10 неща, които само един книгохолик може да разбере

Казват, че всеки човек си има своите странности. Аз бих допълнила, че ако въпросният е и книгохолик, то вероятно околните ще гледат на него с откровено любопитство заради неговите по-особени реакции и навици. Истината е, че само един истински книгохолик може да разбере друг такъв за следните 10 неща.

  1. Когато любим автор съобщи, че ще има нова книга – вълнението е като да събереш рождения ти ден с коледните празници. Единственото по-хубаво усещане е да държиш въпросната книга в ръце, но това идва на малко по-късен етап. Иначе казано, всеки запален читател е щастлив да научи, че неговият любим автор ще издава нова книга, защото това означава две неща. Едно – писателят се развива успешно, зареден е с вдъхновение и е получил подкрепата на своите издатели. Две – предстои му да се потопи в поредната добра история.
  2. Да четеш няколко книги едновременно в различни формата – аудиокнига, електронен вариант и на хартия. Нормалните хора биха попитали “Защо?”, а книгохолиците ще отговорят така: “Аудио – докато върша нещо вкъщи, електронен вариант – докато пътувам, хартиен – защото нищо не може да се сравни с чувството да държиш физически книгата в ръце”.
  3. Да се запасяваш с книгоразделите, макар да не ги използваш – симпатични, забавни, оригинални, красиви. Книгоразделителите служат за всичко друго, само не и за основното си предназначение – да отбелязват докъде си стигнал с четенето. Ама пък каква пъстра колекция се получава.
  4. Да избереш уикенда да си останеш вкъщи, вместо да излизаш – книгохолиците не са социални хора. При всеки удобен случай те биха избрали да си останат насаме с книгата, вместо да бъдат принудени да водят и следят разговори, да общуват свободно и да създават контакти. Не е нищо лично. Литературно е.
  5. Да даваш пари за книга, която вероятно вече имаш – и не става дума за грешка. Макар че и това е възможно. Но често се случва един книгохолик да си купи две различни издания на една и съща книга просто защото е фен на историята.
  6. Да се “сдушваш” с други читатели – преди малко споменах, че книгохолиците не са социални хора. Това правило обаче си има изключение и то е, че не важи, ако става въпрос за други от същата порода. Когато читатели със сходен вкус за книги се намерят, тогава могат до безкрай да си обсъждат сюжети и герои, автори и стилове и отстрани погледнато сякаш говорят на друг език, защото използват думи и имена, които само те си разбират.
  7. Да си купуваш книга, защото се страхуваш, че след време няма да я има – то може да ви се струва смешно, но е напълно възможна ситуация да си гледал някое издание и след няколко месеца или година то да е с изчерпан тираж и да не може да се намери лесно по книжарниците. За да се избегне такъв тип читателски апокалипсис, ако някоя книга дори само леко да “прошепне” на един книгохолик, че ще му хареса, той си я взима вкъщи. И ще спи спокойно, че я има в библиотеката си.
  8. Да четеш книга, която знаеш, че ще те разплаче – някои биха го определили за форма на мазохизъм, но истината е, че такъв тип истории обикновено са най-силни и най-запомнящи се. И си струва да се пролеят една-две (може и повечко) сълзи, ако имаш възможност да съпреживееш с героите техните емоции.
  9. Да се възмущаваш, когато някой не хареса любимата ти книга – никой книгохолик не отрича свободата на словото. Ако можеше, той би отнел единствено правото да се говори лошо за любимите му книги/автори, защото това създава у него сериозен душевен дискомфорт и изисква незабавни реакции, които често водят до конфликт.
  10. Да отговаряш саркастично на въпроси, свързани с книгохолизма ти – давам следните примери:
    “Четеш ли ги тези книги? – Не. Харесва ми как стоят подредени на рафта, хубав декор са.”;
    “Кога намираш време за четене? Аз все не успявам. – По цял ден не правя нищо друго освен да чета. Който иска, да си готви/чисти/работи.”;
    “И тази дебелата книга цялата си я прочел? Наистина? – Не. Между нас да си остане, прочетох само първите и последните страници, ама се правя.”
    Не че не може да отговори както трябва, но на глупави въпроси се дават адекватни отговори.

 

Related posts

“Северният вятър” – Александрия Уоруик

8 книги, с които да се настроиш на лятна вълна

5 книги, които да четеш, докато чакаш новите серии на Бриджъртън