Април беше натоварен месец – между празниците и работните събития времето за четене беше кът, но пък в тези сладки промеждутъци попаднах на интересни истории. Ето какво прочетох през април 2023 г.
“С обич, от Лондон” – Сара Джио
“С обич от Лондон” започва като роман за любовта, която се разминава с реалността, и продължава като история за безмерната обич към едно дете, за самотата в условията на един обречен брак, за приятелството като спасителен пояс в бурни води и за прошката, която ни освобождава. А на този фон четем и за книгите – като връзка между поколенията, като нишка, която свързва хора и епохи, като устойчива опора, на която да разчитаме, когато целият свят рухва. Дали заради книжарницата като ключово място в романа, или заради интимността, породена от споделените тайни и преживявания на Валентина и Елоиз, но “С обич от Лондон” ми се стори по-топла от останалите книги на Сара Джио. Някак по-сърдечна, по-уютна, по-отворена към читателите. И мисля, че става едно от най-любимите ми заглавия от авторката.
“Първият случай на Мейзи Добс” – Джаклин Уинспиър
“Първият случай на Мейзи Добс” от Джаклин Уинспиър е идеалната комбинация от заплетена мистерия и човешка история, която вълнува. В началото романът започва в типичния за жанра си (cozy mystery) стил – среща ни с находчива, наблюдателна и кадърна героиня, която има нюх към сложни загадки и винаги намира път към истината. В сърцевината си обаче сюжетът ни връща в началото на 20 век и обхваща както темата за различните социални прослойки в британското общество, така естествено продължава и към периода на Първата световна война, фокусирайки се върху работата на медиците и отдадеността, с която са се грижили за ранените. Наближавайки края на историята, Джаклин Уинспиър се връща към първоначалния облик на своята героиня – на човек, който разплита мистерии, но вече виждаме образа на Мейзи доста по-плътен и ярък и с оглед на миналото, можем да го разберем по-добре. “Първият случай на Мейзи Добс” е увлекателна история, която коментира общочовешки теми, но поставени в контекста на изключителни обстоятелства – образованието като възможност да се издигнеш в обществото, любовта във време на несигурност, крехкостта на менталното здраве и предизвикателството жена да изпълнява мъжка професия.
“На път за олтара” – Джулия Куин
“На път за олтара” е подходящ завършек на поредицата за фамилия Бриджъртън и обобщава чудесно идеите и посланията, благодарение на които книгите на Джулия Куин се отличиха сред морето от заглавия в романтичната литература. Говори за морални ценности и принципи, които са били от изключителна важност за тогавашното общество, но също така и за любовта, която е готова да наруши правилата, ако това означава да ѝ се даде шанс. Разказва колко объркани понякога са човешките представи за идеалната половинка и как в живота нещата невинаги се случват в реда, в който очакваме. Забавна, интерсна, романтична, тя е всичко, което (по)читателите на Джулия Куин харесват в книгите ѝ.
“Напълно различни” – Рейчъл Хигинсън
“Напълно различни” от Рейчъл Хигинсън е роман за онзи момент, в който човек е стигнал дъното и се оттласква от него. За бавното и системно катерене към върха, което коства много нерви, усилия, вътрешни битки и някое друго разочарование, но пък се отплаща с удовлетворението от сбъднатата мечта. Книга, която обединява обединява любовта и кулинарията. Сюжетът ще се хареса на всички почитатели на любовния жанр, тъй като включва типични за него теми и похвати – взаимоотношения от типа “enemies to lovers”, slow burn romance, комични ситуации, характерни за романтичните комедии. Фокусът в книгата е изцяло върху главните герои, като се проследява динамиката на тяхното ежедневие и постепенно развитие на връзката с идеята да се даде един (до колкото е възможно) реалистичен поглед, така че повече читатели да имат възможност да се припознаят в тях.
“Любовта на музата” – Ангелина Ангелова
“Любовта на музата” е втората книга на Ангелина Ангелова след “Сърцето помни”. Исторически любовен роман, написан с изключителна деликатност и финес, с внимание към детайла, с усет към красивото. Наред с романтичната тематика в него се говори също за лоялността към семейството, но и тази, която дължим на самите нас, за брака като инструмент за издигане в обществото за едни и като символ на онази специална връзка, оправдала импулсивното поведение на други. История за предразсъдъците, на които човек става жертва, и за истината, която прозира отвъд бляскавите тоалети и възпитаната сдържаност. Прекрасно разгърнати взаимоотношения между главните герои – Хенри и Теа. Плавно и постепенно те излязоха от границите, които обществото налага, и създадоха свои собствени, които да позволяват на любовта им да просъществува, без да ги обезличава. Определено препоръчвам!
“Девет живота” – Питър Суонсън
Питър Суонсън може би ви е познат с другите си трилъри, последният от които бе “Осем перфектни убийства”, който аз съм чела. Лично на мен този ми хареса повече, защото замисълът ми се струва по-добър – разказва за 9 човека, които получават едно и също анонимно писмо, съдържащо списък с техните 9 имена. Първоначално никой не обръща особено внимание, но когато намират тялото на едно от включените в списъка лица, става съмнително, а втората жертва потвърждава хипотезата, че някой е избрал тези 9 души за свои мишени. Но кой и защо? Авторът пази най-силният си коз до края, а междувременно изпълва страниците на книгата с ескалиращо напрежение – с всяка следваща жертва усещаш убиеца по-близо, а истината все така далече. Интересна идея е кодирана в основата на романа – всеки грях трябва да бъде наказан, въпросът е кой ще понесе присъдата. Романът е вдъхновен от”Десет малки негърчета” на Агата Кристи.
