Преди да приветстваме новите заглавия за март, обръщаме поглед към прочетените книги през февруари. В най-романтичния месец прави впечатление, че се прокрадват и няколко наистина добри трилъри, които горещо препоръчвам.
“Пасажер 23” – Себастиан Фицек
“Пасажер 23” от Себастиан Фицек се чете на един дъх. Много динамична, заплетена и мрачна история, която е напълно способна да ви откаже от идеята да стъпите на круизен кораб. Разказана от различни гледни точки, тя покрива множество теми – от психология на насилник и жертва, до изкривявания на психичното здраве и техните проявления, рисковете, които интернет пространството крие за децата, корупционните схеми, които струват повече от човешкия живот и, разбира се, статистическите данни, свързани с изчезването на хора по време на круиз. Авторът залага на класически Агата Кристи подход – събира всички на едно място, в границите на кораба, което допълнително покачва напрежението. Но това, което го отличава, е стилът му – доста натуралистичен и описателен при някои сцени, а всяка глава завършваше сякаш на крачка от отговор, който ще те доближи до разплитането на загадката. Имаме и един разследващ полицай, склонен на саморазрушителни действия, който беше доста любопитен персонаж за проследяване. Препоръчвам романа на феновете на Саймън Бекет.
“Финли Донован се справя убийствено добре” – Ел Косимано
Много ми е странно да говоря за “Финли Донован се справя убийствено добре”от Ел Косимано като за трилър. Розова корица, героиня, която няма никакво намерение да се замесва в убийство, и един куп абсурдни и забавни моменти – кое тук ви подсказва посоката, в която се движи историята? Но истината е, че именно заради изброените причини това може би е един от най-оригиналните представители на своя жанр. Свежа и непредсказуема, книгата разказва за поредица от недоразумения и грешки, които водят до разбиване на мафиотска мрежа и разкриване на няколко убийства. А междувременно ни прави съпричастни към обърканото, хаотично, съвсем несъвършено ежедневие на главната героиня, която се опитва да сложи в ред личния си и професионален живот. Със сигурност ще очаквам следващата ми среща с Финли Донован.
“Мадам Екзюпери и звездите на небето” – Софи Ваяр
“Мадам Екзюпери и звездите на небето” от Софи Вияр представлява интересен прочит на живота на големия писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, само че през погледна на най-близкия му човек – неговата съпруга Консуело. Роман за една голяма любов, която пламва от пламъка на страстта и обожанието, но дълги години не гори, а по-скоро тлее и никога не е достатъчна, за да осигури топлината и хармонията, от които един брак се нуждае.История толкова за музата и твореца, колкото и за отношенията в една връзка, за щастливите моменти, които вървят редом до компромисите и разочарованията, за кръстопътищата на живота и решението да останеш до един човек. От Буенос Айрес до Париж, Казабланка, Гватемала, Марсилия и Ню Йорк – романът ни отвежда до най-различни колоритни места, които в даден момент са приютили семейство Екзюпери и са станали свидетели на техните събирания и раздели.
“Да се влюбиш в херцог” – Иви Дънмор
“Да се влюбиш в херцог” е дебютният роман на Иви Дънмор, който се усеща като свеж полъх сред познатите ни исторически любовни романи. Причината е толкова в тънката ирония, която се прокрадва в стила на авторката, колкото и в модерния и до известна степен феминистки поглед върху ролята на жената в края на Викторианската епоха. Книга, която умело смесва известни факти с прочутия идеализъм на романтиците, за да пресъздаде една вълнуваща и приканваща атмосфера, където историята се пише в момента, а любовта диктува правилата.От една страна, темата в “Да се влюбиш в херцог” е забранената любов – именно около нея се завърта интригата в романа. От друга страна, книгата носи белезите на епохата, за която разказва. Фокусирана е върху динамиката на времето и наболялото желание за промяна. Вдъхновена от идеята за силните жени – пионери в своите сфери, Иви Дънмор обвързва романа си с движението на суфражетките, които се борят за избирателни права на жените и свободното изразяване на мнения, свързани с политическия, икономически и обществен живот.
