“Нож в раната” – Антъни Хоровиц

Не са много авторите, за които така искрено да се вълнувам, че имат нова книга, обаче Хоровиц определено ми е сред топ любимците. Всеки път съм нетърпелива да се потопя в историята, която ми е подготвил. Въодушевлението ми се дължи толкова на привкуса на добре поднесена загадка, която чака да бъде разнищена от читателите, колкото и на приятната компания в лицето на самия Хоровиц и най-вече на детектив Хоторн – мистерия сам по себе си. “Нож в раната” е четвърта книга за този невероятен тандем и макар съвсем наскоро да затворих последната ѝ страница, вече тъгувам за него.

“Нож в раната”:

  • Автор: Антъни Хоровиц
  • Жанр: Криминален
  • Страници: 336 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: детектив Хоторн, Хоровиц
  • Издателство: Еднорог

Когато си известен и уважаван писател, едно от най-неприятните неща, които те застрашават, е някой критик да напише лошо ревю за последната ти творба. Ами ако това ревю е крайно отрицателно, а критикът бъде убит и ти се окажеш основният заподозрян за убийството? В „Нож в раната“, четвъртата ни среща с детектива-консултант Даниъл Хоторн и писателя Антъни Хоровиц, след бестселърите „Убийството е всичко“, „Присъдата е смърт“ и „Опашка от убийци“, се случва точно това. Но този път нещата са прекалено лични, защото самият Хоровиц е арестуван за убийство и единствено мрачният ексцентрик Хоторн може да го спаси от затвора.

Всеки път, когато подхващам книга за Хоровиц и Хоторн, си мисля как двамата са като двата края на магнит – съвършено различни и все пак неразривно свързани. Някои ще решат, че са обединени от склонността им да разплитат мистерии и способността им да го правят сякаш с лекота. Но според мен е заради онази невидима нишка, която завинаги обвързва автора с неговия герой. Независимо дали се харесват, или не, когато единият стане част от живота на другия е неизбежно двамата заедно да посрещат всичко, което животът им подхвърли. Включително и шокиращи обвинения в убийство. Именно на такъв етап от техните взаимоотношения се озоваваме в “Нож в раната” – четвърта книга от поредицата за детектив Хоторн.

“Нож в раната” поднася класическа мистерия, залагайки на познат похват – събира всички заподозрени на едно място, но го прави по типичния за Хоровиц завладяващ, интересен и оригинален начин. Вплита темата за театъра и какво остава скрито, след като завесата се спусне. Говори за завист, маскирана като изострена конкуренция, за амбицията да успееш, за думите, които могат да предопределят бъдещето на една постановка – все неща, които лесно могат да се превърнат в мотив за убийство. Обичайно читателите съпоставят романите на Хоровиц с тези на Агата Кристи заради начина, по който се разгръща мистерията. Може би в “Нож в раната” паралелът е най-видим, тъй като самата авторка създава пиеса, в която жертвата е театрален критик (играе се и до днес). Но там където приключва творческата част за Агата Кристи, започва тази на Хоровиц, който решава да въвлече собствения си герой в разследването. Нещо повече – превръща го в основен заподоздрян с всевъзможни улики, които сочат, че той е отговорен за престъплението. Честно казано, изумява ме ефектът, който писателят постига, при размиването на границата между художественото въображение и фактите (ако въобще има такива).

Тази страна на книгата, в която Хоровиц тестваше лоялността на своите читатели и на Хоторн, поставяйки под съмнение невинността си, определено ме впечатли най-силно. Обожавам динамиката в отношенията му с Хоторн – как с всяка следваща книга ни дава късче информация, която разкрива по нещо за ексцентричния детектив, но никога достатъчно, за да засити глада ни. И в същото време има нещо особено символично в това авторът да повери бъдещето си в ръцете на героя, за който пише. Защото съдбата на Хоровиц зависеше изцяло от отличните дедуктивни умения на Хоторн.

Хареса ми как се изграждаше профил на всеки от останалите герои, които са замесени в случая, чрез личната история, която те споделяха. Прави впечатление, че детството и семейните корени играеха сериозна роля за формирането на личността и характера на всеки персонаж. Още повече ми допадна надпреварата с времето, защото напрежението се наслояваше и се улавяше една трескавост при търсенето на отговора кой е убиецът, подобна на онази, която авторът проявява, когато бърза да види творбата си завършена, за да я пусне на свобода. Или може би тя него.

В крайна сметка, както и с другите книги на Хоровиц, историята в “Нож в раната” толкова ми се услади, че исках още. Уви, подобно на останалите романи от тази поредица, се налага да изчакам за следващата порция мистерия.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин