Миналото лято мина под знака на “Последната госпожа Периш” от Лив Константин – трилър, който не залита в крайности, а по-скоро се заиграва с читателските възприятия и манипулира преценката. Този хитър и умел похват, който провокира и отключва множество полюсни чувства, определено ми допадна, затова с радост приветствах новината за нова книга от писателския дует. “Преследвачката” знае как да устрои перфектния капан на читателя. И аз паднах в него.
“Преследвачката”:
- Автор: Лив Константин
- Жанр: Трилър
- Страници: 344 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Джоана, Пайпър, Лео
- Преводач: Габриела Кожухарова
- Издателство: Benitorial
Тя иска само едно. Перфектно семейство. Наскоро установилата се в крайбрежния рай Уестпорт Пайпър знае как да получи каквото иска – тя е красива, решителна, ръководи успешен бизнес, живее в просторна къща и има собствена яхта. Когато среща прочутия харизматичен адвокат Лео Дракос, единственото ѝ притеснение е брачната халка на пръста му. Но Пайпър добре знае, че браковете не траят вечно. Джоана търпеливо изчаква Лео, любовта на живота ѝ, да преодолее погълналата го тежка депресия. И макар да е радостна от факта, че Лео отново се връща към чаровната си, енергична същност, и прекарва все повече време с децата си, Еви и Стели, тя с изненада открива, че щастието му не се дължи на нейната всеотдайна подкрепа. Причината е друга. Пайпър. Лео е луд по нея и възнамерява да започне живота си начисто с новата си избраница. В отчаянието си Джоана трескаво се опитва да изрови нещо, което да използва срещу крадлата, отнела целия ѝ свят. А миналото на Пайпър крие много тъмни тайни… Някои смятат, че страховете на Джоана се дължат на параноя. Но дали наистина е така, или смъртна опасност грози Лео и децата и тя е единствената, която би могла да ги спаси?
Сериозно предизвикателство е да пиша ревю на “Преследвачката”, без да издам онзи съществен момент, превърнал книгата от обикновено 4-звездно четиво в роман, заслужил моите 5 звезди в GR. На пръв поглед Лин и Валър Константин стъпват на вече познатата тема от предишната им книга – противопоставянето на два женски образа, акцентирането върху разликите между тях, наслагването на негативни конотации върху единия персонаж и идеализирането на представите за другия. “Агресор” и “жертва” са ролите, които авторките са разпределили, но това далеч не означава, че постановката е предсказуема, защото изненадата винаги се крие във финалния акт.
В “Преследвачката” се пресичат три лъча, които оформят рамката на романа – сръбта и нейното влияние върху хората, надеждата, която е ключът към новото начало, и отговорността, която пада върху плещите на родителите. В тези граници се развива сюжетното действие, което е преразказано от две гледни точки и напомня, че хората често правят прибързани изводи за нечий живот, без да са наясно с подробностите. А в романа на Лив Константин детайлите имат значение. Именно заради тях имаше моменти, в които се съмнявах къде ще ме отведе историята. Усещането бе сякаш гледаш картина, но без очила – виждаш цветове, дори инстинктивно напасваш нюансите, но всичко е размазано и не можеш да уловиш истинските силуети.
Една от основните теми в романа е как човек се справя с онези моменти от живота, в които съдбата сякаш те тласка към дъното, а ти се опитваш да изплуваш – кога губиш вяра и се поддаваш на задушаващите пипала на депресията, как намираш лек да се отскубнеш от нейния захват, как моментното ти състояние оказва влияние върху бъдещите ти действия. И най-вече какво се изисква, за да приемеш настоящето и да продължиш напред, вместо да гледаш отчаяно към миналото.
Друг сериозно застъпен проблем е темата за втория брак и наследеното родителство. Ясно е, че още от ранна възраст децата израстват с образа на злата мащеха – виждаме я в “Пепеляшка” и “Снежанка” как буквално и преносно трови живота на всички около нея. Затова и авторският дует избира да стъпи именно на тези солидни основи, когато рисува образа на Пайпър. Само че живеем в 21 век, хората и героите се променят и именно затова трябва да гледаме отвъд стереотипите. Провокацията на Лив Константин се крие в негласния въпрос какво може да направи една жена, за да стъпва уверено в чуждите обувки на друга, която на всичкото отгоре е и майка. Дали разполага със същата жертвоготовност, дали има способността да улови нуждите на децата още преди да бъдат изречени, дали знае кое е най-доброто за тях и може ли да постави собствените си нужди на заден план, за да е сигурна, че те са добре? Нека сме реалисти – отговорът е по-вероятно да бъде “Не”, но това означава ли, че не се опитва, пита “Преследвачката”.
Едно от нещата, които ме изумиха в романа, е как Лив Константин успява да направи и двете си героини антипатични за читателя – едната твърде настървена да грабне мечтания мъж, а другата психично болна и неуравновесена, решена да се бори за него. И в същото време да не ме откаже да чета, а дори да ме мотивира да бързам, за да стигна до развръзката. Улесняваше ме и фактът, че самият сюжет е много динамичен. Непрекъснато нещо се случва, което да затвърди представите на читателя за двете героини, а заплахата от убийство, която хвърляше сянка върху цялата книга, спомагаше за ескалиране на напрежението и достигането на кулминационната му точка в края, когато всички карти са на масата.
И тук сама си слагам спирачки, за да не ви разваля удоволствието от хубавата книга. Защото при всички хипотези, теории и догадки, които отключваха моята мнителност и ме предизвикваха да анализирам всяка ситуация, в едно нещо нямах никакво съмнение – “Преследвачката” от Лив Константин е добър роман и знае точно как да ви изненада.
1 comment
Изглежда много обещаващо, Хриси!