“Нож в раната” – Антъни Хоровиц
“Нож в раната” поднася класическа мистерия, залагайки на познат похват – събира всички заподозрени на едно място, но го прави по типичния за Хоровиц завладяващ, интересен и оригинален начин. Вплита темата за театъра и какво остава скрито, след като завесата се спусне. Говори за завист, маскирана като изострена конкуренция, за амбицията да успееш, за думите, които могат да предопределят бъдещето на една постановка – все неща, които лесно могат да се превърнат в мотив за убийство. Хареса ми как се обръщаше внимание на личната история на всеки заподозрян и как се търсиха скрити подсказки между редовете; как в един момент не можех да различа къде свършва художественото въображение и къде започват фактите (ако въобще има такива).Още повече ми допадна надпреварата с времето, защото се наслояваше едно напрежение, но може би най-много ме впечатли как Хоровиц тестваше лоялността на своите читатели, поставяйки под съмнение невинността си. Обожавам динамиката в отношенията му с Хоторн – как с всяка следваща книга ни дава късче информация, която разкрива по нещо за ексцентричния детектив, но никога достатъчно, за да засити глада ни.
“Благодаря ви, че слушахте” – Джулия Уелан
“Благодаря ви, че слушахте” е една от онези истории – забавни, свежи, емоционални, които действат като хапче за добро настроение и са способни да разсеят всеки буреносен облак, който се вихри над главата на читателя. “Благодаря ви, че слушахте” от Джулия Уелан ни вкарва зад колисите на създаването на аудиокнигите – нещо, което е добре познато на авторката, имайки предвид, че това е нейната основна професия, и същевременно с това коментира смисъла и силата любовните романи. Всъщност Джулия Уелан комбинира най-добрите черти на романтичната литература и тези на дамската проза. Както самата авторка изтъква в книгата си, разликата между двете се крие в щастливия финал. Но това, което тя прави, е да намери пресечните точки в двата жанра, за да изгради един интригуващ и оригинален сюжет, в който авторката не се страхува да се гмурне надълбоко, но и не крие, че се стреми към заветния хепиенд. Романът е посветен толкова на търсенето на любовта, колкото и на идеята да приемеш себе си с всичките ти недостатъци и да играеш с картите, които животът ти е раздал.
“Заради неговата целувка” – Джулия Куин
Ако сте почитатели на поредицата “Бриджъртън”, то вече имате представа колко завладяващо може да пише Джулия Куин. И в този смисъл “Заради неговата целувка” няма да ви изненада, още по-малко пък ще ви разочарова. Отново отлично поднесена, седмата книга представлява очарователна история, гарнирана с типичния за авторката хумор, в която четем за Хайъсинт (най-малката от всички деца на фамилията) и нейната среща с голямата любов. Книга, в която ясно личи контраста между последствията от разрива в едно семейство и предимствата на стабилната семейна среда, която дава обич и подкрепа. История, която поставя мъжа и жената наравно – като партньори във всеки един смисъл на думата. За Гарет и Хайъсинт това партньорство започна с разплитането на една загадка, премина в някаква форма на приятелство и стигна до съюз на две сърца.
“Портокалови мечти” – Мануела Инуса
“Портокалови мечти” от Мануела Инуса се оказа един доста приятен дамски роман. Сърдечна история за четири приятелки, които не позволяват на дистанцията на времето и пространството да разруши силната връзка, изградена помежду им. Разказ за изпитанията, които животът поднася и за възможността да посрещнеш всяко от тях с хората, на които винаги можеш да разчиташ. Роман за кръстопътищата, от които зависи решението за промяна и които отварят път за ново начало. Портокаловата плантация на Лусидна се превръща в пресечна точка на житейски избори и съдби – сред ароматните портокали се прокрадват нотки на разкаяние от допуснати грешки, на носталгия по едни безгрижни години, на страх от неизвестността. Но пак там се усеща и уханието на любовта – сладка и опияняваща, на приятелството, което обещава да не съди, а да подкрепя и помага, на куража да се бориш за щастието. Книгата определено ми хареса повече от “Зимна ванилия”.
