“Куршумът, който не улучи” – Ричард Озмън

by Хриси

По ирония на съдбата едни от най-жизнерадостните книги, които съм чела, са с герои в по-напреднала възраст. Отборът, който Ричард Озмън е събрал в своята поредица за криминален клуб “Четвъртък”, е толкова енергичен, целеустремен и непоклатим в убеждението си как годините са просто числа, че с удоволствие се наслаждавам на всеки негов нов случай. А “Куршумът, който не улучи” наистина предлага заплетена мистерия, куп опасни и още по-абсурдни ситуации и множество моменти, които те карат да цениш живота.

“Куршумът, който не улучи”:

  • Автор: Ричард Озмън
  • Жанр: Крими
  • Страници: 368 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Ибрахим, Джойс, Рон, Елизабет, Богдан, Дона, Виктори Илич
  • Преводач: Богдан Русев
  • Издателство: Софтпрес

Едва ли някой би предположил, че един обикновен четвъртък, непосредствено преди кръжока по разговорен френски, четирима души се събират отново в стаята за пъзели в комплекса в Купър Чейс, за да изберат следващия случай на мистериозно убийство, който да разрешат. Този път сред купчината студени досиета Ибрахим, Рон, Елизабет и Джойс се спират на името на Бетани Уейтс – млада журналистка, която преди 10 години е обявена за мъртва, след като колата ѝ е прелетяла от високите скали и се е озовала на морското дъно. Но тялото така и не е намерено, а много от аргументите, определящи ситуацията като нещастен инцидент, не звучат убедително. Особено като се има предвид, че Бетани е била на крачка от разкриването на мащабна схема за укриване на данъци и пране на пари. Разследването е достатъчно опасно и без миналото на Елизабет да се намесва. Но залогът е вдигнат, когато пресметлив убиец заплашва да я удари там, където най-много ще я заболи – по приятелите ѝ. За да се измъкне, тя трябва да пожертва съвестта си, или да го надхитри. И така загадките стават не една, а две. Следите отвеждат членовете на криминалния клуб в телевизионно студио, където този път те задават неудобните въпроси. Но дори професионалисти като тях осъзнават, че се нуждаят от подкрепление. Намират го в лицето именит журналист, на стар приятел – бивш служител на КГБ, и дори на наркобос, вкаран зад решетките с тяхно съдействие. Когато обаче и двамата заподозрени са открити мъртви, за Ибрахим, Рон, Елизабет и Джойс става ясно, че са целили в грешната мишена. А отговорите на техните въпроси са били по-близо, отколкото са предполагали.

“Куршумът, който не улучи” е третата книга на Ричард Озмън и макар с нея вече да чувствам героите много по-близки и познати, те винаги успяват да ме изненадат с нещо и да ме разсмеят. Ибрахим, Елизабет, Рон и Джойс са несравними образи (буквално и преносно)! Толкова човещина има в техните истории и толкова се акцентира на темата за приятелството, че както самият Богдан Русев (преводач на поредицата) сподели – когато завършиш романа, просто ти се иска да си сред хора. Може поредицата да се води криминална (и да, бъдете спокойни – загадна не липсва, трупове също), но истината е, че обикнах тези книги, защото те учат да цениш и да се наслаждаваш на живота, да не приемаш всичко твърде насериозно, а да се надсмиваш над съдбата, особено пък когато си се забъркал в поредната каша.

В “Куршумът, който не улучи” Ричард Озмън за пореден път говори колко е важно да подбираш приятелите, с които искаш да прекарваш времето си – да са онези, които ще споделят всяка щуротия с теб; които ще ти се притекат на помощ в 2 през нощта; които са готови да те предпазят на всяка цена и които ще празнуват всяка твоя (малка) победа. В третата книга от поредицата съвсем деликатно се прокрадва темата за менталното здраве и терапията, като необходимост, а не като прищявка. Отново по много атрактивен начин се интерпретират въпроси като остаряването – неизбежен процес, който вместо да се приема като присъда, може да  бъде прегърнат и изживян като неповторим етап от човешкия живот; за разликите между поколенията – резултат от поредица от обстоятелства, натрупан опит и някой друг сблъсък на характери; за любовта и нейните проявления.

Като казах любов, мисля, че едно от нещата, които ми допаднаха най-много в “Куршумът, който не улучи”, беше възможността да надникнем по-отблизо в брака на Елизабет и Стивън. Макар болестта да изяжда спомените и разсъдъка му, дори в моментите на пристъп, той не забравяше името на жената, която е обичал през целия си живот. Как двама души остават толкова дълго време заедно? Като им е интересно заедно, като се смеят заедно, като споделят – и хубавото, и лошото, като си вярват и се обичат. Колкото и овладяна да изглежда Елизабет винаги, със Стивън виждаме нейната уязвима страна. Защото само с любимия човек можем да си позволим да бъдем себе си – без броня и без маски.

Като че ли от трите книги, тази беше най-забавна, изпъстрена с абсурдни и комични ситуации (само да видите как е описан разговорът между възрастен мъж, бивш агент на КГБ, с момче, което трябва да изпрати техници, за да оправят интернета; или как Джойс може да накара и най-опитния тв журналист да се изпоти от нейните въпроси).

А относно криминалния елемент – харесва ми, че и в трите книги на Озмън загадка не липсва, но макар тя да е в основата на романа, не е неговата сърцевина. Героите са. В “Куршумът, който не улучи” те подхващат случай на мистериозна смърт на журналистка, надушила пране на пари и сериозна данъчна измама. Уловката е, че и двамата главни заподозрени са убити в момента, в който клубът се заема с разследването. Изнудване, предателства, болни амбиции и алчност водят към необратим изход, но ако има нещо, в което нашите герои са отличници, то е да раздават справедливи присъди.

Обичам поредицата за криминален клуб “Четвъртък”. Обичам деликатността на Ибрахим, голямото сърце на Джойс, комплексността на Елизабет и сладкодумието на Рон, затова всяка нова книга е като празник, на който се чувствам лично поканена. Пожелавам на всеки да открие такива приятели като тези четиримата.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.