Отдавна не се бях вълнувала за романтична книга, но имам любими автори, чиито истории просто обожавам да чета. Али Хейзълууд е сред тях. Безкрайно много харесвам нейния стил не само защото е перфектна комбинация от романтика и чувство за хумор, но и защото авторката разглежда ролята на жената в научните среди и като цяло обръща внимание на една доста по-непозната и доскоро игнорирана сфера, каквато се явява академичната. С нетърпение започнах “Любов на теория” и (напълно очаквано!) не ме разочарова!
“Любов на теория”:
- Автор: Али Хейзълууд
- Жанр: Романтика
- Страници: 480 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Елзи и Джак
- Преводач: Йоана Гацова
- Издателство: Егмонт
Многото лица на физика теоретик Елзи Ханауей най-накрая я застигат. През деня тя е асистент, който се труди върху оценяването на лабораторни упражнения и преподава термодинамика с надеждата да получи титулярно място в Масачузетския технологичен институт. Вечер младата жена компенсира липсата на заплата, като се представя за фалшиво гадже. Занимание, което ѝ се отдава, понеже с годините е усъвършенствала способността да се харесва на останалите, а това ѝ помага да бъде такава, каквато иска клиентът. Но не щеш ли, внимателно изградената вселена на Елзи се срива. Виновникът е Джак Смит – дразнещо привлекателният и мрачен по-голям брат на любимия ѝ клиент. Той е и хладнокръвният експериментален физик, който е съсипал кариерата на нейния ментор и е подкопал репутацията на теоретиците навсякъде по света. И същият този Джак, който сега участва в комисията по подбор на кадри за Масачузетския технологичен институт, застава между Елзи и мечтаната от нея работа. Д-р Ханауей е готова да излезе на бойното поле, но как ще се справи с откровеността? Ще може ли да бъде себе си, когато е с него? И дали, попадайки в орбитата на експериментатора, най-накрая ще се изкуши да приложи на практика и най-запазените си теории за любовта?
При три романа на Али Хейзълууд от една и съща STEM серия, неминуемо читателят се притеснява дали и този път ще му бъде достатъчно интересно, дали авторката вече не е поизчерпала запасите си от теми и дали все още има капацитета да пресъздава толкова добре химията между главните си герои. За щастие “Любов на теория” е доказателството, че очевидно Али Хейзълууд няма проблеми с вдъхновението, защото книгата беше истинско удоволствие! История за любовта, която те вижда и оценява такъв, какъвто си, за приятелството, което не се нуждае от преструвки, за необходимостта да поставяш граници и да поставяш собствените си цели и мечти пред тези на останалите.
Динамична, увлекателна, забавна и сладка – така бих описала “Любов на теория” от Али Хейзълууд. Вероятно това е една от най-академичните ѝ книги, тъй като значителна част от сюжета беше посветен на разликите между експерименталните физици и теоретиците – за споровете между двата лагера и техните постижения, за невъзможността едната сфера да съществува без другата, защото са си взаимно полезни. Лично на мен ми беше много интересно да науча подробности по темата, както и да проследя как тя се вписва в традиционната линия на авторката, която следва пътя на жените в научните среди. Уважение и равноправие са две константи, за които Али Хейзълууд непрекъснато напомня в книгите си, че трябва да бъдат използвани в уравнението за етична и колегиална работна среда. И това е нещо, което безкрайно харесвам.
На този фон се разгръща класическата романтична история, която стъпва на позната сюжетна линия – герои, които са разпределени в двата противоположни лагера. Но въпреки това не можем да говорим за класическа love-hate тематика, защото персонажите на Али просто не са създадени да мразят. Те са родени да обичат и точно това умеят най-добре. Образът на Джак е доста семпло устроен – при него няма завоалирани послания, знае какво иска и чувства и сякаш разполага с филтър, който му помага да види кристално ясно колко необикновена е Елзи. Не е нито добрякът, който ще жертва всичко, за да се хареса на момичето, нито гаднярът, чието ледено сърце трябва да се разтопи, а сякаш реална личност, която се учи от грешките си и има желанието да се грижи за любимите си хора. Изллишно е да казвам, че получава всички бонус точки за герой в романтична книга.
С Елзи нещата са доста по-комплексни и Али Хейзълууд изгражда по-дълбок психологически профил на героинята си, говорейки за нейната склонност да угажда на всички, да поставя собствените си нужди на заден план, да се съмнява в себе си и да не умее да се защитава, защото се страхува от конфликт и от последвали негативни реакции и последствия. Проблемът се корени в детството ѝ и в лабилните семейни отношения. Всъщност Елзи претърпява най-сериозна трансформация в романа, тъй като любовта ѝ помага да осъзнае колко е важно човек да казва “Не” на другите и по-често “Да” на себе си. Фактът, че тя и Джак са представители на двете различни сфери на физиката, подхранва асоциацията с ин и ян половинките, които перфектно се допълват.
И не на последно място, не мога да не отбележа колко забавна е и третата книга на Али Хейзълууд. Авторката е майстор на куриозните случки, борави отлично с ирония и сарказъм и знае точно как да разчупи атмосферата било то с някой безумен мейл от студент към неговия преподавател, или с някоя абсурдна научна шега, която едва ли сте чували някога.
“Любов на теория” ми стана любимата книга на Али Хейзълууд. Макар да е близка по характер до предишните две, тук отношенията между героите са изведени на друго ниво и романът звучи по-зряло и по-правдоподобно. И на теория, и на практика Елзи и Джак са герои, чиято любовна история всяка романтична душа би искала да прочете и изживее.
