“Какво си пожелаваш” – Катрин Сентър

Мина известно време от последната книга на Катрин Сентър, която българските читатели имаха възможност да прочетат – “Сърцето не изгаря при пожар”, и може би затова излизането на “Какво си пожелаваш” бе прието толкова добре (наблюденията ми са от Пролетния панаир на книгата). А може би защото онези, които вече са запознати с писането на авторката, са наясно, че тя е необикновен писател на любовни романи, при когото любовта никога не е за сметка на личността. Да си в хармония със себе си и с околния свят е цел номер едно на героите в книгите на Катрин Сентър. А любовта – тя е път и посока, начална и крайна спирка, и ежедневен повод да се усмихваш, ако следваме посланията в романа “Какво си пожелаваш”.

“Какво си пожелаваш”:

  • Автор: Катрин Сентър
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 352 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Саманта и Дънкан
  • Преводач:Майре Буюклиева
  • Издателство: Софтпрес

Саманта Кейси е училищна библиотекарка, която обожава работата си и го показва всеки ден с широка усмивка. Но невинаги е било така. Дънкан Карпентър е новият директор на училището, който живее по железен график, воден от съзнанието, че лошото дебне зад ъгъла. Но невинаги е било така. Сам го знае най-добре. Защото тя познава Дънкан. От друго училище. От друг живот. Тогава го обичаше, но беше невидима за него. Всъщност за всички. Дори и за себе си. И сега, когато най-после е получила шанс да започне нова страница, точно Дънкан е назначен за директор. Изглежда като най-доброто, което може да се случи на учениците, и най-лошото, което може да се случи на Саманта. Но се оказва точно обратното. Някогашният слънчев Дънкан е заменен от костюмиран сухар, толкова твърдо решен да защити училището, че е напът да го съсипе. Докато хаосът завладява малката общност, Сам и Дънкан трябва да намерят вярната посока един към друг. И да си отговорят на най-важния въпрос: Струва ли си да дадат шанс на любовта, като рискуват всичко друго?

Може да не си личи толкова много, но е лято, а това предполага да се отдадем на заслужена почивка, да се носим с лекота по страниците на някоя книга, докато шумът от вълните или пък на гората ни правят компания. Макар това е да време, в което да може да наваксваме с всички натрупани книги, в това число и някои тежки (буквално и преносно) четива, истината е, че трябва да имаме поне едно, което да отразява точно това лятно безгрижие, обичано от всички. “Какво си пожелаваш” от Катрин Сентър е усмивката, която изниква на лицето, когато погледнеш снимките от последната ти почивка, благодарността, с която посрещаш изгрева на плажа, надеждата, която те крепи, че в живота винаги има баланс и хубавите и лошите моменти вървят заедно. Роман, който носи солиден заряд оптимизъм и енергия и провокира читателя да гледа от светлата страна на нещата.

Историята е романтична, забавна и носеща едно характерно чувство за приобщеност, което идва от топлия приятелски кръг на главната героиня. Тя пък е библиотекарка, обича да работи с деца и да се облича в ярки цветове или иначе казано – един от онези хора, които са като слънчев лъч и озаряват останалите с позитивизма си. Но щастието не е дадено даром на Саманта и това е едно от посланията на Катрин Сентър в книгата. Щастието е избор. Да гледаш позитивно на нещата или да се поддадеш на лошите мисли също е избор. Да загърбиш страховете си и да живееш пълноценно е решение, за което трябва да заставаш всеки ден. Понякога ще е лесно, друг път – истинско предизвикателство, но радостта от живота не идва свише, а се възпитава и тренира. А може би най-точно е да се каже, че се калява – от непредвидени ситуации, изпитания, трудности, загуби, но и от последвали покорени върхове, сбъднати мечти и реализирани цели.

В романтичен план “Какво си пожелаваш” се разгръща плавно – отношенията между главните герои еволюират от колеги към приятели и накрая към половинки в живота. Както Саманта, така и Дънкан имат своите демони от миналото, но заедно успяват да ги прогонят. Магическите думи “направи нещо весело” водят до куп забавни и често нестандарни срещи, които вълнуват читателите. И макар Саманта и Дънкан да споделяхме множество романтични моменти, не това беше акцентът в книгата. Разлиствайки страниците ѝ, ще попаднете на фрази като “Ще се справиш”, “Защо не” и “Никога не пропускай възможност за купон” – именно те мотивират и вдъхновяват читателите да опитат рецептата на главните герои за щастлив живот.

“Какво си пожелаваш” обаче не е само цветя и рози. Книгата коментира сериозни и наболели въпроси, свързани с безопасността на децата в училище, с отговорността на възрастните да създадат спокойна среда, с търсенето на баланса между ограниченията, които дават на подрастващите сигурност и имат за цел да ги защитават, и свободата да опознават света, да го виждат в цялата му пъстрота и да не се плашат от него. Освен това романът напомня колко чувствителни са децата и колко внимателно трябва да подхождаме към тях.

“Какво си пожелаваш” от Катрин Сентър е съвършено четиво за лятото – нито твърде романтично, нито твърде сериозно, достатъчно сладко, за да ти хареса и да искаш още, но не толкова, че да получиш кариес и да не искаш да погледнеш повече към такъв тип истории. А те понякога са ни така необходими, за да ни напомнят, че човек винаги може да намери повод да се усмихне и да избере радостта пред тъгата.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата