Установявам, че напоследък изпитвам известна слабост към криминалните романи. Харесват ми срещите с герои, на чиито ум и прозорливост мога само да се възхищавам. А ако добавим и добрия авторов стил и завладяващ сюжет, си говорим за истинска литературна находка. В тази линия се вписва и романът на Джаклин Уинспиър – “Първият случай на Мейзи Добс”.
“Първият случай на Мейзи Добс”:
- Автор: Джаклин Уинспиър
- Жанр: Крими, исторически
- Страници: 368 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Мейзи Добс, лейди Роуън, Морис Бланш, Били Бийл, капитан Саймън Линч
- Преводач: Надя Златкова
- Издателство: Benitorial
Когато Мейзи Добс започва работа като прислужница в аристократично лондонско домакинство на тринайсетгодишна възраст, тя няма представа, че работодателката ѝ, суфражетката лейди Роуън Комптън, ще стане нейна покровителка, взимайки я под крилото си. Приятелят на лейди Роуън, Морис Бланш, често наеман да разследва разнообразни случаи от европейския елит, разпознава интуитивните дарби на Мейзи и ѝ помага да кандидатства в престижен колеж в Кеймбридж, където тя планира да завърши образованието си. Избухването на Първата световна война обаче променя всичко. Мейзи се обучава за медицинска сестра, след което заминава за Франция, за да служи на фронта, където намира – и губи – важна част от себе си. Десет години след примирието, през пролетта на 1929 г., Мейзи започва практиката си на частен детектив, научила колко значими могат да бъдат съвпаденията и колко неуловима – истината. Първият ѝ случай е привидно банален – подозрение в изневяра. Но всъщност точно той поставя началото на много по-задълбочено разследване, което принуждава Мейзи да се изправи срещу призрака, преследвал я повече от десетилетие.
Обикновено читатели, които не са се запознавали по-отблизо с крими жанра, се чувстват несигурни към коя книга да посегнат. Опасението, че сюжетът ще е твърде суров за техния иначе по-мек вкус, често надделява и така пропускат редица стойностни книги. Бих препоръчала “Първият случай на Мейзи Добс” на всеки “прохождащ” в тази сфера на литературата, както и на онези, които вече имат опит с разплитането на мистерии. Причината е, че романът на Джаклин Уинспиър е идеално балансиран – чудесна комбинация от загадъчност, история и чисто човешка драма, която вълнува и увлича. Разказ за скритите белези, които остават невидими за окото, за силата и амбицията да се изправиш, след като животът те е съборил с един удар, за непреодолимите загуби, но и за новите приятелства и възможността да отгърнеш страницата и да започнеш следващата глава.
Смятам, че за хармоничния сюжет допринася и отличното структуриране на романа. “Първият случай на Мейзи Добс” започва в типичния за жанра си стил – уютна мистерия, в която срещаме находчивата, наблюдателна и изключително оправна героиня, която има нюх към сложни загадки и винаги намира път към истината. Запознаваме се отблизо с нейните принципи на работа и, както в книгата е споменато, я виждаме като човек, който с намерените отговори лекува душата и ѝ дава покой. Деликатният подход, грижовността и вниманието, което Мейзи Добс отделяше на емоционалното състояние на своя клиент (нека го наречем така), ясно показват, че тя не е обичайният водещ персонаж, който сме свикнали да виждаме в такъв тип истории. Веднъж запознал се с нея, читателят има нужда да научи повече за героинята и Джаклин Уинспиър му дава този шанс.
В сърцевината си сюжетът на книгата прави завой и ни връща в началото на 20 век. Разказва за различните социални прослойки в британското общество, за периода на Първата световна война и как тя се е отразила на хората, фокусира се върху работата на медиците и отдадеността, с която са се грижили за ранените. До известна степен тази част от романа също е свързана с една загадка, а именно – какво се е случило с Мейзи Добс, как тя се е издигнала от обикновена прислужница до човек, който предлага услугите си като частен детектив, и коя е била голямата ѝ любов. Докато проследяваме нейната лична история, се срещаме с хората, подали ѝ ръка, с нейното семейство, с приятели, с които е споделяла ужасите на фронта.
Наближавайки края на историята, Джаклин Уинспиър се връща към първоначалния облик на своята героиня – на човек, който решава загадки, но вече виждаме образа на Мейзи доста по-плътен и ярък и с оглед на миналото, можем да го разберем по-добре. Нещо повече – привързали сме се към нея, жадуваме найната компания и се вълнуваме какво крие бъдещето за Мейзи. Самата мистерия се оказва доста по-дълбока, отколкото привидно изглежда, и отразява реалните последствия от безумието на войната.
“Първият случай на Мейзи Добс” е увлекателна история, която коментира общочовешки теми, но поставени в контекста на изключителни обстоятелства – образованието като възможност да се издигнеш в обществото, любовта във време на несигурност, крехкостта на менталното здраве и предизвикателството жена да изпълнява мъжка професия. Предвид колко симпатична ми беше Мейзи Добс, с радост ще очаквам следващия й случай.
