Ако разгледаме читателските тенденции и нагласи в световен мащаб, ясно личи нестихващия апетит към любовните романи от всякакъв тип. В това число попадат и историческите романтики, които очароват с атмосфера и силен емоционален заряд. Тъй като съм почитателка на жанра, това мен може само да ме радва. Особено пък когато изникне някой омагьосващ сюжет като този в “Как да заблудим херцог” от Самара Париш.
“Как да заблудим херцог”:
- Автор: Самара Париш
- Жанр: Романтика, исторически
- Страници: 352 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Фиона, Едуард
- Издателство: Сиела
Фиона Мактавиш е инженер, химичка и бунтарка – точно обратното на всичко, което една млада дама трябва да е. Предпочита да носи мъжки панталони пред натруфените рокли и да посещава задимените фабрики пред балните зали. Новото ѝ изобретение ще промени историята, само да не беше един малък проблем – арестувана е за престъпление, което не е извършила. И единственият, който може да ѝ помогне, е мъжът, разбил сърцето ѝ.
Едуард Стърлинг, херцог Уайлфорд, ще направи всичко, за да опази семейната чест и да остави скандалното минало на баща си зад гърба си. Но когато Фиона има нужда от помощта му, не може да ѝ откаже. А свободата ѝ е на цената на нещо привидно просто – да заживее под негова опека. Страстта между тях се разгаря дори по-бързо, отколкото мълвата за отношенията им превзема висшето общество. И сега Едуард ще трябва да реши кое е по-важно – семейната чест или гласът на сърцето?
Самара Париш вече ни е познат автор с първата книга от поредицата за жени-бунтарки – “Как да преживеем скандала”. Още тогава стана ясно, че авторката има афинитет към силни женски персонажи, към героини, които знаят как да отстояват позициите си и да се борят срещу статуквото. “Как да заблудим херцог” продължава още по-категорично тази линия, като задълбава в темата за неравенството между половете и разпределянето на ролите в семейството, характерно за Регентския период (и не само). На преден план излиза Фиона Мактавиш, която може да играе събирателен образ на всички жени, които са имали желанието да работят в сферата на науката и образованието и на които им е бил отказван достъп до необходимите инструменти за развиване на техните идеи и потенциал.
Бунтът на Фиона и революционният ѝ подход към половата дискриминация влизат в директен сблъсък с моралните устои, на които се е градило тогавашното общество. Границите са ясно поставени – между хората без потекло и онези със синя кръв; между обикновените простосмъртни и приближените до краля; между онези, които изпълняват нарежданията, и тези, които създават и налагат правилата. Смазващата тежест на думи като “чест” и “достойнство” се е стоварвала безмилостно над всеки, дръзнал да заформи дори най-лекия скандал. Една искра на неподчинение е достатъчна да разпали пожар, който да изгори името, за което херцог Уайлфорд толкова усърдно е работил. А ако има нещо, в което Фиона Мактавиш е наистина добра, то е да си играе с огъня.
Дотук с атмосферата и историческото време, в което ще се потопите в книгата. Сега за романтичната част. Основата, на която лежи сюжетът, е забранената, изгаряща любов. Онази, която сякаш изпива последната ти глътка въздух и без нея се носиш като призрак, безплътен и изгубен, сред света на живите. За Фиона и Едуард е невъзможно да бъдат заедно, без да погазят всички принципи, в които той и фамилията му са вярвали. И именно тази обреченост придава характерен драматичен оттенък на техните отношения. От друга страна, това е роман за любовта, която получава втори шанс. Защото пътищата на двамата вече са се пресичали веднъж и са били на крачка от това да се слеят. Но ако тогава е ставало дума за младежко увлечение, което лесно се е огънало под натиска на обществените порядки, то сега героите са закалени и знаят как да отстояват желанията на сърцето.
Историята е интересна и бих казала, доста по-забавна от предишната за лейди Амелия и Бенедикт Астърли, в която също се прокрадваха нотки на хумор. Комичните ситуации в случая произлизат от принудителната театрална постановка, която на Фиона ѝ се налага да играе, а именно – да влиза в ролята на мъж, за да я вземат насериозно.
Аз пък съвсем сериозно ви препоръчвам “Как да заблудим херцог” от Самара Париш, ако обичате исторически любовни романи. Но ако сте подготвили порцелановия сервиз и английски чай за срещата си с Едуард и Фиона, най-добре ги заменете с нещо по-силно, защото героите в тази книга са всичко друго, но не и последователи на етикета и конвенционалността.
