“Вавилон. Тайна история” – Р.Ф. Куанг

by Хриси

Каквото и да се каже за “Вавилон. Тайна история” от Р.Ф. Куанг, вероятно вече сте го чували. Подобно на идеята, че част от смисъла на думите неминуемо се губи при превода, така и тук колкото и да анализираме богатството на книгата и майсторството на авторката, вероятно нещо ще пропуснем. Но за “Вавилон” трябва да се говори, защото е необикновено явление в жанровата литература и като такова заслужава нужното внимание.

“Вавилон”:

  • Автор: Р. Ф. Куанг
  • Жанр: Фентъзи, Dark Academia
  • Страници: 640 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1 основна, но реално няколко
  • Главни герои: Робин, Виктоар, Лети, Рами, професор Ловел
  • Превод: Богдан Русев
  • Издателство: Orange Books

1828 година. Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон, е доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още “Вавилон”. Неговата прочута кула, студентите и учените, които се трудят в нея, са най-големият център в света, посветен на изкуството на превода – и по-важното, на магията. Среброделието – използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник, посредством омагьосани сребърни кюлчета – осигурява на Британската империя могъщество, несравнимо с нищо друго, което дава сили на непрестанния стремеж към колонизация. В очите на Робин Оксфорд е утопичен свят, посветен на познанието. Но познанието се подчинява на властта – и като китайско момче, отгледано във Великобритания, Робин осъзнава, че да служи на “Вавилон”, означава да предаде своята родина. С напредването на следването му, Робин се озовава в центъра на борбата между “Вавилон” и тайнственото Херметично общество – революционна организация, посветена на съпротивата срещу експанзията на империята. И когато Великобритания разпалва несправедлива война срещу Китай за сребро и опиум, Робин трябва да реши…

“Вавилон” от Р.Ф. Куанг не е просто още един фентъзи роман, нито пък поредната история за тайно общество, която да изкушава читателите с мистерията около съществуването си. Особеното е, че този път любовта към четенето и към езика като цяло се превръща в ключ, който да те вкара вътре и да разгърне пред очите ти спектакъл, който изцяло да ти завърти ума. “Вавилон” е роман за думите – за тежестта и отговорността, с които ги товарим, за магичната им способност да променят светове, за силата им да преобръщат животи, за богатството им, което в този роман някой е успял да преобразува в реална материя. Книга за изкуството на превода, в която се коментира както майсторството на самата професия, така и предизвикателствата, с които упражняващите я се сблъскват. Тези две теми са поставени в контекста на исторически събития и морално-етични дилеми, които размиват границата между фикция и реалност – анализират сложни икономически ситуации, които не са чужди за действителността в наши дни, коментират монополизирането на пазари и претопяването на култури, и обръщат внимание на хората, които участват в тези процеси.

Книгите са за това, да бъдат отваряни, в противен случай няма да има никаква полза от тях.”

Сюжетът на “Вавилон” се движи по ръба на границата между исторически роман и фентъзи. Пренася читателя в 19 век и коментира влиянието на Великобритания и събития от конкретния период – отмяната на робството, колониализма, разпределянето на световния пазар и захранването на икономиките. От друга страна, разказва за магията на среброделието – най-общо казано преобразуването на редки думи и изрази в “гориво”, което подсилва страната и се превръща в решаващ фактор за завземането на по-голям икономически пазарен дял, а оттам допринася за големия дисбаланс между богати и бедни държави. Освен това в романа Р.Ф. Куанг говори много за дискриминацията на различни нива (расова, социална, полова), за корените и връзката с родното място, за отношението към онези с различен произход.

Знаеше, че ако не вземе решение сега, никога нямаше да излезе от книжарницата. Беше като умиращ от глад човек, попаднал в сладкарница.”

Междувременно “Вавилон” вероятно е една от най-академичните книги, на които ще попаднете. Освен че действието се развива в Оксфорд и проследява детайлно обучението на четирима студенти, в нея се обръща сериозно внимание на етимологията на думите, на тънкостите и особеностите на преводаческия занаят и на силата, която книгите и словото притежават – да задават посоки, да вдъхват и отнемат живот, да контролират, да манипулират. Множество морални казуси, предизвикани от приятелството между героите, от разбитите семейни връзки, от порастването на главния герой правят четенето още по-интересно и натоварват сюжета с още повече смисъл и емоция.

Преводът от незапомнени времена е посредник на мира. Преводът прави общуването възможно, а общуването на свой ред прави възможно съществуването на дипломацията, търговията и сътрудничеството между чужди народи, което носи богатство и успех на всички.”

Безспорно романът има още цял куп предимства, с които да ви спечели, но лично на мен най-много ми хареса как авторката е в непрекъснат диалог с читателя чрез своите бележки под линия, а освен нея с такъв тип разяснения “общуваме” и с преводача – Богдан Русев, който се е справил прекрасно с това мащабно предизвикателство.

Езикът не е като търговска стока, като чай или коприна, за да бъде купуван или плащан. Езикът е безграничен ресурс. И ако го научаваме, ако го използваме – от кого крадем?”

“Вавилон” от Р.Ф. Куанг сама по себе си не е просто книга, а изкуство, и като такова неминуемо предизвиква реакции и отзвук. Донякъде мрачна, но и много прецизна, омагьосваща, но и безкрайно откровена история, в която откриваме истини за света днес.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.