И аз не знам как се срещнахме с книгите на Сара Джио преди време, но ето че това е шестият ми роман от авторката. “Последната камелия” е вълнуващ разказ за семейни тайни, дълбоко заровени истини и любов, която успява да цъфти и в най-трудните условия.
“Последната камелия”:
- Автор: Сара Джио
- Жанр: Дамска проза
- Страници: 312 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Флора, Адисън
- Издателство: Хермес
Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления. Повече от половин век по-късно Адисън вярва, че е изградила живота, за който винаги е мечтала. Тя притежава бизнес с ландшафтен дизайн, омъжена е за очарователния писател Рекс, но тъмното ѝ минало не спира да я преследва. Затова, когато съпругът ѝ предлага да прекарат лятото в наскоро придобито от родителите му имение в английската провинция, тя се съгласява. Адисън обаче не може да се отърси от усещането, че нещо зловещо се е случило там. Докато се опитва да разплете дългогодишната мистерия, тя открива, че съдбата ѝ е преплетена с тази на Флора по неподозиран начин.
Подобно на другите книги на Сара Джио, “Последната камелия” не разочарова. Типичен дамски роман, в който авторката залага на вече изпитана и утвърдена формула – редува две гледни точки на жени от миналото и настояще, които са изправени пред сериозни изпитания в своя живот, като съответно преплита двата времеви пласта, за да анализира в дълбочина тяхната драматична история. Сюжетът криволичи на границата между романтиката и съспенса, като според мен везните се накланят малко повече в посока на мистерията. Причината за този превес се крие във водещата локация в книгата, която допринася и за изграждането на характерна атмосфера. Сара Джио ни отвежда в едно мрачно английско имение, изпълнено с призраци, с тайни и спомени за непростими дела. Но пак там се разхождаме и из една от най-красивите градини, от която ухае на рози, на люляк и на божури, на камелии.
“Последната камелия” е интересна и увлекателно написана история, в която със завършека на всяка глава имаш чувството, че се доближаваш една крачка по-близо до разплитането на загадката. Роман, в който се говори за любов, лоялност и саможертва, за сложни взаимоотношения между родители и деца, между съпруг и съпруга и който обръща сериозно внимание на травмите от детството, които дават отражение на по-късен етап (отново тема, която авторката обича да анализира). Сара Джио не пропуска да вмъкне и отличителните белези на историческото време – напрежението в навечерието на Втората световна война и уязвимостта да не можеш да се скриеш от никого в наши дни.
Иска ми се да поговорим за цветята и присъствието им в сюжета. От заплитането на интригата покрай темата за редките видове и нелегалната търговия с тях до разкриването на истината – цветята в градината на имението имат знакова роля. Описанията на ароматите и цветовете в лехите допринасят за изострянето на сетивата на читателя. Те носят толкова наслада, колкото и светлина в иначе мрачната и тягостна обстановка, с която Флора и Адисън са принудени да живеят. Но тази осезаемост има и друг ефект – държи нащрек за същинската мистерия, а именно – изчезването на жени от малко британско градче. Редкият сорт камелията е ядрото на изящните градини. Цветовете му разказват за обожанието на лорд Ливингстън към покойната му съпруга, но и се превръщат в символ на спокойствието и хармонията, които липсват в имението.
Сара Джио има специално отношение към темата за децата и родителството и се опитва да вмъкне по нещо за нея в своите истории. В случая отново не пропуска да отбележи колко е важно децата да растат в сигурна и любяща среда, как не бива да страдат заради грешките на възрастните и какви поражения може да нанесе липсата на грижа и внимание към тревогите на подрастващите.
Между историята на Флора и тази на Адисън определено харесах повече първата, тъй като наистина успя да ме заинтригува. Докато частта за настоящето ми се стори някак по-наивна и криеше известни пропуски, заради които героинята остана някак дистанцирана и неразбрана. Финалът не отговаряше на това, което очаквах, но остави в мен едно сладко чувство най-вече на благодарност към авторката за свободата, която предоставя на читателя, да донапасне края според собствените си разбирания и схващания на историята.
Харесах “Последната камелия” от Сара Джио. Ако не сте чели нищо от авторката, съветвам ви да не започвате с нея, защото нежността и женствеността, които присъстват по-ярко в останалите ѝ романи, са изместени от загадъчност и нотки на меланхолия. Благодарение на тях обаче романът е толкова завладяващ и най-вече отличителен сред купчинката ми с книги от Сара Джио. Несъзнателно направих паралел с “Градината на желанията” от Сара Адисън Алън, но отчитам, че “Последната камелия” е по-мистериозна, не така вълшебна, но пък също толкова увлекателна.
