“Третият слой” – Гергана Лаптева

Харесва ми тази традиция, която се заформи през последните години – да започвам лятото с роман от Гергана Лаптева. След “Монетата”, “Божествен аромат” и “Тайната от Апамея” тази година идва ред на “Третият слой”, който се превърна в най-любимата ми книга от авторката. Причината – не само че Гергана Лаптева надгражда постигнатото до момента като писател, а и защото това е може би нейната най-детайлна и най-богата творба.

“Третият слой”:

  • Автор: Гергана Лаптева
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 480 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 3
  • Главни герои: Франческо, Ана
  • Издателство: Егмонт

Когато младият архитект Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, изобщо не очаква, че на тавана ще попадне на скрита и отдавна забравена  картина. Още по-малко предполага, че тя ще се окаже ранна творба на не кой да е, а на Якопо Тинторето – един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. При проучването на въпросната картина реставраторката Ана Конти се натъква на шифър, замаскиран под слоеве боя. Тайнописът разкрива съществуването на писмо от папата, с което се нарежда убийството на средновековен владетел. Нарисувана е и карта, указваща мястото, където е скрит папският документ – в дълбините на храм над буйна река… Заинтригувани от закодираното послание, Ана и Франческо са твърдо решени да намерят истината, независимо от опасността, която ги дебне. Заедно те се изправят пред демони от миналото и горчилката на настоящето, за да докажат пъкления апостолически заговор, за чиято тайна Ватиканът е готов на всичко само и само да опази.

Ако трябваше да посоча български автор, който да е еквивалентен на Дан Браун, то вероятно щях да се спра на Гергана Лаптева. При нея наблюдавам същата динамика в стила, същата изчерпателност откъм факти и информация и този нюх към миналото, което е бездънна съкровищница от неразказани истории. В “Третият слой” Гергана Лаптева бърка именно в нея и улавя нишка, отвеждаща читателите до Ватикана през Средновековието, до Четвъртия кръстоносен поход и знакови събития от Второто българско царство. Интригата обаче се заплита в наши дни, когато необикновена картина се озовава в ръцете на опитна реставраторка и архитект с интерес към изкуството. Използвайки познанията си, двамата тръгват по следите на погребана от векове загадка, за да открият истината за смъртта на един владетел и междувременно се озовават на кръстопът в живота си, принудени да избират между познатото и неизвестното, между страховете и любовта.

“Третият слой” ми се стори най-мащабният роман на Гергана Лаптева. Нейната ерудиция и акуратност при използването на факти винаги са били нещо, което ме е впечатлявало, но тук говорим за детайли, свързани с професията на реставраторите и процеса на възстановяването на антики, с елементи от забележителности и сгради като културно наследство, носещи белезите на тяхната епоха, с документи, свидетелстващи за управлението на владетели, оставили своя отпечатък в историята. Не е лесно да жонглираш с толкова много информация, но авторката се справя умело, като разпределя “товара” между отделните герои и следва хронологията на събитията от вчера и днес. Книгата ни отвежда до Венеция, Рим, Истанбул, Ватикана и дори до Велико Търново и докато изучаваме тайните кътчета на храмове, църкви и катедрали, попиваме от културата на съотвените народи, радваме се на тяхната кухня и обичаите им и мечтаем как един ден ще се пренесем на живо на тези места.

Необичайното в “Третият слой” е включването на гледната точка на героиня, живяла преди 8 века. Самата авторка сподели, че за нея е било истинско предизвикателство да говори от името на личност, от която я дели такава солидна времева разлика. И тъй като това са глави, които крият подсказки около развръзката на сюжета, няма да ви издавам подробности, но ще споделя, че Гергана Лаптева се справила отлично с пресъздаването на емоционалната буря, преобърнала живота на героинята. Всъщност емоцията в книгата, скъсяването на дистанцията с читателя и изграждането на образите са три неща, върху които си личи, че авторката е работила сериозно.

Що се отнася до водещите персонажи в романа, вярвам, че ще ви заинтригуват. Франческо разказва толкова разпалено за архитектурата на някоя сграда, че ще ви накара да я погледнете със съвсем други очи. Изправен на кръстопът в личен и професионален план, това приключение му помага да избере посоката, в която иска да върви живота му. Ана Конти е по-сложно устроен образ – при нея имаме наслагване на спомени от миналото, на драматични раздели и едно силно приятелство от ранните ѝ години. Всичко това в комбинация с любовта ѝ към изкуството и нейната решителност да стигне до дъното на загадката я превръщат в особено харизматична героиня. Първоначално имах някои резерви относно бързото пламване на романса помежду им, но пък Гергана Лаптева описва толкова добре химията и привличането, че някак приемаш неизбежната истина – любовта спохожда човек, когато най-малко очаква, но и тогава “когато си готов за нея”.

“Третият слой” от Гергана Лаптева е завладяващ, динамичен и пъстър роман, в който история, архитектура и изкуство рисуват картина на Средновековна Европа през погледа на съвремието. Книга, в която всеки отговор отваря нов въпрос и повлича читателя на пътешествие, което не иска да свършва.

Related posts

6 книги, които да четеш през пролетта

“Терапията” – Себастиан Фитцек

“Цялата небесна синева” – Мелиса да Коста