за безгрижно отминалите лета. Сюжетът стъпва на познати и утвърдени романтични мотиви – любов в малкия град, от приятелство към връзка, втори шанс. Книгата редува глави от настоящето с ретроспективни, които обясняват поведението на главните герои – Персефона и Сам, и разказват за развоя на техните взаимоотношения и причината за дългогодишната им раздяла. В този ред на мисли като структура “Всяко лято след това” напомня на “Срещи по време на ваканция”, но Карли Форчън заменя хумора на Емили Хенри с носталгия и повече драматизъм. Това обаче няма да ви попречи да се насладите на историята.
