“Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри е една от романтичните книги, които най-често препоръчвам. Още тогава се влюбих в писането на авторката, в начина, по който поднася една любовна история – с оригиналност и проникновеност, в героите, които са така земни и правдоподобни. Нямах никакво съмнение, че искам да прочета “Пътуването” и макар да намирам романа за по-различен, ми хареса това пътуване в търсене на отговори, на което Бет О’Лиъри ни отвежда.
“Пътуването”:
- Автор: Бет О’Лиъри
- Жанр: Романтика
- Страници: 424 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Дилън, Ади, Деб, Маркъс
- Преводач: Мария Димитрова
- Издателство: Ибис
Aди и сестра ѝ се готвят за голямо пътуване за сватбата на тяхна приятелка в Северна Шотландия. Плейлистът с песни е готов, а лакомствата за из път са прилежно опаковани. Скоро след потеглянето им обаче една кола зад тях ги удря. Шофьорът се оказва не кой да е, а Дилън – бившето гадже на Ади, когото тя избягва след травмиращата им раздяла преди две години. Дилън и най-добрият му приятел пътуват за същата сватба, но понеже след сблъсъка колата им се поврежда, Ади няма друг избор, освен да им предложи да пътуват с нея. Скоро малката кола на двете сестри се пръска по шевовете. Но ще успеят ли да стигнат навреме за сватбата? И най-вече – наистина ли това е краят на съвместното пътуване на Ади и Дилън?
Любовта невинаги се движи по план. Понякога избира най-краткия път и е лесно да стигнеш от “Здравей!” до “И заживели щастливо.”, но друг път преизчислява маршрута, подлага на съмнение преценката на водача, заобикаля препятствия, виси в задръствания и съвсем не е изключено да направи обратен завой и да се откаже. Но може би най-трудно е да прецениш на кое от тези две нейни лица си случил. В “Пътуването” от Бет О’Лиъри главните герои Ади и Дилън са убедени, че са създадени един за друг. Докато сами не слагат точка на връзката си, само за да се върнат обратно в изходна позиция 2 години по-късно. Разликата е, че в сравнение с преди сега носят безумно много багаж (буквално и преносно). Освен че са на път за сватба на тяхна приятелка и мъкнат куфари с дрехи, в колата, където и без това е доста пренаселено, има и много угризения, разкаяния, колебание и една голяма любов, която така и не е стигнала до нейния щастлив финал. Дали този път ще успее?
“Пътуването” от Бет О’Лиъри е интересен любовен роман, защото променя настроенията си скорострелно и както ти рисува горещи сцени на една всепоглъщаща и изпепеляваща страст, така обръща картината и се вглежда детайлно във взаимоотношенията между хората, в нюансите на техните характери и местата, където те се пресичат. История, която напомня, че човек не може да открие половинката си, докато не намери себе си. Роман за връзките между хората – роднини, приятели, колеги, мимолетни свалки и една голяма любов, която се оплита в мрежата, която те оформят. За да се измъкне, се изискват упоритост, усилия, доверие и откритост. А при Дилън и Ади имаше дефицит на тези неща.
“Пътуването” редува два времеви пласта и две гледни точки. От една страна, проследяваме как са се запознали главните герои и как по своя воля са решили да поемат по общ път. От друга страна, в наши дни ги виждаме как са тръгнали в различни посоки, но съдбата отново ги събира. Четем и двете гледни точки и откриваме много прилики – в чувството за уязвимост, в страха да не се наранят отново, в неизреченото желание да забравят всичко и да започнат отначало. Обективно погледнато, “Пътуването” залага на позната и изпитана тема в любовния жанр – втори шанс за една двойка. Но на практика, благодарение на деликатните теми, които Бет О’Лиъри вплита, и динамичната структура на романа, историята тук бяга от познатото и залага на нов подход. Сюжетът залита от тъжното към забавното, от абсурдното към сериозното в търсене на баланс – нещо, за което Ади и Дилън също копнеят и до голяма степен отразява динамиката на тяхната връзка.
Остроумието на авторката прозира в диалозите между героите – понякога гласни, друг път изречени само с поглед, но стигнали до ушите на читателя. За разлика от “Споделеният апартамент”, където всичко беше черно-бяло и беше ясно, че водещите персонажи са откровено добри, тук са далеч по-противоречиви. Неведнъж допускат грешки, заради които са подлагани на допълнителен анализ, целящ да установи към кой спектър спадат – на положителните или на отрицателните герои. Истината вероятно е някъде по средата, което придава на Ади и Дилън един правдоподобен и човешки образ, а не идеализирания, който сме свикнали да четем в този тип книги.
В романа по много завоалиран начин е засегната темата за менталното здраве, за стабилните основи, които трябва да се полагат още в ранна възраст, за емоционалната зрялост, която невинаги съвпада с реалната възраст, за токсичните приятелства и колко е трудно да се откъснеш от тях.
Не знам дали “Пътуването” ще се хареса на всеки читател на романтиката, но на мен определено ми допадна. Единствената причина да не дам по-висока оценка е, че към края на историята Бет О’Лиъри реши да се върне към забавното, а според мен нямаше нужда. Защото да се влюбиш и да изградиш пълноценна връзка си е сериозна работа. И макар Ади и Дилън да не успяват от първия път, то на поправителния получават отличен.
