Никак не ми е приятно, че трябва да сложа финал на една от любимите ми поредици, но ето че дойде време да разкажа за последната книга на Джулия Куин за семейство Бриджъртън. Очарователна и забавна, тя затваря една глава в историята на романтичния жанр, към която с удоволствие бих се връщала отвреме навреме.
“На път за олтара”:
- Автор: Джулия Куин
- Жанр: Романтика
- Страници: 448 стр.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Грегъри Бриджъртън, Лусинда Абърнати
- Година на издаване: 2023 г.
- Преводач: Диана Кутева
- Издателство: Ибис
За разлика от повечето свои познати, Грегъри Бриджъртън вярва в истинската любов. И е убеден, че когато срещне жената на своите мечти, веднага ще разбере, че това е тя. И точно така се случва. Само че… Оказва се, че тя не е жената, предопределена за него. Всъщност ослепителната госпожица Хърмайъни Уотсън е влюбена в друг. Но най-добрата ѝ приятелка, винаги практичната лейди Лусинда Абърнати, иска да я спаси от гибелен съюз, така че предлага на Грегъри да му помогне да спечели Хърмайъни. Но докато му помага, тя се влюбва. В Грегъри! Само че… Лусинда е сгодена за друг и чичо ѝ не е склонен да развали годежа. А Грегъри осъзнава, че Луси с нейното остроумие и слънчева усмивка е онази, която кара сърцето му да се изпълва с щастие…
Ревюто ми за “На път за олтара” вероятно ще е по-кратко, тъй като до известна степен вече съм ви разказала за всички неща, които харесвам в романите на Джулия Куин – чувството за хумор, което се прокрадва между редовете, знаковата роля на семейството и неговата подкрепа, женските персонажи, които показват уязвимата си страна единствено пред любимия човек, атмосферата на историческото време, когато хората не са подхождали толкова цинично към любовта, колкото днес. “На път за олтара” отразява всичко от изброеното и подобно на останалите книги обръща внимание на някакъв конкретен проблем – в случая задава въпроса дали е редно децата да се превръщат в изкупителна жертва на грешките на техните родители. Коментират се морални ценности и принципи, които са били от изключителна важност за тогавашното общество, но също така се говори за любовта, която е готова да наруши правилата, ако това означава да ѝ се даде шанс.
“На път за олтара” проследява историята на Грегъри Бриджъртън. Чрез неговия образ Джулия Куин показва колко е важно в каква среда израства едно дете и съответно как това повлиява на формирането му като личност с конкретни виждания. През целия си живот Грегъри е виждал любовта като единствен път към щастието. Хармоничните бракове на неговите братя и сестри и силната връзка между родители му са го научили, че живот без любов не носи никаква радост и удовлетворение. Затова той е решен да сключи брак само с жената, която може да го развълнува като никоя друга. Но дали може да я разпознае?
Джулия Куин коментира колко объркани понякога са човешките представи за идеалната любов и как в живота нещата невинаги се случват в реда, в който очакваме. Ако при някои любовта е да потънеш в нечии очи от първата среща, то при други е като да навлезеш в морето – тръгваш от брега и бавно и постепенно затъваш в дълбокото. Трети пък често правят грешката да бъркат увлечението с по-сериозни чувства и се нуждаят от малко време, за да осъзнаят, че любовта е среща между реалността и идеала, а не просто фантазия, обречена да бъде развенчана.
И може би като за финал на поредицата беше хубаво, че авторката напомня нещо, което изповядва през всички 8 книги – за любовта няма невъзможни неща. Тайни срещи, осуетяване на сватба (два пъти), разтрогване на съюзи, издържали години – упоритостта на Грегъри нямаше край и честно казано, очаквах Лусинда да бъде също толкова отдадена на него, а тя като че ли малко се страхуваше.
Въпреки някои забележки, свързани с края на романа, бих казала, че “На път за олтара” е подходящ завършек на поредицата и обобщава чудесно идеите и посланията, благодарение на които книгите на Джулия Куин се отличиха сред морето от заглавия в романтичната литература. Семейство Бриджъртън със сигурност ще ми липсва, но с радост съм готова да се срещна с други герои от творчеството на авторката.
