“Брилятни създания” – Шелби Ван Пелт

Някой ме беше попитал за книга, която препоръчвам за преходния сезон между лято и есен – история, която да носи топлината и слънчевата усмивка на горещите месеци, но също така деликатната меланхолия и нежността на есента. “Брилянтни създания” от Шелби Ван Пелт отговаря напълно на това изискване.

“Брилянтни създания”:

  • Автор: Шелби Ван Пелт
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 392 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 3
  • Главни герои: Марсел, Тоува, Камерън
  • Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
  • Издателство: Емас

След смъртта на съпруга си Тоува Съливан се хваща на работа в общинския аквариум на крайбрежното градче Сауъл Бей. Тя обича нощните смени, чистейки подове, привеждайки в ред дома на морските създания, с които се отнася като с приятели. Пък и трудът винаги я е разсейвал от Голямата тъга – преди повече от тридесет години синът ѝ Ерик, тогава едва на осемнадесет, е изчезнал мистериозно с лодка в морето. Тоува е приветлива с всички аквариумни обитатели, но никой от тях не е по-специален от гигантския тихоокеански октопод на име Марсел. Той знае и умее далеч повече, отколкото някой може да подозира, обаче при никакви обстоятелства не би си и помръднал пипалото в помощ на човеците похитители. Само че невероятното му приятелство с милата възрастна дама, която чисти нощем, променя всичко… Благодарение на изключителната си наблюдателност и прозорливост Марсел разгадава какво се е случило в нощта на изчезването на Ерик. И че явно има връзка с наскоро пристигналия в градчето Камерън, един млад мъж в търсене на отговори на собствените си големи въпроси. Ще успее ли октоподът да разкрие пред Тоува истината, преди да е станало твърде късно?

Всъщност “Брилянтни създания” от Шелби Ван Пелт може да се определи като всесезонна книга, към която да се обърнете, когато просто имате нужда от прегръдка или рамо за опора. Една наглед семпла история, която обаче по необикновен начин се гмурка в дълбоките теми на човешката психология и анализира нашите страхове и мечти в контекста на неясните хоризонти, срещу които животът често ни изправя. Роман за взаимоотношенията между хората – фино изплетена мрежа от връзки, приятелства и пресечни точки на съдби, която улавя най-деликатните състояния на човек: моментите, когато се чувства най-силен, но и тези, в които е най-уязвим, колебанията дали се движи в правилната посока, увереността, че е време да отгърне нова страница.

Тайните са навсякъде. Повечето хора са препълнени с тайни. Как не експлоадират? Това, изглежда, е характерно за човешкия род – отчайваща липса на комуникативни умения. Не че другите животински семейства се представят по-добре, разбира се, но дори херингата е в състояние да следва посоката. Защо хората не използват подобаващо милионите си думи, за да обяснят на другите какво искат?”

“Брилянтни създания” е книга, която ни среща с трима главни герои – Тоува, Камерън и Марсел. Чрез личните истории на първите двама се обхваща широк спектър от теми и проблеми, които вълнуват читателя. А третият е свързващата нишка помежду им – в сюжетен план той е ключът към разплитането на една загадка, а отвъд него олицетворява онази проява на оригиналност и фантазия, заради която читателите се влюбват в една книга. Тоува е 70-годишна жена, която е успяла да съхрани човещината и доброто си сърце въпреки загубите, които е преживяла през последните години. Няма да я чуете да се оплаква от самотата, макар присъствието ѝ да се усеща в дома ѝ като на нежелан гост. За сметка на това ще видите човешкия копнеж за контакт и емпатия при срещите ѝ с Марсел. Тоува се опитва да подходи рационално към темата за остаряването – възхищавах се на подготовката ѝ, с която целеше да организира всичко и да не натоварва никой с личните си грижи, но пък ми хареса как животът я научи, че не сме изпратени на този свят, за да сме сами във всичко.

Хората са единственият вид, който изопачава истината за собствено забавление.”

Камерън е 30-годишен мъж, който по мое мнение преживява една типична милениълска криза. Страда от наследени родителски комплекси и травми в детската възраст, които са допринесли за оформянето на характера му и за склонността му да бяга от отговорност. Едно пътуване с цел да намери отговор на важен въпрос се превръща в най-смисленото в живота му, след като открива много повече за себе си и това, което иска в бъдеще. Камерън олицетворява неизбежното порастване, което е свързано с период на установяване, на рутина, която вече не изглежда толкова плашеща и скучна, на полагане на основи, на които да стъпят едни по-стабилни връзки. Харесах неговата история, защото показва, че никога не е късно да отгърнеш нова страница, както и че човек не трябва да е проекция на родителските си пропуски, а може да променя и моделира живота си по свой начин. Жаден за обич, топлота и разбиране, той намери всичко това в крайбрежното градче Сауъл Бей – в компанията на жената, която спира дъха му, на мъжа, който му се довери насляпо, на възрастната жена, която го подкрепяше по новия му път.

По правило харесвам дупки. Дупката в капака на аквариума ми дава свобода. Не харесвам обаче празнотата в сърцето ѝ. Тя има само едно сърце, не три като мен. Сърцето на Тоува. Бих дал всичко, за да запълня празнотата в сърцето ѝ.”

Около тези двама главни герои се заплита интригата в романа. Камерън търси биологичния си баща, а Тоува се нуждае от отговори за мистериозно изчезналия ѝ син, който преди 30 години е отплавал с лодка в морето и никога не се върнал. Стигаме до моя любимец – Марсел, който им помага да открият истината. Марсел е гигантски тихоокеански октопод – изключително интелигентен, наблюдателен и чувствителен. Мисля, че той е душата на този роман – разсъжденията му за човешката природа, неговата прозорливост и умението му да забелязва всички дребни неща, които хората подминават или неглижират, а са толкова съществени за голямата картина, го превърнаха в един от най-мъдрите и сърцати разказвачи, на които съм попадала, и в отличен ловец на истории. Освен това с него се акцентираше на идеята за свободата на духа, за ограниченията, които хората често си налагат сами, за чувството на умиротворение и хармония, които домът носи.

Човешкият род… През повечето време вие, хората, вършите глупости и допускате грешка след грешка. Понякога обаче сте брилянтни създания.”

“Брилянтни създания” от Шелби Ван Пелт е от онези книги, в които можеш да се вглеждаш до безкрай и пак да откриваш някакъв нюанс или детайл, който си пропуснал. Много човешка, сърцата, топла история, която е толкова лесно да обикнеш.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин