“Любовта на музата” – Ангелина Ангелова

Чували ли сте за синдрома на втората книга? Много автори се притесняват, че след дебютния си роман, който се е приел така радушно от читателите, ще успеят да поднесат следваща история, която да не отстъпва по качества на първата. Не знам дали Ангелина Ангелова е страдала от него, но ако е било така, със сигурност не е имала основания. “Любовта на музата” издига творчеството ѝ на съвсем друго ниво и показва нагледно как, поставен в подходящите условие на вдъхновение и читателска обич, талантът процъфтява.

“Любовта на музата”:

  • Автор: Ангелина Ангелова
  • Жанр: Романтика, исторически
  • Страници: 312 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Егмонт

Теофилия Хедърли мечтае за едно-единствено нещо – да бъде звезда на оперната сцена. Също като майка си. След като майка ѝ се разболява, тя и сестра ѝ Елена са поверени на грижите на техния чичо – лорд Дърам. Макар съпругата му да гледа на Теа като на прислужница, младата жена е подкрепяна от брата на баща си и започва да пее в операта. Всичко върви почти по ноти до момента, в който сестра ѝ Елена не изчезва безследно от пансиона, в който е изпратена. Единствената възможност да я открие, е да се съюзи с известния херцог Роузбъри.
Хенри Ричмънд – херцог Роузбъри, не вярва в любовта. Всъщност не вярва в нищо и в никого. Предаден от жената, с която е мислил, че ще прекара живота си, около него витаят какви ли не слухове за това какво точно се е случило с херцогинята. Неочаквано, непозната млада жена предизвиква интереса му и го привлича все по-силно при всяка тяхна среща. Теа е интелигентна, не се влияе от мнението на околните и не попада в стереотипите на висшето общество. Любовта не седи на дневен ред пред нито един от двамата, но какво са готови да направят, за да я последват?

Толкова е хубаво да се потопя отново в атмосферата на Викторианска Англия, при това с такъв добър водач като Ангелина Ангелова. Цялата пищност и пъстрота на епохата са отразени на страниците на новия ѝ роман и носят онова замечтано романтично усещане, за което читателската ми душа копнее. “Любовта на музата” е завладяващ разказ за изкуството, което се вдъхновява от мелодията на сърцето, за любовта, която сама по себе си е спектакъл и в него всеки мечтае за главна роля, за мечтите и какво е способен човек да жертва в тяхно име. Разказ за две души, които се откриват и резонират една в друга и въпреки предизвикателствата на своето време, намират синхрон и обща посока.

“Любовта на музата” е исторически любовен роман, написан с изключителна деликатност и финес, с внимание към детайла, с усет към красивото. Наред с романтичната тематика в него се говори също за лоялността към семейството, но и тази, която дължим на самите нас, за брака като инструмент за издигане в обществото за едни и като символ на онази специална връзка, оправдала импулсивното поведение на други. История за предразсъдъците, на които човек става жертва, и за истината, която прозира отвъд бляскавите тоалети и възпитаната сдържаност. Прекрасно е разгърната връзката между главните герои – Хенри и Теа. Плавно и постепенно те излязоха от границите, които обществото налага, и създадоха свои собствени, които да позволяват на любовта им да просъществува, без да ги обезличава.

Музите са причината на този свят да има изкуство, мила моя. А принцесите са просто награди.

Историята върви леко и приятно, а колоритният образ на Теа допринася за множество забавни моменти. Тази лекота в писането се отразява и в начина, по който се развиват взаимоотношенията между главните герои – някак напълно естествено и логично, като полюсите на два магнита, те бяха привлечени един към друг и за читателя не остава друго освен да проследи с наслада развоя на събитията. Няма да крия, че Хенри ми беше голяма слабост и с удоволствие четях неговата гледна точка. Има нещо особено очарователно в това да виждаш образа на жената през очите на един влюбен мъж.

Книгата обръща специално внимание на оперното изкуство и развитието му през онези години, като лично на мен ми беше изключително интересно да науча малко повече за него и най-вече за това как е било възприемано. От една страна, културният живот и операта като част от него са били от голяма важност за създаването и затвърждаването на правилните социални контакти и изграждането на определен имидж, но от друга – жените, избрали да се посветят на музикална кариера, често са били заклеймявани или се е подхождало със снизхождение към тях. Междувременно дами с много по-неморално поведение са се радвали на лицемерното обожание на останалите благодарение на титлата и парите, които са притежавали.

Не мога да не отбележа колко поетичен е езикът на Ангелина Ангелова. Имаше наистина великопелни метафори и сравнения, които допринасяха за силния емоционален ефект на някои сцени. И всъщност това е едно от нещата, по които нашата Ангелина се отличава от Джулия Куин да речем – романтизмът в писането задава умереното темпо на сюжета, заменя горещите първични емоции с овладяна чувственост и нежност и в крайна сметка изпъква пред хумора и вече познатите линии в този тип истории.

“Любовта на музата” от Ангелина Ангелова е роман, който бих препоръчала на всички почитатели на романтичния жанр. Ефирен, обаятелен, чувствен, той носи белезите на своята епоха, но и деликатно чертае пътя на жената, която знае как да се бори за мечтите си и да ги сбъдва една по една.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър