“Градината на самурая” – Гейл Цукияма

“Градината на самурая” от Гейл Цукияма е от онези книги, които те прегръщат сърдечно, правят люлка от думите си и те унасят в сън, от който не искаш да те будят. Сред страниците им намираш човечност, добрина, топлина- в това е тяхната красота. Никой разумен човек не би избягал от нея.

“Градината на самурая”:

  • Автор: Гейл Цукияма
  • Жанр: Исторически, художествена литература
  • Страници: 392 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Стивън, Мацу, Сачи
  • Преводач: Майре Буюклиева
  • Издателство: Benitorial

Стивън е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу – вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън. Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на
красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ролята на негов ученик, който тепърва ще открие стоицизма и спокойствието в същността на учителя си, както и новото за него, всеобхватно желание да развие устойчивостта на тялото и вътрешния си свят. Скоро Стивън е обгърнат от миналото и настоящето на Мацу, и от всеотдайността му към Сачи, която е принудена да живее в откъснатото от света планинско селце Ямагучи. И докато историята на Мацу и Сачи се разгръща пред очите на читателя, на преден план изплува истинското значение на това да си самурай и да водиш достойно тихата битка на живота.

Толкова сме свикнали да живеем на бързи обороти, че първоначално, когато отворих “Градината на самурая”от Гейл Цукияма, помислих, че няма да успея да възприема темпото на книгата или да я разбера правилно. Във време, в което има толкова много шум около нас, тишината може да е малко плашеща. Но всъщност се оказа толкова лесно да се скриеш в градината на Мацу, да вървиш мълчаливо до Стивън, да усещаш близостта от тихото присъствие на Сачи. По отношение на истински важните неща азиатската философия като че ли отдавна е по-напред от западната. Открила силата и на думите, и на делата, тя намира красотата в синхрона между тях, изразен най-ярко в любовта ни към най-близките ни хора, в приятелствата и връзките, които градим, и които времето и обстоятелствата подлагат на изпитание.

Интересно как “Градината на самурая” е исторически роман за смутно време, а внася такова спокойствие у читателя. Войната между Китай и Япония сее разруха и смърт в Азия през 30-те и 40-те години на миналия век, но в крайморската вила на семейството на Стивън животът необезпокоявано следва своя ритъм и сякаш не се влияе от хаоса на политическите решения, преобърнали съдбите на милиони. Там младият художник се чувства защитен – намерил убежище, където да излекува не само болестта, с която се бори, но и душата си, като я нахрани с вдъхновение и мъдрост. Това усамотено и скрито от хорските очи кътче отваря гостоприемно вратите си и за читателите, като ги кани да надникнат в ежедневието на неговите обитатели, да усетят удовлетворението от положения труд, да проследят как процъфтява едно приятелство, което изтрива класовите граници, да усетят силата на една любов, която обича тихо и от разстояние.

Гейл Цукияма пише интересно, изразително и много красиво. Тази притихналост, която цари в градината на Мацу, се долавя и между редовете на романа. А природата, за която той се грижи с такава отдаденост, в символ на живота – понякога човек може да я съзерцава и да се любува на красотата ѝ (щастливи мигове на умиротворение), а друг път да е жертва на нейната стихийност и търпеливо да изчаква бурите да отминат, за да направи единственото възможно нещо – да започне отначало. Планината пък е приютила хора като Сачи, които страдат не толкова от заболяването си, колкото от осъдителните погледи и непоносимата тежест на отговорността, с която семейството и обществото я товарят. В уж грозните белези по нейното тяло Стивън вижда красотата на силата на духа, на борбеността на оцелелия, на човечността, която не е била заразена от хорските страхове и предразсъдъци.  Не знам съзнателно или не, но ясно се вижда как авторката извисяваше нагоре хора като Сачи – благородни, сърцати, истински, а принизяваше долу такива като Кендзо, които се поддават на суетата и егото си.

Градината на Мацу ти шепне, тя никога не вика; води те по пътя с надежда за повече, сякаш всичко е видимо, но все пак скрито. Тук има тиха красота…”

Всички образи в книгата са безкрайно интересни и макар да вървяха по различни пътища, всички следваха една посока – достоен живот. Безспорно най-голяма метаморфоза притърпява Стивън – все пак той е най-младият герой и не е изпитал на гърба си изпитанията, които Сачи и Мацу са приели за своя реалност. Докато проследяваме неговото преобразяване, всъщност отчитаме и детайлите на историческото време и място – говореше се за социалните прослойки и йерархията, която малцина дръзват да нарушат, за влиянието на Запада върху икономиката на Изтока, за културните порядки, поминъка и житейската философия на японците.

Не се случва толкова често да се появи роман, свързан с азиатската култура – у нас повечето читатели я намират за твърде непозната, далечна. Обаче “Градината на самурая” от Гейл Цукияма е доказателството, че има ценности, които звучат универсално за всички и не поставят граници. Нима не се стремим всички към хармония между вътрешния и външния ни свят? Книгата е чудесна и подарява на всеки читател миг на спокойствие, който ти се иска да разтегнеш във вечността.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата