От мен да знаете – най-трудно се говори за онези книги, които просто са се отпечатали в душата ти. Хем искаш да изкрещиш на целия свят колко са добри, хем си ги пазиш като нещо твое си – искаш да си ги обгрижваш и обичаш. “Кари Сото се завръща” от Тейлър Дженкинс Рийд е от този тип романи за мен. Едно от най-любимите ми заглавия, които най-после виждаме и на български. Книга, в която енергията и мотивацията да бъдеш най-добрата версия на себе си минават на съвсем друго ниво!
“Кари Сото се завръща”:
- Автор: Тейлър Дженкинс Рийд
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 464
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Кари Сото, Хавиер Сото, Боу Хънтли
- Преводач: Катя Перчинкова
- Издателство: Lokus/Intense
Кари Сото е целеустремена и твърдо решена да побеждава на всяка цена, поради което много хора не я харесват. Но когато се оттегля от професионалния тенис, тя е най-великата състезателка на света. Поставила е многобройни рекорди и е спечелила двайсет титли от Големия шлем. Според самата Кари тя си е извоювала с пълно право всяка от тези титли. Пожертвала е много, за да стане най-добрата с помощта на баща си Хавиер, самият той бивш шампион, който я тренира от двегодишна. Но шест години след като се е оттеглила, Кари седи на трибуните на Откритото първенство на САЩ през 1994 г. и вижда как рекордът ѝ е изравнен от невероятно силна тенисистка на име Ники Чан. На трийсет и седем години Кари взима изумителното решение да се завърне на корта и с помощта на баща си да си върне рекорда. Въпреки че спортните журналисти разправят на всеослушание, че никога не са харесвали „Бойната брадва“. Въпреки че вече не е пъргава и издръжлива като преди. Въпреки че ще трябва да тренира с мъжа, за когото преди години за малко да отвори сърцето си: Боу Хънтли. Също като нея, Боу иска да докаже нещо, преди да се откаже от тениса завинаги. Въпреки всичко това Кари Сото се завръща за един последен епичен сезон.
Най-откровено си признавам, че не съм предполагала колко много ще харесам Кари Сото. Очаквах наистина добър роман – все пак всички виждаме кой е авторът, но след “Малибу в пламъци” се стараех да не се настройвам прекалено много (там малко не стигна за 5 звезди). Кари е огън, енергия, стихия – тя е амбиция, затворена в човешко тяло. Няма по-мотивираща история от това да четеш как Кари Сото влага цялата си душа в една цел – да бъде най-добрата, и няма по-удовлетворяващо усещане от това да знаеш, че я е постигнала. “Кари Сото се завръща” говори за идеята да надскачаш себе си, да се бориш, да култивираш този хъс и амбицията да бъдеш повече, да постигаш повече. И в същото време да знаеш кога да поставяш граници, да спреш.
“Кари Сото се завръща” е роман, който казва, че не успехите ни определят кои сме, а нашите цели и мечти. Роман, в който за пореден път Т. Дж. Рийд разглежда как славата влияе на известните, как популярните личности са възприемани и представяни в медиите и по-конкрерно какво е отношението спрямо жените в спорта, но тук има една малка подробност – на Кари изобщо не й пука. Тя е воин, който излиза на корта за победа, и нищо друго няма значение. Харесах Кари Сото точно защото е безмилостна в играта и безкрайно (брутално) откровена с хората в живота – не се извинява, че е най-добрата, не се преструва, че трябва да благодари на някой друг освен на себе си за положените усилия (и най-близките ѝ хора, които ѝ помогнаха), не търси оправдания за пропуските си, но и очаква същото това прозрачно ясно отношение и от останалите. Невинаги го получава. Предразсъдъците и стереотипите рисуват Кари Сото като студенокръвна и коравосърдечна спортистка и жена. А всъщност тя е огън, който заслепява.
Най-голямата любов на Кари е тенисът. Едва ли има друг автор, който да разказва за тенис мачове с толкова емоция – тук всеки сет е като битка на арената, от която не можеш да откъснеш очи, и ти дава такава доза адреналин, че е невъзможно да спреш по средата на главата и да я довършиш утре. Защото съспенсът и напрежението те убиват – просто трябва да знаеш кой е спечелил, а колкото и добър да е един играч, победата не му е гарантирана. Всъщност Кари ни напомня, че човек се учи от загубите. Нуждата да знаеш как ще се развие нейната кариера и дали ще се окичи с поредната титла беше пристрастяваща! Колкото и добра да беше Кари, винаги оставаха въпросите дали ще спечели, кой ще е следващият опонент и ще успее ли да задържи рекорда. Но в края на книгата осъзнаваш, че вече не те интересува. Тя е твоят победител и без наградите.
Докато четем колко безпощадна е Кари на корта, виждаме колко уязвима е извън него – трогателна е близостта й с нейния баща, с която негласно се напомня колко е важна подкрепата на родителя. Колкото Мик Рива не струваше като родител, толкова Хавиер Сото е олицетворение на това как трябва да подкрепяш и насърчаваш детето си, да му показваш с действия (а не само с думи), че каквото и да става, винаги ще го обичаш. А Кари имаше нужда да бъде обичана, затова се радвам, че намери любовта в лицето на подходящия партньор – човек, който я разбира и който би й помогнал да разтяга още границите на собствените й възможности. Т.Дж. Рийд напомня да не позволявате на никого да ви слага спирачка на мечтите! Любовта е устрем, порив и свобода, но тя е и обещание – че ще ви улови, дори и да паднете.
Как се вписва “Кари Сото се завръща” сред останалите романи на Т. Дж. Рийд? Бих казала, че тук нещата не са толкова комплексни и драматични – липсват онези душевни терзания на Нина Рива, онзи анализ, който Евелин прави на живота си, отчитайки собствените си грешки (и постижения). Тук всичко е много просто – една героиня, решена да победи. Да победи най-вече себе си и собствените си страхове, че без тениса е никоя. А всъщност е някой, който читателите не могат да забравят.
“Кари Сото се завръща” от Т. Дж. Рийд е една от най-любимите ми книги. Ако досега не съм ви убедила да я прочетете, нямам какво повече да кажа. Кари е съвършенство между две корици.
