Без ние да знаем, книгите ни намират в най-подходящия момент и с историите си изграждат мост между света на въображението и реалността, между минало и настояще, между героите и читателите. Така се случи и с “Библиотекарката на изгорените книги” от Бриана Лабускес – роман за годините непосредствено преди и в края на ВСВ, който се озова при мен точно преди пътуването ми до Германия. Да четеш за този период от историята, докато виждаш колко са се променили животът и хората там днес, някак изостря сетивата и понасяш ударите на всяка дума с двойна сила, а прочетеното дава храна за размисъл за дни напред.
“Библиотекарката на изгорените книги”:
- Автор: Бриана Лабускес
- Жанр: Исторически
- Страници: 436 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Алтея, Хана, Вивиан
- Преводач: Надя Златкова
- Издателство: Сиела
Берлин, 1933 г. Американската писателка Алтея Джеймс е поканена от министъра на пропагандата и просвещението на нацистка Германия Йозеф Гьобелс да посети Райха заради немските ѝ корени. Увлечена в кипежа на промените в Берлин, тя среща красива жена, която я кани да опознае истината зад фасадата на космополитния рай – и Алтея открива какво точно представлява новият канцлер и неговата партия.
Париж, 1936 г. Хана Брехт бяга от нацистите и кладите за книги, като се отдава на работата си в Германската библиотека на изгорените книги в Париж, която трябва да съхранява и разпространява забранените в Райха творби. Но когато неин близък решава, че действията са по-силни от думите, младата жена трябва да реши за кои истории си струва да живее… или да загине.
Ню Йорк, 1944 г. Вивиан Чайлдс води битка с могъщ сенатор, който иска да прекрати мащабната програма за снабдяване на войниците отвъд океана с книги. Изданията на въоръжените сили са се превърнали в истинска институция, а в битката срещу властта Вивиан открива неочакван съюзник – мистериозна жена, която работи в Американската библиотека на забранените от нацистите книги в Бруклин…
“Библиотекарката на изгорените книги” от Бриана Лабускес е исторически роман, който разказва за настроенията и нагласите в Берлин и Париж в периода непосредствено преди началото на ВСВ, както и за една много смислена инициатива в САЩ през 1944 г., свързана с изпращане на книги на фронта, и за опитите за контрол върху съдържанието им. Като един прецизен хроникьор романът на Бриана Лабускес коментира събития в този период, които отразяват манипулацията на масите и подпомагат струпването на властта в ръцете на един диктатор. Ангажира се да разкаже за постепенното насаждане на страх и чувство на безпомощност, което да задуши всякакви прояви на бунт още в зародишен етап. А с тях да убие и надеждата, че някой може да промени хода на съдбата. На този фон единственото убежище за ума са книгите – спасение от хаоса, жестокостта и омразата, които вилнеят по улиците, а по-късно и на фронта.
Историята е предадена през погледа на три героини, чиито пътища съдбата пресича в знаков момент. Прекрасно изградени персонажи с всички несъвършенства и слабости на човешкия характер, които ги правят да изглеждат реални, но и с всички силни страни, които ги превръщат в главни герои на собствените им истории, а не просто в наблюдатели. Пречупваха всичко през любовта си към литературата и писането, за да разкажат една история за любов и надежда, за доблест и кураж, но и за страховете, които контролират човек и го превръщат в марионетка на политическите режими.
Любима героиня ми беше Алтея, защото претърпява най-голямо израстване и защото учи читателите, че всеки може да допусне грешка, по-важното е да се осъзнае и да направи завой, преди да е станало късно. Тя имаше интересни препратки към писателската професия и раждането на една история, която да задържи вниманието на читателя. До голяма степен тези възгледи се отразяваха и в стила на Бриана Лабускес. Несъмнено обаче най-силно присъствие имаше Хана. Образът ѝ някак успяваше да концентрира решителността и обективността, които липсваха при другите две героини и това често им пречеше да предвидят хода на съдбата, докато Хана се отличаваше с прозорливост и зрялост. По ирония на съдбата отношението ѝ към литературата беше нещото, което я държи здраво стъпила на земята и ѝ дава отправна точка и посока. Най-трудно ми беше да се сближа с Вивиан – просто на фона на случващото се в Западна Европа, така и не успях да проява нужното съчувствие към болката ѝ. Покрай нея се завърта и една от романтичните нишки в книгата, което според мен допълнително олекотяваше нейния образ. Но пък тази любовна история беше необходима, за да балансира натрупаното напрежение при другите две героини.
Къде са книгите, вероятно ще питате? Те присъстват като тихи наблюдатели на случващото се, отразяват противоречивите мнения сред обществото, дават глас на страхове и стремежи, изграждат дом за всички, които се чувстват самотни и изгубени, както и за тези, които искат да се върнат у дома. Книгите събират хората – те са нишката, която събира Вивиан, Алтея и Хана. Книгите събуждат спомени, раждат нови истории и прекрояват действителността според мерките на читателя. И никой няма право да се намесва в тази сакрална връзка. В този ред на мисли, намирам “Библиотекарката на изгорените книги” за един доста любопитен прочит на темата за цензурата, пропагандата и литературата като фактор по време на войната.
Освен увлекателен сюжет, романът на Бриана Лабускес е съкровищница за прекрасни цитати за книгите като убежище, за смисъла на прочетеното, за любимите истории, които са наш пристан и при спокойно, и при бурно море. Така че препоръчвам “Библиотекарката на изгорените книги” на всички книгохолици – сред редовете ще разпознаете безброй истини, които Бриана Лабускес е облякла в думи вместо вас.
