“Мъглите на Серенгети” от Лейла Атар е сред най-любимите ми романтични истории. Затова с голямо вълнение се впуснах в новата книга на авторката с надеждата, че ме чака още един завладяващ и прочувствен сюжет. И не сгреших. “Моти по водата” разкрива една по-забавна и закачлива страна на Лейла Атар, но също така напомня, че думите ѝ са като спасителен пояс в бурно море – улавят положителните мисли и им помагат да изплуват на повърхността.
“Моти по водата”:
- Автор: Лейла Атар
- Жанр: Романтика
- Страници: 328 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Моти, Александрос
- Преводач: Виктория Андонова
- Издателство: Рива
Името ѝ е Моти. Момиче от Индия, чието семейство живее в Чикаго. Още от раждането си е белязана от предсказание, че сродната ѝ душа ще има три палеца, ще се срещнат близо до вода, от която обаче тя трябва да стои далече, защото в нея ще изгуби живота си. Ако не се омъжи за човека с трите палеца, майка ѝ ще загине. Думите на Ма Анга преследват Моти през целия ѝ живот, докато един ден не среща наистина сродната си душа. Моти прекарва две седмици на круизен кораб около гръцките острови на сватбеното тържество на своята братовчедка. На пръв поглед нормално семейно пътуване, но животът ѝ през тези две седмици се преобръща с главата надолу. Три месеца преди сватбения круиз Моти среща Никос Манолас – целунатия от слънцето гръцки бог, който е надарен не е с какво да е, а с втори палец на едната си ръка. Той е единственият мъж, за когото майка ѝ би приела Моти да се омъжи. Мъжът, когото цял живот е чакала да срещне. Само с него Моти ще се спаси от тегнещото върху нея предсказание на Ма Анга. На яхтата „Абигейл Роуз ⅠⅠ“ тя започва с опитите си да спечели сърцето му, докато в един момент нейното не е откраднато от друг. Главният готвач на круиза, шеф Александрос, се опитва да омагьоса Моти с всяко ястие, с всяка дума или жест, отправени към нея. Алекс събужда най-големите ѝ желания и най-дълбоките ѝ страхове. Дали Моти ще устои на магията на красивия главен готвач, или думите на Ма Анга ще я застигнат?
“Моти по водата” от Лейла Атар е нещо като книжна версия на “Моята голяма луда гръцка сватба”, само че с бонус – едното семейство е с индийски корени. Което автоматично прави семейните сбирки още по-шумни, колоритни и комични, а историята – двойно по-забавна и интересна. Една от онези книги, които напомнят на човек колко много обича семейството си, но и как има моменти, в които му се иска да удуши някой роднина; как наред със споровете и кавгите вървят празниците и щастливите мигове на споделеност; и колко е трудно понякога да си част от нещо голямо, без да губиш себе си.
В сърцевината си “Моти по водата” е романтична история. Младо момиче (с много усилия) обръща гръб на суеверията и предсказанията и се влюбва в мъж, в когото най-малко е очаквала, като по този начин поема руля на собствената си съдба. Той пък е единственият, който я вижда истински – с всичките й страхове и мечти, и вместо да се опитва да я променя, я оценява и обича такава, каквато е. Докато четем за техния бурен романс, авторката ни развежда с яхта около гръцките острови, за да ни разкрие приказни картини, и напоява редовете с разнообразни вкусове, аромати и емоции. Така погледнато “Моти по водата” е като добре узрял плод, който тъкмо си откъснал от градината – премижаваш от наслада, носиш се с лекота по страниците и събираш слънчево настроение.
Но както морето крие под повърхността си тайни, така и романът на Лейла Атар дава възможност на читателя да се потопи по-надълбоко. Авторката дълбае по-навътре в темата за семейните отношения, за връзката между майка и дъщеря, за тревожността, породена от наследения страх, че винаги ще има някой разочарован от теб. Покрай образа на главната героиня доста се говори за самооценката и себеуважението, за поставянето на собствените желания на преден план, за страха, но и удовлетворението да се застъпиш за себе си, за необходимостта от поставяне на граници, с които да съхраниш собственото си спокойствие.
Моти беше героиня, която обикнах още от първата среща. Харесах голямото ѝ и добро сърце, което проявяваше емпатия към проблемите и драмите на всички около нея, но и ми беше тъжно, че хората го приемаха за даденост. Забавлявах се с нейната непохватност, защото виждах колко се старае да бъде идеална, а всъщност тя беше толкова съвършена с всичките си несъвършенства. И се радвах на метаморфозата, която образът ѝ претърпя – смелостта, която постепенно събираше, силата, която осъзна, че носи, любовта, която заслужено получи накрая.
Наред с големите плюсове на романа имаше и куп малки детайли, които ми харесаха. Преди всичко цялата метафора с носенето по водата и притеснението да се отпуснеш и да се оставиш на течението, бе наистина чудесно разгърната в преобразяването на Моти. Вплитането на гръцката култура в сюжета беше нещо, което мисля, че ще допадне на много читатели. И разбира се, храната – идеята на шеф Александрос, че едно ястие създава спомени, подарява любов, разказва истории. Това беше “подправката”, която направи четенето на “Моти по водата” още по-вкусно.
Накратко, макар да е значително по-лека и забавна в сравнение с “Мъглите на Серенгети”, отново препоръчвам книга от Лейла Атар. “Моти по водата” е история, която ще ви разсмее и трогне, ще забави времето, за да събере в един съвършен миг вкуса, емоцията и аромата на морето и лятото, и ще ви напомни, че понякога няма нищо лошо в това да се пуснеш по течението и да видиш къде ще те отведе животът.
