Откакто излезе, тази книга обикаля социалните мрежи и привлича почитателите на романтичния жанр. Въпрос на време беше да видим цветната корица на “Това, което никога не приехме” от Луси Скор и на български. А ето и какво прави романът толкова привлекателен за читателите?
“Това, което никога не приехме”:
- Автор: Луси Скор
- Жанр: Романтика
- Страници: 508 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Наоми и Нокс
- Издателство: Ибис
Наоми не просто е избягала от сватбата си. Тя е дошла на помощ на своята близначка в малкото градче Нокъмаут, където жителите уреждат споровете си по старомодния начин – с юмруци и бира. Обикновено в тази последователност. Но за нещастие, безотговорната ѝ близначка Тина изобщо не се е променила и изчезва без предупреждение, задигайки вещите ѝ. Наоми се оказва без пари, кола и работа в непознатото градче, но за сметка на това се сдобива с нещо неочаквано – с грижата за единайсетгодишна племенница, за чието съществуване дори не е подозирала. Нокс е лошото момче на Нокъмаут и предпочита живота си точно както пие кафето си – сам, в компанията на кучето си. Той не понася драмата – още по-малко, когато тя се появява под формата на булка беглец. Но когато животът на Наоми се преобръща с главата надолу пред очите му, той няма друг избор, освен да ѝ помогне. А след като неприятностите ѝ отминат, той ще се върне към спокойния си, усамотен живот. Или поне такъв е планът, докато неприятностите не се превръщат в истинска опасност…
След като прочетох “Това, което никога не приехме” от Луси Скор, мисля че разбрах защо е целият този шум около книгата и споделям всеобщото одобрение. В нея има романтика, драма, страст, интрига, но и чисто човешки отношения (заплетени роднински връзки, приятелства – нови и стари, родителски грижи). В общи линии – за всекиго по нещо. Достатъчно гореща за почитатели на любовни романи, но и също толкова динамична и интересна за онези, които не искат да се фокусират единствено върху вълненията на двойката. А тя пък е взривоопасна! Във всеки един момент, в който пътищата на Наоми и Нокс се пресичаха, избухваше пожар – къде от сблъсъка им на характери, къде от натрупаното сексуално напрежение.
Историята на главните герои в “Това, което никога не приехме” обединява няколко класически за романтичния жанр теми. Най-доброто от най-доброто. Първо, Наоми и Нокс са олицетворение на фразата “противоположностите се привличат” – тя е възпитана, слънчева и приветлива, а той е буреносен облак, от който не знаеш кога ще започнат да хвърчат гръм и мълнии. Второ, тяхната история е отличен пример за сюжет в стил “любов в малкия град”. Идиличната, топла и гостоприемна атмосфера на градчето Нокъмаут служи за чудесен фон, на който процъфтява любовта между Нокс и Наоми, но също така придава добавена стойност на романа. Защото интересното е, че няма да запомните само главните герои и тяхната връзка, а и останалите второстепенни персонажи – всеки от тях се отличава с нещо и допринася за пъстротата на историята. И разбира се, да не забравяме темата за лошото момче, което си намира майстора. За рисковете да повериш сърцето си на някого, да му довериш най-големите си страхове и мечти, да виждаш бъдещето си с него и той да се превърне в център на твоята малка вселена – тук Наоми бе далеч по-голяма куражлийка в сравнение с Нокс.
Романът е доста обемен, но ви обещавам, че се чете леко и това не се усеща. А причината да е толкова обширен е във факта, че Луси Скор се е постарала да изгради един вълнуващ, но и уютен свят за своите герои, обръщайки внимание на всеки детайл и присъединявайки читателите към малката общност на Нокъмаут. Прави ни част от сутрешни срещи в кафето, където обичайно се обсъждат клюките в малкия град, кани ни на семейна вечеря при бабата на Нокс, разказва ни за детството на двамата братя, които се появяват в живота на Наоми, но също и за нейните спомени, белязани от грубото отношение на сестра ѝ. Семейството наистина играе важна роля в историята на Луси Скор – около него се завърта идеята, че в някои случаи любовта идва безусловно, както и че не трябва да си перфектен, за да те обичат.
За финал считам за нужно да споделя едно важно уточнение. “Това, което никога не приехме” е първа книга от поредица, към която най-вероятно ще развиете сериозни симпатии. Това ще рече – четене до късно, анализиране на поведението на героите, трепетно очакване да прочетете любовната история на следващата двойка и т.н. Признавам си, че моят фаворит в романа всъщност е главен герой в следващата книга на авторката. Затова препоръчвам да прочетете “Това, което никога не приехме”, най-малкото за да си направим класация с любими персонажи, пък и за да имаме още един добър любовен роман, който да си обсъждаме.
