За много хора беше изненада, че прочетох “Четвърто крило” от Ребека Ярос. Факт е, че рядко посягам към фентъзи, но популярността на заглавието в социалните мрежи и симпатиите ми към авторката, чиито любовни романи много харесвам, наклониха везните и в крайна сметка се поддадоха на изкушението да проверя за какво е целият този шум. “Четвърто крило” определено си има своите достойнства – ето какво ми допадна на мен в книгата.
“Четвърто крило”:
- Автор: Ребека Ярос
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 720 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои:
- Преводач: Мариана Христова
- Издателство: Сиела
Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл – позната още като строгата и студена майка на Вайълет – има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи. Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното. Kогато си най-дребната, не умееш да се биеш и костите ти са чупливи, смъртта е само на един дъх разстояние… защото драконите не се обвързват с немощни смъртни, те ги изпепеляват. Мнозина на свой ред са готови да прережат гърлото на Вайълет, защото кадетите, жадни за слава, са повече от драконите, готови да се обвържат. Други – като Зейдън Райърсън, безскрупулния и могъщ командир на крило, биха я убили просто защото носи омразното име Соренгейл. Смъртта е толкова чест гост в Квадранта на ездачите, а правилата определено не забраняват убийствата – и всеки кадет по-малко означава по-добър шанс за успех за останалите. Вайълет ще трябва да прибегне до всяка хитрост и коварна тактика, ако иска да дочака изгрева. И все пак… с всеки изминал ден войната става все по-жестока, магическите прегради, които защитават кралството, отслабват все повече и броят на жертвите расте… А най-лошото е, че Вайълет подозира висшите военни в укриване на ужасна тайна. Приятели, врагове, любовници. Всеки около Вайълет си има собствени планове. Защото, веднъж приет при драконовите ездачи, има само два изхода: завършваш или умираш.
Когато започнах “Четвърто крило”, не бях сигурна дали ще дочета книгата до края – обикновено ми е трудно да навляза във въображаемия свят, който авторите на фентъзи изграждат, а още по-голямо предизвикателство е да се задържа там. Но пък вече познавам Ребека Ярос като увлекателен разказвач с много лек и приятен стил и се радвам, че този неин почерк се е запазил тук, защото значително ме улесни. “Четвърто крило” е арена на битки, в които човешкият морал се изправя срещу животинския инстинкт за самосъхранение. Сцена, на която се разиграва гладиаторски спектакъл – зрелище, от което не можеш да откъснеш очи, защото животът и смъртта се борят за надмощие. Ангажираността на зрителите непрекъснато гони точка на кипене, защото героите са пионки в ръцете на авторката – един миг е достатъчен, за да реши кой приключва и кой продължава напред. Именно екшънът, динамиката и първичността на законите за оцеляването като единствен възможен изход държат в непрекъснато напрежение, а то се превръща в положителен катализатор на читателското любопитство, което бърза да научи отговора кой остава жив в края на романа.
Беше лесно да се ориентирам в света на “Четвърто крило”, тъй като Ребека Ярос е много праволинейна в неговата структура и правилата, на които е базиран сюжетът. И това си личи още с първите думи, които те посрещат в книгата: “Дракон без своя ездач е трагедия. Ездач без своя дракон е мъртвец.” Във военния колеж “Басгайът” ролите са разпределени и има строга йерархия, която се спазва. Дисциплината, редът и академичният фон задават една рамка, която през цялото време ми помагаше да остана с усещането, че съм здраво стъпила в някаква не толкова далечна реалност, а връзката между хората и драконите вече ме понасяше на крилете на въображението и задаваше друга перспектива. Изненадващо за мен, именно разговорите между приказните създания и техните ездачи се оказаха най-любимата ми и най-забавна част от четенето на книгата.
След като декорите са поставени, а посоката на сценария – ясна, идва ред и на героите да излязат на арената. Винаги съм смятала, че най-силната част на писането на Ребека Ярос е способността ѝ да изгражда пълнокръвни персонажи, без да ги идеализира излишно. От самото начало се разбрахме с Вайълет – харесваше ми колко е борбена, как всички бяха склонни да я подценяват, а тя използваше интелекта си, за да надвие физически по-силните противници. Изобщо ми допадна идеята, че човек не знае на какво е способен, докато не е поставен в безпрецедентна ситуация, тестваща неговите качества. През по-голямата част от книгата Вайълет беше тази, която задаваше посоката на сюжета и като цяло никой не можеше да й отнеме това централно място, което заемаше – фактът, че историята е разказана от нейна гледна точка подсилваше нейната доминантност. Но Ребека Ярос знае как да залага капани на читателите, така че обрати не липсваха.
За Зейдън Райърсън съм на принципа “или хубаво, или нищо” – класически типаж на мрачен, загадъчен и безскрупулен герой, който си намира майстора. Вероятно вече се досещате, че любовната нишка в романа беше нещото, което ме вълнуваше най-силно. Какво да ви кажа – клишетата съществуват, защото са се доказали във времето, а аз няма как да устоя на история, в която една героиня разтапя студеното сърце на главния герой. Има обаче нещо особено тук, което отличава Вайълет и Зейдън като двойка – той не я лишаваше от възможността тя да води собствените си битки и с това спечели абсолютния ми респект! Иначе погледнато в романтичен план книгата слага отметки в любими на много читатели категории – “enemies to lovers” взаимоотношения, “slow burn” романс, забранена любов.
Безспорно “Четвърто крило” ми допадна, но също така в него видях отразени други завладяващи и магични истории, които съм чела/гледала през годините, затова чисто сюжетно не мога да кажа, че ме изненада. И това е единствената причина да не дам по-висока оценка на книгата. Рисковите и опасни каскади ме върнаха към “Дивергенти”, драконите – към дома Таргариен, връзката между ездач и дракон ми напомняше на тази между Лира и нейния дух в “Златният компас”, а фактът, че никой не може да знае каква магична способност ще се прояви у героя или кой дракон ще го избере, ми навяваше спомени за думите на Оливандър, че “пръчката избира магьосника”.
Определено се вълнувам как ще се развие историята в следващата част на тази поредица на Ребека Ярос. Смятам, че “Четвърто крило” постави едно добро начало и успя да привлече на своя страна както почитатели на фентъзи книгите, така и тези на романтиката с балансирано съдържание, което обединява най-доброто от двата жанра. Епичните битки, историята за забранена любов и посланието за силата, която човек носи в себе си, допълват формулата на успеха и обясняват категоричните позиции на романа като бестселър на 2023 г.
