10 книжни препоръки за Алея на книгата в София

by Хриси

Алеята на книгата в София е любимо събитие, с което изпращаме лятото и се настройваме на есенна вълна. Освен това е идеално време да се заредите с нови заглавия. През юли и август излязоха чудесни книги – такива, които не се влияят от сезони и спокойно може да им се отдадете през по-хладните месеци. Ето 10 книжни препоръки от мен за Алея на книгата в София.

“Пътуването” – Бет О’Лиъри

Бет О’Лиъри е познат автор у нас – първият ѝ роман “Споделеният апартамент” се превърна в любимо романтично заглавие на много читатели. “Пътуването” по мое мнение също е много дълбока и емоционална история, но определено следва свой ритъм и посока. Романът е малко по-необичаен за жанра си, тъй като променя настроенията си скорострелно и както ти рисува горещи сцени на една всепоглъщаща и изпепеляваща страст, така обръща картината и се вглежда детайлно във взаимоотношенията между хората, в нюансите на техните характери и местата, където те се пресичат. История, която напомня, че човек не може да открие половинката си, докато не намери себе си. Роман за връзките между хората – роднини, приятели, колеги, мимолетни свалки и една голяма любов, която се оплита в мрежата, която те оформят. За да се измъкне, се изискват упоритост, усилия, доверие и откритост. Книга, която разказва, че най-важното пътуване е онова, което ни отвежда у дома.

Издателство Ибис, шатра №25

“Градината на самурая” – Гейл Цукияма

Хармония, спокойствие, умиротворение – все думи, които асоциирам с “Градината на самурая” от Гейл Цукияма. Независимо дали харесвате романи, свързани с азиатската история и култура, със сигурност ще оцените достойнствата на тази книга, която подарява на читателите толкова много мъдрост и удовлетворение от прочетенето. Историческият пласт ни отвежда в Япония, докато трае войната ѝ с Китай – време на разруха, хаос и страх. Но в едно малко селце главният герой Стивън е открил оазис, който да го приюти. Докато лекува крехкото си физическо здраве, той намира вдъхновение и вижда красотата на заобикалящия го свят, която после пресъздава на платната си. Житейската философия на неговия помощник (слуга е твърде грозна дума в случая) и трънливия път, който е извървяла една жена, отхвърлена от семейството си, му помагат да погледне на съдбата си от друг ъгъл и вк райна сметка да постигне душевен мир.

Издателство Бениториъл, шатра №41

“Повелителката на шампанското” – Хелън Флип

Доста се колебаех на кое заглавие на издателство “Прозорец” да се спра, тъй като напоследък имат наистина силни попадения, но в крайна сметка реших да избера “Повелителката на шампанското” от Хелън Флип. Причината – книгата съчетава факти, свързани с винопроизводството и конкретно това на шампанското, с атмосферата и динамиката, характерни за епохата на Наполеон и мечтата му за велика Франция, забърква ги в завладяващ сюжет, вдъхновен от реална личност, а умелото писателско перо на Хелън Флип пък напоява страниците с повече чувство. Никол Клико е пример за жена, изпреварила времето си. С упорство, борбеност и категоричност тя си проправя път както сред останалите производители на шампанско, така и в обществото, което обичайно отхвърля иноватори като нея. Вярвам, че “Повелителката на шампанското” е роман, който си заслужава да се прочете!

Издателство “Прозорец”, шатра №17

“В обувките на някой друг” – Джоджо Мойс

Ако случайно лятото сте пропуснали, че Джоджо Мойс има нова книга, то алеята е подходящ момент да наваксате и да грабнете “В обувките на някой друг”, защото романът е чуден! Държа да отбележа, че не е романтична история, а е посветен на отношенията между хората, на приятелството, на семейството и брака, на очакванията, които имаме спрямо нас самите, на дефиницията какво е щастие и понякога колко малко му трябва на човек, за да бъде истински благодарен и щастлив. Книга, която коментира теми, свързани с депресията и менталното здраве, със загубата на баланс в една връзка, с изграждането на доверие, със себеуважението, с предизвикателната работна среда и сплотения колектив, с натрупването на самочувствие, с поставянето на граници. В центъра на сюжета са две жени, които имат съвършено различно ежедневие, но се оказва, че имат много общо помежду си и не става дума само за чифт неволно разменени обувки. Реални ситуации се редуваха с възможно най-абсурдни моменти, но всъщност това е нормално, защото такъв е животът – низ от шантави случки; от хора, които обичаш и не можеш без тях, и такива, на които просто ти иде да им удариш един шамар; от искрен смях при разговор с някой, който те познава отлично, и сълзи от тъга или яд след тежък ден.

Издателство “Хермес”, шатра №11

“Вавилон” – Р.Ф. Куанг

“Вавилон” от Р.Ф. Куанг се превърна в явление в литературата, за което всички говореха. Не просто още един фентъзи роман, нито пък поредната история за тайно общество, която да изкушава читателите с мистерията около съществуването си. Особеното е, че този път любовта към четенето и към езика като цяло се превръща в ключ, който да те вкара вътре и да разгърне пред очите ти спектакъл, който изцяло да ти завърти ума. “Вавилон” е роман за думите – за тежестта и отговорността, с които ги товарим, за магичната им способност да променят светове, за силата им да преобръщат животи, за богатството им, което в този роман някой е успял да преобразува в реална материя. Книга за изкуството на превода, в която се коментира както майсторството на самата професия, така и предизвикателствата, с които упражняващите я се сблъскват. Тези две теми са поставени в контекста на исторически събития и морално-етични дилеми, които размиват границата между фикция и реалност – анализират сложни икономически ситуации, които не са чужди за действителността в наши дни, коментират монополизирането на пазари и претопяването на култури, и обръщат внимание на хората, които участват в тези процеси. “Вавилон” сама по себе си не е просто книга, а изкуство, и като такова неминуемо предизвиква реакции и отзвук и заслужава да му се обърне внимание.

