“Камериерката” от Нита Проуз е едно от най-чаканите заглавия у нас за тази година. Миналата година романът успя да вдигне доста шум с излизането си на книжната сцена, а в края на 2023 г. се отличи с наградата на Goodreads в категория “Мистерия/трилър”. Меко казано, всичко това заложи доста високи очаквания към книгата. Дали си струва, ще ви оставя сами да прецените, а ето каква е моята оценка.
“Камериерката”:
- Автор: Нита Проуз
- Жанр: Мистерия
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Моли, Родни, Жизел, г-н Престън
- Издателство: Лабиринт
Аз съм Моли, вашата камериерка. Знам всичките ви тайни. Знам и кътните ви зъби. А вие какво знаете за мен?
Камериерката Моли е сам-сама на белия свят. След смъртта на ексцентричната си баба си няма никого. И сякаш е невидима, докато се труди неуморно в грандхотел „Риджънси“, докато чисти и заличава следите от гостите. Никой не я забелязва, никой не ѝ обръща внимание. Но един прекрасен ден тя намира баснословно богатия господин Блек, един от постоянните посетители на хотела, много мъртъв в леглото. Сега вече всички погледи са вперени в камериерката, основна заподозряна за странната смърт на тузаря. Подреденият свят на Моли се преобръща с главата надолу. Ще успее ли тя да разчисти и тази бъркотия? И да докаже, че няма пръст в престъплението?
Какво се крие зад ключалката на тази книжна врата, гарантирам ви, не можете да познаете. Не знам защо се бях настроила, че “Камериерката” от Нита Проуз ще бъде история в духа на романите на Агата Кристи, а всъщност се оказа завладяващ разказ за необикновена героиня с привкус на мистерия. Затова започвам ревюто си със следното уточнение – ако сте почитатели на крими жанра или търсите адреналина от добре написания трилър, то вероятно апетитът ви няма да бъде максимално задоволен. НО ако харесвате нестандартни персонажи и проникновени истории, в които се отразяват духа на съвремието и настроенията в обществото; ако сте съгласни да ползвате загадката в сюжета като основа, на която да стъпите, за да разплетете редица въпроси, свързани с човешката природа, тогава с “Камериерката” ще си допаднете.
Вероятно романът нямаше да спечели сърцата на толкова читатели, ако не беше неговата героиня – така специална, оригинална и различна. Моли е камериерка в луксозен хотел. Работата й е да оправя бъркотиите на другите, като обаче трябва да остане невидима за чуждите очи. Буквално и преносно. Хората често я пренебрегват и подценяват, защото е по-различна, особнячка. Затова когато в хотела е извършено убийство, е най-лесно Моли да бъде набедена за извършител. Това не е нещо необичайно за обществото – най-лесно е да си правиш заключения за хора, които са различни. Но Моли е необикновена заради чистото си сърце, заради наивността си, заради искреността си. Много се харесахме с нея, затова през цялото време, докато се търсеше истината, й стисках палци да не изгуби тази светлина.
До голяма степен Моли е олицетворението на истината – чиста, неподправена, открита. Тя обаче често бива мачкана, сритвана, замитана някъде под килима в името на нечие чуждо удобство. Докато не се намери някой, който да я оцени. Около Моли се заформи една малка общност от хора, които вярват в човещината, в доброто, в справедливостта. Застъпвайки се за камериерката, подавайки ѝ ръка, те носят надеждата, че за всеки може да се намери място в социалната верига. Нещо повече – всеки човек е ключово звено, което помага за свързването с останалите.
Едно от любимите ми неща в книгата беше присъствието на бабата на Моли. Тази обич, топлина и грижовност, които се излъчваха от думите ѝ, съхранени в спомените на внучката – някак Нита Проуз успява да ги предаде на читателите. Особено завладяващо бе чувството на носталгия, което се отключва с отварянето на апартамента, в който Моли живее. Всеки от нас е имал баба и знае какво е да усетиш уюта и сигурността на нейния дом, на нейната прегръдка. Тази връзка, която пулсираше дори след като сърцето е спряло да бие – тя оформяше спасителния пояс, на който Моли се опираше и на който (съзнателно или не) ние също се осланяме, докато четем.
Отвъд персонажите, които лесно обикнах, харесах историята, защото е очарователна, остроумна и носи преповдигнато настроение. Някаква модерна версия на така наречените “уютни мистерии”, при които загадката е толкова важна, колкото психологизма при изграждането на героите, както и лекото чувство за хумор, което се прокрадва между редовете. Покрай бруталната откровеност на Моли имаше някои забавни моменти (като разпита в полицията), които правеха сюжета още по-колоритен.
Смятам, че романът ще допадне на онези от вас, които са почитатели на книгите на Ричард Озмън или пък на романи като “Елинор Олифант си е супер”, “Къде изчезна, Бернадет?” и “Човек на име Уве”. Харесах книгата и определено ще я препоръчвам, но не заради мистерията. А заради Моли, която ни напомня за стойността на думите, за силата на истината, за желанието да помогнеш и да бъдеш полезен.
