Едва ли има човек, който да не е чувал за Астрид Линдгрен – с нейните истории израстват поколения деца. Забавни, смели, игриви, героите ѝ сякаш оживяват на страниците на книгите и подават приятелска ръка на всеки малък читател и го прави част от приключенията, които пък дебнат зад всяка глава. Но коя всъщност е Астрид Линдгрен и как е развила писателската си дарба до такава степен, че да създаде непреходни персонажи и сюжети, получили световно признание? Зузане Лидер се заема със задачата да ни разкаже повече в романа “Астрид Линдгрен”.
“Астрид Линдгрен”:
- Автор: Зузане Лидер
- Жанр: Исторически, романизирана биография
- Страници: 360 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Астрид Линдгрен, Стуре Линдгрен, Ласе, Карин
- Преводач: Ваня Пенева
- Издателство: Емас
Годината е 1943-та. В Европа бушува най-жестоката война, но в Швеция цари мир и спокойствие. Астрид, 36-годишната съпруга на Стуре Линдгрен, шефа на стокхолмското бюро на Кралския автомобилен клуб, решава да събере историите, с които е забавлявала собствените си пораснали деца, и да ги предложи на някое издателство. Поощрява я цялото ѝ семейство. Първите опити не са обнадеждаващи, но Астрид не се отказва. И успехът идва – книгата „Брит-Мари разкрива сърцето си“ спечелва втора награда в младото издателство „Рабен и Шьорен“. И през зимата на 1944 г. излиза от печат. А в това време вече е на път към читателите и втората книга – „Пипи Дългото чорапче“ – книгата, която ще превърне никому неизвестната шведска домакиня в Астрид Линдгрен, незалязващата световна звезда на детската литература.
“Астрид Линдгрен” се нарежда сред любимите ми заглавия от поредицата “Музи” на издателство “Емас” – лъчезарна, сърдечна, грижовна, детската писателка е слънчев лъч, който пробива сивото небе въпреки всички трудности и изпитания, препречили пътя ѝ. Животът ѝ невинаги е песен, но Астрид Линдгрен се учи да оцелява в света на възрастните по единствения възможен начин, който познава – като не допуска детето в нея да замълчи. Даже напротив, дава му глас и го предизвиква да фантазира истории, да гради във въображението си светове, да приключенства и да се забавлява. Това ѝ носи радост и утеха и в крайна сметка се превръща в нейната броня срещу всякакви удари на съдбата.
Романът проследява живота на Астрид Линдгрен от първите й години като самотен родител – абсолютно предизвикателство за времето си. Въпреки че действието се развива в началото на 30-те години на миналия век, дилемите, през които преминава, не са чужди за една майка. Приоритет са здравето и щастието на нейното дете, дори това да ѝ коства саможертви. Но страхът, че се проваля и че е направила грешния избор, я преследва като сянка – сякаш тя така и не успява да компенсира изгубеното време с първородния си син и никога не пропуска възможност да му покаже колко е обичан. Това се вижда в безгрижното детство, което успява да му подсигури в родния ѝ дом – стопанството “Нес”. Смехът от игрите с Ласе отеква в спомените на Астрид Линдгрен и по-късно се чува във всяка нейна детска книга. Смее се и читателят, спомняйки си за собствените си подвизи, бели и шеги, които са белязали неговото детство. Мисля, че това е най-хубавото на романа на Зузане Лидер – чрез историята за детската писателка някак успява да ни провокира да се върнем и ние назад, за да си спомним какво е да си дете.
В света на възрастните обаче нещата не са толкова прости. В книгата се говори за брака на Астрид със Стуре Линдгрен – шеф на стокхолмското бюро на Кралския автомобилен клуб. Двамата са женени повече от 20 години (до смъртта му през 1952 г.), но отношенията им си имат своите моменти на изпитания. Бракът на Астрид Линдгрен оцелява по единствената причина, че тя умее да обича и благодарение на това си качество знае да прощава. Имаше моменти, в които ми беше особено трудно да я разбера, но виждах колко силно вярваше тя, че една връзка изисква усилия и компромиси и от двете страни. Каквито й прегрешения да е имал съпругът ѝ, безспорно той я подкрепяше в писателската ѝ кариера.
Частта от книгата, която разказва как Астрид Линдгрен става едно от най-разпознаваемите имена в литературата, е особено вдъхновяваща. Говори се доста как са се раждали идеите за нейните книги – личи си колко много майчинството й е повлияло, но също така отражение са дали средата, в която е израснала, семейството й, нейният характер и чувството й за хумор. Интересно беше да науча за отзвука, който Пипи е получила сред родителите – първоначално отхвърлена заради бунтарската си природа, а днес включена в литературните списъци на всяко училище. Да пише за децата, да ги насърчава и подкрепя чрез историите си се превръща в мисия за Астрид Линдгрен, на която тя остава вярна до края на дните си.
Въображаемият свят, в който Астрид Линдгрен кани малки и пораснали читатели, е красив, цветен, усмихнат. Никой не може да я съди, че го предпочита пред този на възрастните, който е скован от отговорности и безкрайни списъци със задачи. В романа “Астрид Линдгрен” детската писателка пораства, помъдрява, преуспява, но никога не губи детето в себе си. И това е най-ценният урок, който Зузане Лидер ни преподава с книгата си.