Издателство “Orange Books”, Шатра №47

“Библиотекарката на изгорените книги” – Бриана Лабускес

Знам, че вероятно част от вас малко заобикалят историческите романи, обаче “Библиотекарката на изгорените книги” от Бриана Лабускес не заслужава да я подминете с лека ръка. Това е исторически роман, който разказва за настроенията и нагласите в Берлин и Париж в периода непосредствено преди началото на ВСВ, както и за една много смислена инициатива в САЩ през 1944 г., свързана с изпращане на книги на фронта, и за опитите за контрол върху съдържанието им. Като един прецизен хроникьор романът на Бриана Лабускес коментира събития в този период, които отразяват манипулацията на масите и подпомагат струпването на властта в ръцете на един диктатор. Ангажира се да разкаже за постепенното насаждане на страх и чувство на безпомощност, което да задуши всякакви прояви на бунт още в зародишен етап. А с тях да убие и надеждата, че някой може да промени хода на съдбата. На този фон единственото убежище за ума са книгите – спасение от хаоса, жестокостта и омразата, които вилнеят по улиците, а по-късно и на фронта. Сюжетът преплита съдбите на три жени, които години по-късно се озовават на един път и гледат в една посока.

Издателство “Сиела”, шатра №20

“Вятърът знае името ми” – Исабел Алиенде

“Вятърът знае името ми” от Исабел Алиенде е вълнуващ и затрогващ разказ за хората с отрязани корени, лутащи се в търсене на онова съкровено място, което да нарекат свой дом. Роман за имигрантството и за обстоятелствата, които принуждават хората да загърбят родината си и да се скитат, натоварени със спомени, които постепенно избеляват като стари снимки. История за оцеляването на духа, за борбата да се задържиш на повърхността преди системата да те е удавила в калните си тълкувания на закона, за необходимостта да съхраниш своята идентичност, докато се опитваш да се впишеш, за нестихващия страх, че всички жертви са били напразни, но и за благодарността, че в крайна сметка си успял да се измъкнеш. Докато разказва за кръстопътищата, пред които са изправени нейните герои, Исабел Алиенде рисува една незабравима картина, в която откриваме любов, човечност и състрадание – три лъча, които успяват да надвият безнадеждността.

Издателство “Колибри”, шатра №27

“Всичко, което оставихме недовършено” – Ребека Ярос

“Всичко, което оставихме недовършено” от Ребека Ярос е великолепно разгърната романтична история, която преплита минало и настояще, заровени тайни и прошепнати истини, пъстри нишки от събития и лица, за да разкаже за притегателната сила на любовта, която събира сродни души, преобръща животи и придава смисъл. Книга за хората, за които си струва да се бориш, за главите, които понякога остават недописани и чакат своя момент, за приятелствата, които те спасяват, когато имаш най-голяма нужда от помощ. Роман, който има смелостта да се изправи срещу циничността на съвремието и да защити тезата си, че любовта оправдава всеки риск заради онзи ключов миг, в който сърцето се оглежда в очите на другия и вижда своето минало, настояще и бъдеще. Сюжетът редува два пласта – първият ни връща в годините на ВСВ и ни разказва за неразрушимата връзка между двама души, които знаят как да ценят всеки споделен момент, защото може да им е последен, а вторият се развива в настоящето и е класически пример за отношения “любов-омраза”. Накратко – “2 в 1” трогателен исторически роман и вълнуващ романтичен сюжет.

Издателство “Ера”, шатра № 23

“Астрид Линдгрен” – Зузане Лидер

Книгата е съвсем нова и не съм имала възможност да надникна между страниците ѝ, но досега колекция “Музи” на издателство “Емас” никога не ме е подвеждала и съм убедена, че тук ме очаква поредната история за вдъхновяваща личност. В случая – Астрид Линдгрен. Едва ли има дете, което да не познава необикновените приключения на Карлсон или пък своенравните изпълнения на Пипи Дългото Чорапче. Като човек, израснал с тези книги, ми е изключително любопитно да науча повече за жената, която ги е създала. И тъй като винаги съм предпочитала романизираните биографии, изданието на Зузане Лидер ми се струва идеалното решение. Сюжетът се завърта около решението на Астрид Линдгрен да намери издател, който да публикува историите ѝ. Решение, което ще я превърне в една от най-обичаните писателки на всички времена.

Издателство “Емас”, шатра №15

“Татко” – Елен Делфорж и Кантен Гребан

Изданията на Елен Делфорж и Кантен Гребан не са просто детски книги, които да наредите в библиотеката. Те са поезия в думи и картини, те са символ и послание, те са емоция, опакована в цветове и стихове. Често ги препоръчвам за подарък – предимно за вече пораснали читатели, тъй като вярвам, че те по-добре биха оценили дълбочината на чувствата, красотата на езика и съвършенството на симбиозата между литература и художественото изкуство. Затова няма как да подмина новината за появата на „Татко“ – чувствено продължение на книгата „Мама“, бащинството във всичките му форми, нюанси и отговорности. Убедена съм, че автор и илюстратор са се справили съвършено и с тази задача – да разкажат за онези моменти между баща и дете, които се нанизват като мъниста на броеница от скъпоценни спомени.

Издателство “Дъбови листа”, шатра №34

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.