“Пазителката на истории” – Сали Пейдж

by Хриси

Красива корица, интригуващо заглавие и синопсис, който резонира със собствените ми разбирания за различните лица на човешката природа- три причини да посегна към “Пазителката на истории” от Сали Пейдж. Роман за пъстрите сюжетни нишки, от които е изтъкан реалния живот, и за възможността всеки сам да пише собствената си история.

“Пазителката на истории”:

  • Автор: Сали Пейдж
  • Жанр: Съвременна художествена литература
  • Страници: 288 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Джанис, Госпожа Б.,Юън, кучето Деций
  • Издателство: Изток-Запад

Всеки има история за разказване. Ами ако някой няма своя история? Тогава какво? Превръща се в колекционер на чужди истории. Като Джанис. Не си спомняше как започна колекцията и. Може би с нещо, което бе зърнала, докато пътуваше с автобуса през околностите на Кеймбридж до работа? Или с част от разговор, който бе дочула, докато миеше някой умивалник? Не след дълго (докато почистваше прах във всекидневна или размразяваше хладилник) забеляза, че хората ѝ разказваха своите истории. Вероятно винаги го бяха правили, но сега беше различно, сега историите напираха да стигнат до нея и тя ги притегляше към себе си. Знаеше, че е удобен съд. Докато слушаше историите, с леко кимване потвърждаваше истината: че за множество хора тя е простичка, грозновата купа, в която могат да излеят тайните си. Когато Джанис започва да чисти за госпожа Б. – възрастна ексцентрична дама, най-накрая среща човек, който иска да чуе нейната история. Джанис обаче е категорична: тя е пазителка на чуждите истории – няма своя собствена. Или поне такава, която би споделила с някого. Госпожа Б. обаче не е глупачка и разбира, че в Джанис има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Какво крие? Няма ли всеки от нас история, която иска да разкаже? Нима не придаваме по този начин форма и смисъл на съществуването си? Като истинска съвременна Шехерезада Джанис знае, че всеки трябва да остави една история по-хубава, отколкото я е намерил. Може би е време да започне със своята.

Всеки човек има история. Някои хора са като отворена книга – достатъчно е да надникнеш и да научиш всичко за тях. За други обаче трябва да четеш по-задълбочено и да търсиш подсказки между редовете. Такава е Джанис, която чисти домовете на по-заможните от нея и колекционира чужди истории, докато пази ревностно своята. За нея ни разказва Сали Пейдж в “Пазителката на истории” – интересен роман с разнообразни персонажи, богата емоционална палитра и поредица от теми и проблеми, вмъкнати сред страниците му.

История за студената прегръдка на самотата, за новите приятелства, които внасят лъч светлина между сивите облаци на рутината, за загубите и скръбта, за предизвикателствата на възрастта и за всички малки неща, които отличават един ден от предходния. Книга, която обръща сериозно внимание на темата за брака и динамиката в отношенията между съпруг и съпруга. За компромисите в една връзка и за връзките, които се превръщат в един безкраен компромис, който коства нечие щастие. А в контраст – истории за любовта, която топли, дори когато двама души вече не са заедно.

“Пазителката на истории” преплита множество съдби – за младата вдовица, която скърби за съпруга си и се тревожи за 12-годишния си син; за две възрастни приятелки, които всъщност никога не са близки, но заедно отмерват свободното време и празнотата в живота сим; за кучето, което ако можеше да говори, щеше да разкаже толкова интересни неща за своите собственици, които сякаш не го забелязват; за шофьора на автобус, който е бил учител по география, но с времето е станал колекционер на разговори; за госпожа Б. – бивш агент на МI6, изоставила кариерата си заради брака. И разбира се, за самата Джанис, през чиито очи виждаме всички тези хора. До известна степен “Пазителката на истории” е и книга за доверието – да рискуваш като разголиш душата си пред някого, разчитайки, че той ще пази, ще уважи и ще цени твоята история.

Вглъбена, тиха, деликатна – така бих описала “Пазителката на истории”, която отразява характера на своята главна героиня. Долавя се една интимност, форма на близост между разказвач и читател. Отдавам я на няколко неща – работата на Джанис (да чисти домовете на своите клиенти), разума и спокойствието, които тя излъчва, и стила на писане на Сали Пейдж, която подхожда с търпение и грижа към своите герои. Израстването на Джанис в книгата не беше спринт, а по-скоро маратон – умерено темпо, благодарение на което тя все повече се приближаваше към живота, който заслужава. Този ритъм се запазваше и между редовете на романа.

Хареса ми как авторката разглежда деликатните отношения между родители и деца, как коментира грешките на възрастните, но и как не позволяваше на героите си да се задушат от силните емоции (разочарование, болка, тъга), а оставяше едно прозорче, през което да влиза въздух и което да им даде възможност да се освободят от излишния товар. Още повече ми допадна идеята, че както не бива да съдим една книга, без да сме я чели, така не можем да си вадим изводи за хора, които не познаваме. Но най-вече е важно да отбележим, че Сали Пейдж ни припомня да не позволяваме на друг да пише нашата собствена история.

“Пазителката на истории” е проницателен, многопластов роман, който знае как да заинтригува читателите – с общочовешки теми и емоции. Намирам го за подходящ избор, ако ви се чете нещо на границата между развлекателното и сериозното. Или ако и вие сте колекционери на истории и си търсите някоя по-отличителна.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.