С някои книги влюбването става постепенно – трябват ти поне няколко глави, за да опознаеш героите и да ги обикнеш. С “Мъртвите романтици” от Ашли Постън обаче ми бяха необходими точно 3 страници, за да обявя с абсолютна категоричност, че това ще е една от най-любимите ми романтични книги. Ако филмите “Моето момиче” и “Дух” си имаха дете, то щеше да е тази история.
“Мъртвите романтици”:
- Автор: Ашли Постън
- Жанр: Романтика
- Страници: 352
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Флорънс, Бенджи
- Преводач: Яна Парашикова
- Издателство: Софтпрес
Ако животът на Флорънс Дей беше роман, вероятно щеше е озаглавен „Тайни“, защото именно това представлява – поредица от факти, които тя упорито се опитва да прикрие от всички. Като например тайната, че е писател в сянка на едно от най-големите имена в света на романтичната литература. Това дори семейството ѝ не го знае. Или пък, че след поредната раздяла е в тотален творчески блокаж, защото просто е загубила вяра в любовта. Това и редакторът ѝ не го знае. А най-голямата ѝ тайна е, че в родното ѝ градче е пълно с призраци, които я преследват. Буквално. Това доста хора го знаят покрай медийната сензация в детството й, но май никой не го вярва, и тя би предпочела да отнесе цялата истина в гроба. Всъщност Флорънс успява да държи положението под контрол, докато съдбата не решава, че е време да види сметката на всичките ѝ планове. Първо, новият й редактор – Бенджи Андор, е абсолютно безпощаден и категорично отказва да ѝ даде отсрочка за предстоящата книга. На всичкото отгоре е неустоимо привлекателен и се превръща в герой от нейните фантазии. А после следва обаждането, което изцяло срива добре подредения ѝ свят. Флорънс трябва да се прибере у дома за погребението на баща си. Поменът ще бъде организиран от траурната агенция на нейното ексцентрично семейство и трябва да изпълни няколко последни желания на покойника. За пръв път Флорънс се надява да види призрак и развълнувано очаква да срещне баща си отново, за да може да се сбогува с него истински. Вместо това на врата ѝ се появява духът на нейния редактор. Което означава едно – той вероятно е мъртъв, но се е върнал да я преследва за незавършения ръкопис. Принудени от обстоятелствата да прекарат време заедно – той като затворник между два свята и тя като заложник на детските си спомени и порасналите си страхове, Флорънс и Бенджи все по-често говорят за любовта и за всички онези неща, които придават смисъл на живота. И докато изпълняват списъка на един мъртвец, двамата осъзнават, че романтиката съвсем не си е изпяла песента, а дори напротив – кара ги да се чувстват по-живи от всякога.
“Мъртвите романтици” от Ашли Постън е от онези романтични книги, които бих препоръчала и на хора, нечетящи любовни романи. Това не е просто история за сродните души и силата на любовта, а книга за онези абсурдни ситуации и изпитания на съдбата, които придават смисъл и те предизвикват да погледнеш живота си от друг ъгъл. Разказ за изпитанията, с които се сблъскваме ежедневно – били те свързани с кариерното ни развитие, с тежка загуба на близък човек, със страховете ни от провал, с търсенето на половинкаТА и поредния удар, който сърцето трябва да понесе. Ашли Постън няма проблем да говори за по-тежки теми – прави го еднакво добре и със сериозен тон, и с доза самоирония, която просто обожавам. Истината е, че за да оцелее човек, той трябва да се научи да се надсмива над трудностите и понякога над себе си.
Любовта не е мъртва, но не е и вечна. Тя беше нещо по средата, пресечна точка във времето, в която двама души съществуват в един и същи миг на едно и също място във Вселената.”
Може да се каже, че “Мъртвите романтици” преплита три нишки, които оформят един доста интригуващ сюжет. От една страна, фокусът ни е върху Флорънс и нейната лична драма – смъртта на баща ѝ. Завръщането ѝ обратно в родното градче отваря вратата към спомени от миналото, оставило своите белези върху нея. Деликатните отношения със семейството ѝ в комбинация с трудния период, през който всички преминават, се превръща в основа, на която стъпва авторката. И постепенно започва да надгражда – да говори за подкрепата на близките, за моментите, които продължават да живеят в съзнанието дори когато някой си е отишъл, за уроците, които си научил от родителите си, за хората в малкия град, шушуканията и смелостта да имаш глас.
Книгоиздаването беше много романтично, докато не се захванеш с него. Тогава се превръщаше в поредния корпоративен ад.”
Втората линия е романтичната – тя проследява отношенията между Флорънс и Бенджи от самото им запознанство, което не започна особено добре, но пък постепенно прераства в нещо много красиво и стойностно. Връзката им, ако може да говорим за такава, се развива плавно. Форънс е доста предпазлива, защото веднъж вече са излъгали доверието ѝ, а Бенджи има прекалено много въпроси, свързани със своето бъдеще, за да бъде по-категоричен в намеренията си.
Любовта не беше шепот в тишината на нощта. Беше крясък в бездната, доказателство, че си тук, че съществуващ.”
И тук всъщност знакова роля играе третата нишка, която провокира въображението на читателя. Ашли Постън споделя в бележките си, че е искала да напише забавна и романтична история за призраци, но накрая се е получило нещо много по-голямо. Аз обикновено не съм фен на паранормалния елемент в която и да е книга, но тук искрено се наслаждавах на тази щипка магия, с която бе подправен разказа на авторката. Хареса ми да вярвам, че любовта винаги намира начин и че съдбата не винаги е толкова безсърдечна. “Мъртвите романтици” е чудесен пример за непредсказуемото в предсказуемостта на романтичните книги. Ясно е, че авторката ще се постарае да събере главните герои в края, но как ще стане това, след като този път сюжетът трябва да надскочи всички метафизични закони? Ашли Постън запази развръзката за самия финал, когато извади и последния си коз, свързан с познанството на Флорънс и Бенджи.
Освен че е написана много приятно и е страшно забавна, в “Мъртвите романтици” ще откриете и друг любим на много читатели елемент – любовта към книгите. Фактът, че и двамата главни герои са в издателския бранш, както и че се занимават с романтична литература, ги прави още по-симпатични и близки. Деликатно се коментира темата за писането и вдъхновението, за читателските очаквания и за следата, която книгите оставят.
“Мъртвите романтици” е забавна, остроумна, оригинална история, каквато не се среща всеки ден. Книга за живота и смъртта, за хората, чиито пътищата се пресичат в най-неочакваните моменти, за семейството и дома, за надеждата, че след години някой ще те помни.По стечения на обстоятелствата пиша ревюто няколко дни след като прочетох най-новия роман от авторката и едно е сигурно – Ашли Постън е рядък скъпоценен камък в любовния жанр!
