“Електра” – Дженифър Сейнт

Както черното никога не излиза от мода, така и в литературата древногръцките митове и легенди винаги звучат интригуващо и актуално, особено пък ако са разказани от някой талантлив автор, какъвто виждаме в лицето на Дженифър Сейнт. След като толкова добре си паснах с “Ариадна”, беше някак естествено да посегна към “Електра” – новият роман на писателката, който дава трибуна на три жени и техния поглед върху съдбата на познати и еблематични герои от Елада.

“Електра”:

  • Автор: Дженифър Сейнт
  • Жанр: художествена литература, митология
  • Страници: 376 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 3
  • Главни герои: Електра, Клитемнестра, Касандра
  • Превод: Надежда Розова
  • Издателство: Orange Books

Атреевият род е прокълнат. Поколения са белязани от несекваща омраза и насилие. Това е история за три жени, чиято съдба е неразривно свързана с проклятието, и за изменчивата природа на хора и богове. Когато се омъжва за Агамемнон, Клитемнестра пренебрегва коварните слухове за неговия род – за потомците на Атрей. Ала в навечерието на Троянската война Агамемнон извършва невъобразимо предателство към съпругата си и тя е принудена да се изправи пред проклятието, което тормози рода им от незапомнени времена. В Троя принцеса Касандра е надарена с дарбата на ясновидка, но и тя е прокълната: никой не вярва на нейните пророчества. Когато Агамемнон пристига с войската си и Касандра прозира каква съдба ще сполети любимия ѝ град, тя е безсилна да предотврати надвисналата трагедия. Електра, най-малката дъщеря на Клитемнестра и Агамемнон, копнее само баща ѝ да се завърне невредим у дома. Възможно ли е обаче тя да избяга от кървавата история на своя род, или и нейната съдба е обвързана с кърваво насилие?

Един от талантите на Дженифър Сейнт, освен че разказва изключително увлекателно, е умението ѝ да настройва истории от древността на вълната на настоящето – да строи мост между две реалности и чрез силните женски персонажи, на които дава трибуна, да прокарва идеи и послания, прелитащи през времепространството. Така беше с “Ариадна”, същото виждаме и в “Електра”. Новата книга на авторката ми допадна малко повече. Отдавам го засегнатия период, в който се развива действието (преди, по време и след края на Троянската война), и на факта, че са включени три гледни точки на доста различни като мислене и приоритети жени. В живота на всяка от тях се случват сътресения, които променят посоката на техните съдби, тласкайки ги към онзи финал, който отдавна е бил предначертан.И това е една от темите, които ми се сториха най-любопитни в романа – можем ли да избягаме от съдбата си? Имаме ли наистина силата да променим пътя, по който вървим, или просто следваме отредената ни нишка?

“Електра” е многопластов роман – това се дължи на комплексните героини, които изграждат историята. Касандра е пророчицата, на която никой не вярва. Нейната способност е толкова дарба, колкото и проклятие, защото какъв смисъл има да виждаш в бъдещето и да знаеш каква трагедия ще те сполети, ако няма как да я предотвратиш. През нейните очи ми беше най-интересно да проследя как се развиват отношенията между останалите герои – да видя егоцентричността на Парис, слабостта на един баща в лицето на Приам, решителността на Клитемнестра. Електра беше най-последователният персонаж – от началото до края тя следваше една линия на обожествяване и идеализиране на нейния баща. Нереалистичните ѝ представи и субективизмът ѝ в крайна сметка посяват семето на омразата и от него по-късно се ражда отмъщението. Неслучайно и до днес в психологията съществува така нареченият “Комплекс на Електра”. Клитемнестра имаше най-ярко присъствие и като че ли тя мина през най-много загуби и разочарования. Възхищавах се на силата на характера ѝ, на нейната непреклонност и категоричен отказ да забрави какво се е случило с дъщеря ѝ. Може би защото сама аз съм майка, затова проявих емпатия към загубата ѝ и намирах оправдания за изборите ѝ, макар ясно да чувах посланието на Дженифър Сейнт – омразата ражда омраза, отмъщението е омагьосан кръг, от който няма излизане.

“Електра” е роман, който коментира множество теми. Вплитайки в основната сюжетна линия познати и забравени митове и легенди от Древна Гърция, в него се говори за чест и доблест, за предателство и измяна, за майчиното сърце, за любовта като трофей, за войната като надпревара, в която всъщност всички губят, но един има самодоволството да се нарече победител. Сериозно застъпена е и темата за семейството именно през трите женски образа, които я тълкуват по различен начин. Касандра бе предадена от нейното, но му остана вярна до самия край. Клитемнестра се грижеше за своето, докато не я раниха право в сърцето и тогава пренареди приоритетите си. Електра отказваше да приеме истината за своите корени, защото бе по-лесно да живее с образа, който си бе изградила в главата. Изненадах се, че в книгата не беше включена гледната точка на Елена от Троя (или от Спарта, не съм сигурна как е по-правилно да я нарека). За нея научаваме от главите на Клитемнестра и тя неведнъж вмъкваше въпроса за проклятието на красивата жена – винаги одумвана, винаги мразена, защото е недостижима за останалия свят, а този, който успее да покори сърцето ѝ, бързо забравя и омаловажава красотата ѝ.

Ако тръгнем да анализираме в детайли “Електра” от Дженифър Сейнт, ще можем още дълго да си говорим. Множеството препратки и символики превръщат романа в епичен труд, посветен на жените в Древна Гърция, на човешката слабост да следва знамения и поличби, да разбива семейства вместо проклятия, да избира отмъщението пред прошката. Може ли възмездието да отстъпи пред милосърдието? Векове по-късно този въпрос отеква все така силно.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър