След като само преди броени дни завърших “Последната камелия” от Сара Джио, се поддадох на изкушението и отново се потопих в неин роман. Бях забравила, че ме чака непрочетена “С обич от Лондон” – най-актуалното заглавие от авторката, което ни изпраща в моя любим Лондон и в една книжарница, приютила купища книжни съкровища и истории за капризите на съдбата и неповяхващата любов.
“С обич от Лондон”:
- Автор: Сара Джио
- Жанр: Дамски роман
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Превод: Дафина Янева-Китанова
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Валентина, Елоиз
- Издателство: Хермес
Библиотекарката Валентина неочаквано наследява от майка си Елоиз книжарница в един от най-живописните лондонски квартали. Когато пристига в английската столица, младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство в своя живот: да разбере коя в действителност е била майка й, която я е изоставила като дете. Приживе Елоиз е съставила игра с откриване на бележки, чрез която дъщеря й да опознае и обикне града. Валентина се впуска в приключението и макар да няма намерение да се установява в Лондон, скоро очарованието на квартала я завладява. Тя случайно се натъква на екземпляр от любимата си книга, изпълнен с коментари, които разпалват любопитството й. Името на притежателя на романа е изписано от вътрешната страна на корицата. Дали той няма да се окаже сродната й душа? Но докато го търси, бъдещето на книжарницата е заложено на карта. За да предотврати фалита й, Вал трябва да разчита на подкрепата на общността и да се зарови дълбоко в миналото на Елоиз. Минало, изпълнено с дръзки мечти, аромат на книги и една красива, но обречена любов.
Сара Джио се превръща в автор, който асоциирам с думи като “спокойствие” и “комфорт”. Някои биха я упрекнали, че историите ѝ са предсказуеми, но според мен те са форма на утеха. Уверяват ни, че наред с болката върви и радостта, а животът често е пъстър наниз от проблясващи мигове – спомени за съдбовни избори и техните последствия, определили посоката на житейския ни път. Обикновено героите на Сара Джио не са пощадени от обстоятелствата на времето и не страдат от синдрома на розовите очила, от който боледуват много дамски романи. Макар при тях винаги да настъпва момент на удовлетворение от постигнатото, истината е, че той е резултат от направени компромиси, от анализ на миналото и от израстване, което гарантира промяна. В подобна ситуация се намира Валентина от книгата “С обич от Лондон”.
Романът носи характерни черти на писането на Сара Джио – отново се редува минало и настояще, а гласовете в книгата принадлежат на две жени, подложени на ударите на съдбата. Но този път те са свързани кръвно – по линия майка и дъщеря, и писмено – чрез писмата и историите, които едната оставя на другата. “С обич от Лондон” започва като роман за любовта, която се разминава с реалността, и продължава като история за безмерната обич към едно дете, за самотата в условията на един обречен брак, за приятелството като спасителен пояс в бурни води и за прошката, която ни освобождава. А на този фон четем и за книгите – като връзка между поколенията, като нишка, която свързва хора и епохи, като устойчива опора, на която да разчитаме, когато целият свят рухва.
Дали заради книжарницата като ключово място в романа, или заради интимността, породена от споделените тайни и преживявания на Валентина и Елоиз, но “С обич от Лондон” ми се стори по-топла от останалите книги на Сара Джио. Някак по-сърдечна, по-уютна, по-отворена към читателите. Мисля, че историята от миналото беше по-добре изградена и някак по-въздействаща, може би защото бе белязана от целувката на една невъзможна и неосъществена любов. Но пък тази от настоящето беше по-наситена на срещи с интересни герои и звучеше по-зряло – отдавам го на характера на Валентина, която не е познала самотата като майка си. Тук също се прокрадва романтична сюжетна нишка, която видимо бе по-наивна, но пък балансира с меланхолията и носталгията, които се долавят като полъх от миналото.
Хареса ми как Елоиз бе намерила начин да се сближи с дъщеря си, като ѝ покаже местата, които е обикнала, и любимите ѝ хора. В известен смисъл Лондон също бе главен герой в книгата – разказвач на истории от различни епохи, приютил двете жени, когато са имали най-голяма нужда от подкрепа и промяна. Допадна ми също идеята, че думите ни свързват – бележките по една книга се превърнаха в компас, който отведе Валентина до любовта и новия ѝ живот. Единственото, с което се разминахме със Сара Джио, беше рязката принудителна раздяла между майка и дъщеря – звучеше ми неубедително, предвид колко хъс имаше в Елоиз и колко отдаден родител бе тя.
“С обич от Лондон” от Сара Джио е роман, с който не мисля, че ще сгрешите. Ще пътувате, ще четете, ще се влюбите, ще тъжите, ще се радвате и ще празнувате магията на книгите – да ни свързват с правилните хора в точното време.
