Много преди Ребека Ярос да направи този грандиозен фурор в социалните мрежи с новия си фентъзи роман, аз вече ѝ бях фен на романтичните книги. Харесваше ми стилът ѝ – емоционален и въздействащ, историите – затрогващи, човешки, и посланието – най-хубавото нещо, което може да се случи в живота на един човек е да обича и да бъде обичан. “Всичко, което оставихме недовършено” е сред най-любимите ми нейни заглавия и смятам, че с него покорява нови висоти в романтичния жанр.
“Всичко, което оставихме недовършено”:
- Автор: Ребека Ярос
- Жанр: Романтика
- Страници: 504 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Скарлет, Джеймисън, Джорджа, Ноа
- Преводач: Мариана Христова
- Издателство: Ера
Ноа е на върха на писателската си кариера и няма нещо, което да не е постигнал. Но не може да пропусне златната възможност да завърши романа на великата Скарлет Стантън, която винаги му е била идол. Да измисли подходящ финал е едно, но да се спогоди с красивата ѝ, твърдоглава и цинична правнучка е съвсем друга задача… която ще се окаже дори по-трудна! Джорджа Стантън започва да гради живота си отначало след развод, който ѝ отнема почти всичко. Тя просто иска да се скрие от света, но арогантният (и доста привлекателен) Ноа бавно започва да печели доверието ѝ и я убеждава да сключат сделка. Докато двамата се ровят из писмата на Скарлет, започват да разбират защо тя никога не е завършила историята, разказваща за връзката ѝ с пилот от Втората Световна война. Джорджа е убедена, че любовта никога няма щастлив край и въпреки неоспоримата химия между нея и Ноа, тя е решена да не повтаря грешките на Скарлет… дори с риск да унищожи писателската кариера на Ноа.
“Всичко, което оставихме недовършено” от Ребека Ярос е великолепно разгърната романтична история, която преплита минало и настояще, заровени тайни и прошепнати истини, пъстри нишки от събития и лица, за да разкаже за притегателната сила на любовта, която събира сродни души, преобръща животи и придава смисъл. Книга за хората, за които си струва да се бориш, за главите, които понякога остават недописани и чакат своя момент, за приятелствата, които те спасяват, когато имаш най-голяма нужда от помощ. Роман, който има смелостта да се изправи срещу циничността на съвремието и да защити тезата си, че любовта оправдава всеки риск заради онзи ключов миг, в който сърцето се оглежда в очите на другия и вижда своето минало, настояще и бъдеще.
Всъщност “Всичко, което оставихме недовършено” ни среща с две двойки. Едната е от наши дни – Ноа и Джорджа, които са отличен пример за неловко запознанство и погрешни първи впечатления. Тя е наследничка на именита писателка и държи правата върху недовършения й ръкопис, а той е автор, който приема нелеката задача да допише може би най-важната книга в кариерата си. Проследявайки развитието на техните отношения, читателят се наслаждава на честите им (и бих казала градивни) спорове, на химията помежду им и междувременно се сблъсква с теми, свързани с деликатни семейни връзки, загуба на близък и последствията от тежка раздяла. Проваленият брак на Джорджа срива нейната вяра, че истинската любов съществува, и я заменя с прозаичния извод, че всичко е въпрос на интерес и взаимна изгодна. Необходима е наистина разтърсваща история, вдъхновена от действителността, за да ѝ покаже, че някои рискове си заслужават и да я убедят отново да отвори сърцето си.
Вторият пласт на романа ни връща във времето на ВСВ, когато един американски пилот се влюбва в англичанка със синя кръв – чувствата им са толкова силни, че успяват да устоят и на ударите на нейното семейство, и на разрухата, която снарядите сеят. Скарлет и Джеймисън са двойка мечта – всеки читател на романтична литература ще бъде опиянен от тяхната история, обсебен от идеята да научи какво се е случило с тях и дали са получили своя щастлив финал. Фактът, че всяка тяхна целувка може да е последна, и добре познатото им усещане, че нямат контрол върху нищо друго освен върху този единствен миг, в който си пожелават съдбата да е благосклонна и да им подари следващ, допълнително идеализират тяхната връзка. Благодарение на писмата, които двамата си разменят, се създава чувство на интимност и споделеност, и придават още по-голяма дълбочина на отношенията им.
Въпреки значителната разлика при обстоятелствата между двете двойки, техните истории съжителстват в абсолютна хармония в книгата – балансират се и се допълват. Сюжетът е динамичен – редуват се гледни точки и времеви пластове, което пък подхранва усещането за загадъчност и създава лек съспенс. Ребека Ярос пише много увлекателно, с чувство и плам, които въздействат на читателя и го правят съпричастен към драмите, трудностите и щастливите моменти на героите в книгата.
Ако трябва да опиша с една дума “Всичко, което оставихме недовършено” от Ребека Ярос, то тя би била блаженство. Защото за всеки почитател на романтиката тази книга е това – блаженство. Абсолютно съвършен пример за красив и дълбок любовен роман, който не залита в модерната за жанра стилистика, а следва собствен път, с герои, които обикваш, и финал, който ще те просълзи.
