Уютно ми е в компанията на Симона Стоева. Макар историите ѝ да не са лишени от трезвомислието, което реалността изисква, те са наситени с много нежност и красота, които отварят вратите към нейната книжна вселена. Още с романа ѝ “Всички ние сме мечти” видях, че стилът й отлично резонира в романтичната ми душа, но сега с “Никога достатъчни. След края на завинаги” се убеждавам, че Симона Стоева реди думите като ноти в съвършена мелодия, която бих слушала до безкрай.
“Никога достатъчни. След края на завинаги”:
- Автор: Симона Стоева
- Жанр: Романтика, Съвременна българска литература
- Страници: 424 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Сиела
Краят на 1999 г. Заради най-добрата си приятелка Теа отива на новогодишен купон, без да предполага, че животът ѝ е напът да поеме в нова посока. Когато Джей Пи се съгласява да домакинства на празненство за изпращането на старата година, няма как да знае, че животът е се кани да разруши грижливо градените му планове. Те се запознават в навечерието на новото хилядолетие – млади, изпълнени с надежда и хъс. Ала съдбата има други планове и безжалостно разделя пътищата им. През следващите 15 години и двамата се борят за мечтите си, изправят се пред предизвикателства, намират и губят любовта, но никога не забравят недовършената си история. Докато един ден скучаещата съдба не решава отново да преплете линиите на живота им. На случаен булевард насред оживения до лудост град двамата се срещат и след толкова време за първи път си казват „Здравей“.
Писането на Симона Стоева никога не ми е достатъчно. Изчитам лакомо неин роман за няма и ден, а после търпя глад и лишения до следващата ѝ книга. Но докато съм с героите на Симона, си е истинско пиршество на любовта – вълнуващ спектакъл, от който не можеш да откъснеш очи. Самата авторка е чудесен домакин като ни въвежда постепенно в историята, запознава ни отблизо с всички знакови фигури, позволява ни да чуем тяхната гледна точка и захранва любопитството ни с въпроси, касаещи тяхното бъдеще. И макар да се старае да ни даде всички отговори, които ни вълнуват, на нас пак не ни стига, защото искаме да се връщаме към тази приказка отново и отново. Като рефрен от любима песен.
“Никога достатъчни. След края на завинаги” е история за сродни души – онези, които се разпознават в тъмнината на нощта и озаряват с любовта си всичко наоколо; за моментите, които капсулират чувства и емоции, способни да обърнат посоката на живота; за пропуснатото щастие и наваксаната радост; за безсилието на разума да заглуши гласа на сърцето. Роман, в който случайностите и намеренията имат пресечна точка и тя е прегръдката на любимия човек. Книга, в която вторият шанс е безценен дар от съдбата и възможност приказката да получи щастлив финал.
Симона Стоева умее да гради изключително симпатични и интересни персонажи, чието естествено поведение ни кара да мислим, че може би някога сме се разминавали с тях по улиците. Обожавам начина, по който се развива романса между героите – всичко започва някак плахо, плавно, нерешително, а после се превръща в стихия, която преобръща целия им свят. Харесват ми вътрешните шеги, прякорите, погледите, които говорят без думи – всяка двойка си има собствена микровселена и сякаш Симона Стоева ни е дала ключа към тази на Теа и Джей Пи. Допада ми как сглобяваме образите им с фрагменти от тяхното минало и части от настоящето – редим пъзел от събития, избори, срещи, виждаме погрешно сложени парчета, лица, които изкривяват картината, и търпеливо изчакваме всичко да си дойде на мястото в една съвършена композиция, която рисува любовта.
Иска ми се да поздравя Симона Стоева за куража да напише “Никога достатъчни. След края на завинаги.”, тъй като се изисква смелост да се завърнеш към книга и герои, които си мислил, че си оставил в миналото. Поздравявам я за решението да прекрои историята, така че тя да има завършеност, цялост. Вярвам, че това се отразява и на идеята, че голямата любов не оставя съдбата да има последната дума. Важно е също да отбележа, че в книгата сериозно е засегната темата за домашното насилие, а личната история на Теа припомня, че човек, който притежава нечие сърце, не би се възползвал от тази власт, а тъкмо напротив – ще го цени и обгрижва, ще го пази и обича.
Симона Стоева пише изключително увлекателно, а динамиката в сюжета често е предизвикана от редуването на гледните точки, от разместените пластове на времето, от метаморфозите, през които преминават героите. Изказът е нежен, красив, изпъстрен със символи и метафори, които се открояват като бисери в историята и превръщат четенето на романа в лов на съкровища, така че всяка следваща ни отвежда по-близо до крайната цел, а именно – да видим героите щастливи заедно.
“Никога достатъчни. След края на завинаги” е роман, който не се вписва в цинизма на съвремието ни. Той е за порасналите читатели, които още вярват в приказки. За романтиците, които съзират в любовта истинския смисъл на живота – да обичаш и да бъдеш обичан. За читателите, които искат да повярват, че всеки заслужава щастлив финал.
