За разлика от април, който тръгва сравнително лежерно, март беше доста интензивен книжен месец с разнообразни заглавия. Ето кои успях да прочета и отразя в блога.
“Сюжетът” – Джийн Ханф Корелиц
“Сюжетът” от Джийн Ханф Корелиц е трилър, който напълно следва изискванията за своя жанр (мрачна и напрегната атмосфера, динамичен сюжет, поредица от обрати), но все пак не се вписва в традиционните рамки. Причината е отношението към литературата и философският оттенък, който деликатно прозира между редовете и провокира противоречиви размисли. Книгата поставя читателите в морална дилема, докато разказва за страховете и вълненията, през които преминава един писател по време на творческия си път, и показва нагледно как творбата има силата да убие своя създател. Интересно четиво.
“Камериерката” – Нита Проуз
“Камериерката” от Нита Проуз спечели наградата на Goodreads в категория “Мистерия/Трилър” миналата година, но надхвърля жанровите граници. Всъщност според мен е един наистина интересно поднесен роман с необикновена героиня, която прави историята по-специална. Моли е камериерка в луксозен хотел. Работата й е да оправя бъркотиите на другите и да остане невидима за чуждите очи. Буквално и преносно. Хората често я пренебрегват и подценяват, защото е по-различна, особнячка. Затова когато в хотела е извършено убийство, е най-лесно Моли да бъде набедена за извършител, а на читателят остава да проследи как тя ще се измъкне от кашата, в която я забъркват. Много ми допадна историята, отлично си паснахме с Моли, която е изключително позитивен персонаж и през цялото време, докато търсеше истината, й стисках палци да не изгуби тази светлина.
“Пазителката на истории” – Сали Пейдж
“Пазителката на истории” от Сали Пейдж е интересен роман, изтъкан от множество колоритни нишки. Всяка разказва за нечия съдба – за младата вдовица, която скърби за съпруга си, за две възрастни приятелки, които всъщност не са си толкова близки, за кучето, което стои като декоративен елемент в дома на своите собственици, за шофьора на автобус, който е бил учител по география, за госпожа Б. – бивш агент на МI6, изоставила кариерата си заради брака. И разбира се, за самата Джанис. Книга за самотата и новите приятелства, за брака като компромис и за любовта като награда, за сложните отношения между родители и деца, за загубите и скръбта, за предизвикателствата на възрастта и за всички малки неща, които отличават един ден от предходния. Вглъбена, тиха, деликатна – така бих описала “Пазителката на истории”, която отразява характера на своята главна героиня. Подходящ избор, ако ви се чете нещо на границата между развлекателното и сериозното.
“Това, което никога не приехме” – Луси Скор
“Това, което никога не приехме” от Луси Скор е сред най-коментираните книги в BookTok. В нея има романтика, драма, страст, интрига, но и чисто човешки отношения (заплетени роднински връзки, приятелства – нови и стари, родителски грижи). В общи линии – за всекиго по нещо. Главните герои са олицетворение на фразата “противоположностите се привличат”, а тяхната история е отличен пример за сюжет в стил “любов в малкия град”. Интересното обаче е, че няма да запомните само Наоми и Нокс, а и останалите второстепенни персонажи – всеки от тях се отличава с нещо и допринася за пъстротата на историята. Така че ако се чудите защо романтична книга е толкова обемна, това е отговорът- Луси Скор се е постарала да изгради един вълнуващ, но и гостоприемен свят за своите герои, обръщайки внимание на всеки детайл и присъединявайки читателите към малката общност на Нокъмаут.
“Как да заблудим херцог” – Самара Париш
“Как да заблудим херцог” от Самара Париш е подходящ избор, ако обичате исторически любовни романи. Имайте предвид, че ако сте подготвили порцелановия сервиз и английски чай за срещата си с Едуард и Фиона, най-добре ги заменете с нещо по-силно, защото героите в тази книга са всичко друго, но не и последователи на етикета и конвенционалността. Все пак основата, на която лежи сюжетът, е забранената, изгаряща любов. Романтична, увлекателна, забавна, книгата е посветена на всички жени, които са имали желанието да работят в сферата на науката и образованието и на които им е бил отказван достъп до необходимите инструменти за развиване на техните идеи и потенциал.
“1979” – Вал Макдърмид
“1979” от Вал Макдърмид е книга, която с нетърпение чаках да излезе. Тя отразява социалните и политическите проблеми на своето време – разказва за първия референдум за независима Шотландия, състоял се през въпросната година, за нагласите и настроенията сред обикновените хора, за неравенството между половете и хомофобските прояви.Това представлява рамката на историята, а отвъде нея четем за ролята на добрата журналистика – да служи за морален компас на обществото и за независима четвърта власт, която сочи с пръст престъпниците и поощрява добрите примери. Проследяваме динамиката на ежедневието на един млад и амбициозен репортер, вълнуваме се от неговата принципност и прецизност на работа, празнуваме с него всеки успех и съпреживяваме дните, в които натежава усещането, че не се справя. “1979” е и първа среща с Али Бърнс – главен герой в новата поредица на Вал Макдърмид, чиито журналистически разследвания с удоволствие ще следя.
“Последната камелия” – Сара Джио
Подобно на другите романи на Сара Джио, “Последната камелия” също не разочарова. Отново се редуват две гледни точки на героини, които са изправени пред сериозни изпитания в своя живот, както и два времеви пласта (минало и настояще). Само че този път авторката ни отвежда в едно мрачно английско имение, изпълнено с призраци, с тайни и спомени за непростими дела. Но пак там се разхождаме и из една от най-красивите градини, от която ухае на рози, на люляк и на божури, на камелии. Книгата ми е много интересна и ми навява асоциации с “Градината на желанията” от Сара Адисън Алън, но тази тук е по-мистериозна и не толкова вълшебна.
“Жена в неизвестност” – Мери Кубика
Фен съм на романите на Мери Кубика. Смятам, че авторката има отличителен стил и талант да пише психотрилъри, които да държат читателите под напрежение, без дори за миг да отпуска примката. “Жена в неизвестност” е още един пример, който затвърждава положителното ми мнение. История за невинните и привидно незначителни решения, които са способни да предопределят съдбата, за съвестта, която се огъва под натиска на вината и угризенията, за парализиращия страх, че ще изгубиш всичко, за което си работил, и за истината, която рано или късно излиза наяве.
