Първата ми среща с “Роклята” от Дженифър Робсън беше преди няколко години- привлече ме с историята около сватбената рокля на кралица Елизабет II и още тогава, когато четох книгата, много го харесах. Сега се върнах към нея, но вече благодарение на българския превод и със значителната разлика, че миналата година светът отбеляза загубата на най-дълго управлявалия британски монарх. При втория прочит събрах нови впечатления, открих и още любопитни неща, но категоричнои мнението ми се затвърди – “Роклята” е чудесен роман.
“Роклята”:
- Автор: Дженифър Робсън
- Жанр: Дамска проза, исторически
- Страници: 432 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Главни герои: Мириам, Ан, Хедър
- Гледни точки: 3
- Преводач: Симона Калева
- Издателство: Прозорец
Лондон, 1947 г.: Измъчвани от сурова зима и оскъдни хранителни дажби, хората от следвоенна Великобритания живеят в тихо отчаяние. Ан Хюз и Мириам Дасин, които бродират в модна къща „Мейфеър“ на Норман Хартнел, не правят изключение. Двете обаче имат честта да бъдат избрани за създаването на сватбената рокля на принцеса Елизабет – възможност, която се случва веднъж в живота.Торонто, 2016 г.: Повече от половин век по-късно Хедър Макензи се опитва да разгадае мистерията на набор от бродирани цветя. Те са наследство от покойната ѝ баба, която никога не е говорила за миналото си във Великобритания. Как баба ѝ се е сдобила с безценните бродерии? И каква е връзката ѝ с прочутата Мириам Дасин?
“Роклята” от Дженифър Робсън е роман, който отговаря на типичната британска природа – по-сдържан, но със сигурност не лишен от емоции, много деликатен и фин, наситен с житейска драма и предизвикателства, които обаче героите превъзмогват без излишно суетене, много прецизен в детайлите, които играят съществена роля за цялата сюжетна линия. Книга, която обръща поглед навън към Европа и в частност Великобритания след Втората световна война, но и не забравя да се вглежда вътре в душите на хората, които носят товара от спомените, страха, разочарованието и надеждата. “Роклята” рисува адекватна картина на следвоенна Англия – договорите за премирие официално са подписани, но битката продължава на други фронтове. На дневен ред е възстановяването на икономиката и възраждането сред руините, а водещите теми сред хората са дневните дажби, разпределението на купоните и изострените социални различия.
За да се разсее сивотата на това ежедневие, трябва извор на красота, светлина и вдъхновение. За жените от модна къща “Хартнел” тя идва под формата на най-важната сватбена поръчка, която включва изработване на булчинската рокля на тогавашната принцеса Елизабет II, както и тоалетите на още някои от членовете на кралската фамилия. Дженифър Робсън разказва увлекателно за подготовката за кралската сватба и вълненията, които тя е предизвикала сред обикновените хора. Събитие, което носи послание – че мрачните дни са зад гърба на Великобритания, а монархията ще продължи да се грижи за своите поданици. Именно върху този ключов момент стъпва авторката, за да разкаже историята на двете си героини – Ан и Мириам, чиито образи олицетворяват шивачките, избродирали изключителните детайли по роклята и воала на Елизабет II.
“Роклята” е роман за приятелството, за солидарността и подкрепата, които помагат на човек да се съвземе в труден момент и да отгърне нова страница. Личните драми в живота на главните героини се разгръщат постепенно. Мириам носи “вината на оцелелия”, след като семейството й е загинало в лагерите, а тя е избягала от Франция. Ан пък мечтае да вкуси от живота на аристокрацията, но скоро разбира, че там има повече горчилка. Сюжетът е увлекателен, като авторката вмъква и втори времеви пласт от настоящето, включващ гледната точка на внучката на едната героиня, която тепърва научава за миналото на баба си. Има и много лека романтична нишка, която проблясва между редовете.
Самият роман е изпъстрен с множество детайли и информация, които вероятно ще ви заинтригуват, ако се вълнувате от мода, от британската култура и кралското семейство. Лично на мен ми се сториха интересни фактите, свързани със самата изработка на роклята – платове, дизайн, цветове, детайли и символика. Те добавяха още по-голяма стойност на романа, но дори да ги нямаше, пак бих се насладила на разказа за тайните, страховете и емоциите, с които е осеян пътя на двете героини.
“Роклята” от Дженифър Робсън е чудесна смесица от исторически роман и дамска проза. Книга за значимостта на приятелството, за светлината, която пробива през руините, за тайните, които не събираме смелост да разкрием, за модата като белег за своето време.
