Лятото върви ръка за ръка с книга от Елин Хилдебранд. Признавам ѝ го на тази авторка, някак винаги успява да се движи по ръба между лекото плажно четиво и пленителната история, изследваща човешката природа с цялата ѝ пъстрота. И без да нарушава баланса, успява да вплете и някаква загадка, която допълнително да гложди любопитството на читателя и да го предизвиква да гадае какво ще се случи с героите. Този път Елин Хилдебранд ни кани на гости в “Хотел “Нантъкет”, където доброто обслужване върви в комплект с тайни, които обсебват, и разкрития, които са способни да обърнат хода на съдбата.
“Хотел “Нантъкет”:
- Автор: Елин Хилдебранд
- Жанр: Художествена литература, дамска проза
- Страници: 488 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Грейс, Лизбет, Марио, Алесандра, Еди,
- Преводач: Надя Баева
- Издателство: Сиела
Когато Лизбет Кийтън открива в телефона на дългогодишния си любим куп мръсни съобщения до друга жена, животът ѝ се превръща в кошмар. Бясна, наранена и по-горда, отколкото е разумно, тя зарязва на секундата и него, и невероятно популярния им общ ресторант. Предложението на британски милионер Лизбет да поеме управлението на новия му хотел „Нантъкет“ идва тъкмо навреме и с точната доза предизвикателство и висок залог. След мъчителен ремонт на някога известната сграда, превърната в развалина с ужасна слава, новото хотелиерско бижу отваря врати, за да се превърне в най-добрия хотел в света – нищо по-малко! Лизбет трябва да подбере изключителен персонал и да направи нужното всеки гост да се чувства като най-специалния човек на света. Включително и ужасно капризната Инстаграм инфлуенсърка, позната с това, че никога не е давала максимална оценка на някой от многобройните хотели, които посещава по цял свят. В хотелиерския свят нейното абсолютно одобрение е равносилно на звезда „Мишлен“, статуетка „Оскар“ и Нобелова награда, взети заедно. А и на запълнени резервации за години напред…
Съвсем не съм изненадана колко приятна компания беше “Хотел “Нантъкет” от Елин Хилдебранд – както споменах, авторката определено умее да разказва истории, които вълнуват и ангажират читателите, и не беше никак трудно да се настаня удобно между страниците на романа и да подхвана една по една нишките, които заплитат поредния интригуващ сюжет. “Хотел “Нантъкет” е книга, която съчетава динамичната атмосфера на летен курорт в разгара на сезона с оборотите на живота на няколко човека, превърнали се в сърцето и душата на най-обсъждания хотел там. “Нантъкет” е пресечната точка на противоречиви емоции, деликатни казуси, неочаквани възможности и ключови решения, които определят посоката след края на лятото. Не хотел, а сякаш пристанище, което е готово да приюти едни в топлите си прегръдки и да изпрати други с пожелание за попътен вятър.
Според мен най-ценното качество на романа е палитрата от герои, с които Елин Хилдебранд “рисува”. Четем за жена с разбито сърце, която среща отново любовта, но се страхува да ѝ се довери. За младо момиче, което е изнудвано от бившия си приятел заради наивността си. За момче от богато семейство, което се хваща на работа в хотела, за да изкупи “греха” си и да докаже, че има неща, които не се купуват с пари. За изкусителка, която търгува с красотата си, защото от ранна възраст са ѝ вменили, че любовта не струва нищо. За възрастна дама, която отказва да се превърне в поредното клише и сама държи юздите на собствената си съдба. И за духа на момиче, което вече 100 години не намира покой, защото е преследван от горчивия спомен за предателство. Оформя се пъстра мозайка от личности, която трябва да погледнеш отдалеч, за да видиш, че всяко “парченце” има своята знакова роля в цялостната картинка.
Подобно на гостите, които се настаняват в хотела, на пръв поглед и за читателите няма някое разтърсващо събитие, с което да се асоциира престоят между страниците на “Хотел “Нантъкет”. На теория всичко там е като добре смазана машина, готова да посрещне най-важния гост – влиятелен блогър с тайна самоличност, който дава оценка на хотелите, в които отсяда. Но на практика непрекъснато нещо се случва с някои от персонажите – дребни моменти, които тестват техния морал и подлагат на изпитание обективността на читателската преценка. Всяко решение е част от ключа, с чиято помощ отваряме вратата към истината. А тя, истината, всъщност е много простичка – няма безгрешни хора. Никой от героите на Елин Хилдебранд не е идеален, даже напротив – всеки от тях е взимал неправилни решения на даден етап, но това ги прави още по-симпатични и истински. И в крайна сметка Елин Хилдебранд ни приобщава към тази малка общност, за да ни разкаже една история за любов, за приятелство, за ново начало и да ни напомни, че човек винаги има опции.
Разбира се, авторката държи в плен любопитството ни покрай мистериозното посещение на влиятелния блогър, чиято самоличност научаваме едва в края (аз лично не познах за кого става дума). Интригата се заплита и покрай присъствието на призрака на убитото от ревност момиче, което се превръща в може би най-важния обитател на “Нантъкет”. Първоначалната му поява малко ме смути, но после бързо възприех образа като на пазител на хотела и ми беше интересно да виждам какво се случва с гостите и персонала през погледа на Грейс. И ако “Нантъкет” се оказа дом за Грейс, то служителите всъщност оформиха едно семейство, което се подкрепяше и си помагаше.
Смятам, че “Хотел “Нантъкет” от Елин Хилдебранд е чудесен избор за компания на плажа и определено го препоръчвам. Рядко се намира книга, която толкова добре да улавя настроението на лятото, без да залита към баналното, а се фокусира върху същественото – различните лица на приятелството и любовта.
