“В обувките на някой друг” – Джоджо Мойс

14

След броени дни излиза на български новата книга на Джоджо Мойс – “В обувките на някой друг”. И да ви кажа, че вероятно ще ми е една от любимите за тази година. Рядко се среща автор, който умее да те разсмива на едната страница, а на следващата да ти подава кърпичка, която да попие сълзите ти. Но емпатията е заложена в основата на книгите на Джоджо Мойс и истории като “В обувките на някой друг” са доказателство, че литературата е огледало на човешката душа и образът, който виждаме отсреща, ни успокоява, че не сме сами и в радостните, и в тъжните моменти.

“В обувките на някой друг”:

  • Автор: Джоджо Мойс
  • Жанр: Дамска проза, художествена литература
  • Страници: 416 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 2 основни
  • Главни герои:
  • Преводач: Илвана Иванова Гарабедян
  • Издателство: Хермес

Ниша се радва на привилегирования живот на съпруга на заможен и влиятелен бизнесмен, с когото обикалят целия свят. Неочаквано той подава документи за развод и я лишава от бляскавия й лайфстайл. Ниша буквално остава без нищо, но е твърдо решена да си върне онова, което й се полага. Саманта просто се опитва да оцелее – мъжът й изпада в депресия, след като загубва баща си и работата си, и прекарва дните си пред телевизора. Сам се опитва да му помогне, макар самата тя да се нуждае от подкрепа. Не се чувства комфортно и на работа, където се превръща в мишена за новоназначения й шеф. Бъдещето й в компанията виси на косъм, както и дългогодишният й брак. Сам и Ниша неволно си разменят чантите във фитнеса след тренировка. В дизайнерската чанта на Ниша са червени обувки „Лубутен“ от крокодилска кожа, а в сака на Сам – евтини и невзрачни ежедневни обувки. Принудени да носят обувките на другата, те сякаш заживяват чужд живот и постепенно се променят. За да осъзнаят кои са всъщност. Могат ли да се завърнат към предишния си начин на живот? Или преживяното ще ги промени завинаги?

Ако човек прочете анотацията на “В обувките на някой друг”, ще реши, че Джоджо Мойс е написала някой лек дамски роман, с който читателите да си проветрят съзнанието от ежедневните грижи, успокоявайки се с абсурдността на чужди проблеми. Обаче както не бива да си вадим изводи за хората, без да познаваме тяхната история, така и към книгите не е редно да подхождаме с идеята, че знаем всичко още преди да сме отворили първата страница. Джоджо Мойс е написала един чудесен роман за жените, които се чувстват невидими и копнеят някой да ги забележи. За онзи преломен момент в живота им, когато жонглирането с различните роли става по-трудно и винаги някоя изостава или изпада за сметка на друга. Когато виждат себе си разфокусирано и понякога е достатъчен един чифт високи токчета, за да придобият самочувствие и увереност и да се концентрират върху простичката истина: всяка жена е стихия.

“В обувките на някой друг” не е любовен роман, а история, посветена на отношенията между хората, на приятелството, на семейството и брака, на очакванията, които имаме спрямо нас самите, на дефиницията какво е щастие и понякога колко малко му трябва на човек, за да бъде истински благодарен и щастлив. Книга, която коментира теми, свързани с депресията и менталното здраве, със загубата на баланс в една връзка, с изграждането на доверие, със себеуважението, с предизвикателната работна среда и сплотения колектив, с натрупването на самочувствие, с поставянето на граници. Реални ситуации се редуваха с възможно най-абсурдни моменти, но всъщност това е нормално, защото такъв е животът – низ от шантави случки; от хора, които обичаш и не можеш без тях, и такива, на които просто ти иде да им удариш един шамар; от искрен смях при разговор с някой, който те познава отлично, и сълзи от тъга или яд след тежък ден.

Истински вихър от колоритни персонажи ни предлага Джоджо Мойс в новата си книга. От главните героини – Ниша и Сам, до второстепенните персонажи като Андреа и Джасмин, приятелският кръг е пъстър на характери, преживявания и емоционални откровения, но дори в различията си те намират онази обща нишка на сестринството, която ги свързва и обединява, помага им заедно да се справят с всички предизвикателства и ги прави по-добри. Интересно как Джоджо Мойс създава образи, които имаш чувство, че си срещал на улицата – познати и близки някак. И разказва за тях с много човещина, със сърце, с емпатия. Авторката съвсем не цели да ги направи идеални, а дори напротив – в началото вероятно повечето читатели не биха харесали високомерието на Ниша или мъченичеството на Сам. Именно затова авторката ги изважда от зоната на познатото и ги пуска по съвсем различна пързалка, а преживяването е като на атракцион в увеселителен парк – малко плашещо, много вълнуващо, вероятно дори забавно и до известна степен успокояващо, че при следващо спускане ще е по-лесно.

Сюжетът е много динамичен, защото непрекъснато нещо се случва и трябва да призная, че се вълнувах еднакво както от въпроса дали Ниша ще надхитри алчния си съпруг, така и от бъдещето на брака на Сам и отношенията ѝ с родителите ѝ. Интригата става още по-голяма, когато в историята се намесват и шепа диаманти.

“В обувките на някой друг” от Джоджо Мойс е сърдечен роман, който не исках да свършва. Всичко има в тази книга – радост, тъга, любов, изненадващи обрати, които водят до житейски истини и прозрения, щастливи срещи и съдбовни кръстопътища. И може би затова така я обикнах. А и да си го кажем откровено, още от приказката за Пепеляшка знаем, че понякога е достатъчен един чифт обувки, за да си спомниш кой си и какво можеш.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин