“Мадам Екзюпери и звездите на небето” – Софи Вияр

Преди да започна ревюто може би е добре да споделя, че ако сте големи почитатели на Антоан дьо Сент-Екзюпери, то вероятно вашата слабост към писателя ще се сблъска с образа, който Софи Вияр представя в романа си. Защото “Мадам Екзюпери и звездите на небето” разказва с брутална откровеност за силните и слабите моменти в брака му с Консуело, за любовта, която ги връща един към друг, но и за нейната токсичност, която периодично трови семейното им щастие.

“Мадам Екзюпери и звездите на небето”:

  • Автор: Софи Вияр
  • Жанр: Биографичен роман
  • Страници: 400 стр.
  • Година на издаване: 2023 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Антоан дьо Сент-Екзюпери, Консуело Екзюпери
  • Издателство: Лемур

Париж 1930 година. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на парти, това е любов от пръв поглед. Жизнерадостната латиноамериканка се превръща в муза на енигматичния пилот, който всъщност предпочита да пише и рисува. Малкият принц идва от неговите безсмъртни чувства към нея: Консуело е любимата роза, която принцът иска да защити със стъклена камбана и за която той постоянно мисли. Книгата прави Антоан известен по целия свят, но реалният живот с него е всичко друго, но не и лесен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-накрая да излезе от сянката на известния си съпруг като успешна художничка, докато Антоан не се впуска в съдбоносен разузнавателен полет над Средиземно море през 1944 година.

“Мадам Екзюпери и звездите на небето” от Софи Вияр представлява интересен прочит на живота на големия писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, само че през погледна на най-близкия му човек – неговата съпруга Консуело. Роман за една голяма любов, която пламва от пламъка на страстта и обожанието, но дълги години не гори, а по-скоро тлее и никога не е достатъчна, за да осигури топлината и хармонията, от които един брак се нуждае. История толкова за музата и твореца, колкото и за отношенията в една връзка, за щастливите моменти, които вървят редом до компромисите и разочарованията, за кръстопътищата на живота и решението да останеш до един човек.

За щастие, това беше Париж и тук можеше да се смееш когато и където си пожелаеш. Дори и да си жена, при това сама.”

Книгата представлява биографичен роман и започва от първата среща на Консуело и Антоан, проследявайки тяхната връзка през годините, и завършва със смъртта на писателя. От Буенос Айрес до Париж, Казабланка, Гватемала, Марсилия и Ню Йорк – романът ни отвежда до най-различни колоритни места, които в даден момент са приютили семейство Екзюпери и са станали свидетели на техните събирания и раздели. В центъра на историята е образът на Консуело – не мисля, че Софи Вияр е търсила нейното идеализиране, нито пък поставянето на мъченически ореол над главата ѝ, но е факт, че отдадеността, лоялността и любовта на мадам Екзюпери често бе в ярък контраст на фона на авантюризма, лекомислието и свободолюбието на нейния съпруг.

Мечтите са нежно важно, знаеш ли? Човек не може да живее без мечти.”

Освен тази пламенност, с която се връщаха един към друг, единственото друго, което свързваше Консуело и Антоан, бе отношението им към изкуството. Въображението на твореца, стремежът му да изгради чрез творбата си едни паралелен на реалния свят, търсенето на вдъхновение бяха все неща, които вълнуваха и двамата. Но там, където тя отстъпваше с възхищение пред неговия безспорен талант, той похабяваше нейния и своя с непланирани пътешествия и неоправдани рискове. В “Мадам Екзюпери и звездите на небето” виждахме един вечно летящ в облаците Антоан, който дори съпругата му не успя да заземи. Понесен на крилете на фантазията, на обожанието на читателите му и на любовта на своята половинка той непрекъснато се стремеше към звездите, без да оценява самотната роза, чиято сила вехнеше. Всъщност в книгата ще откриете доста препратки към “Малкият принц” – като цитати между отделните глави и като символи, които отразяват знакови моменти от живота на писателя.

Щастливи са хората, които се наслаждават на живота въпреки обстоятелствата. Въпреки.”

Тъй като отношенията между Антоан и Консуело бяха така динамични, това се отразяваше и на темпото на сюжета тук. Историята върви наистина бързо и увлекателно, наситена е със силен емоционален заряд, често противоречив. Читателят се лута в двата полюса на одобрението и категоричното отхвърляне в търсене на баланс във връзката между писателя и неговата любима, но такъв така и не бе намерен. Ту се изпълваше с надежда, че може би двойката ще преодолее различията си (някои от които бяха провокирани от произхода и културата им), ту чакаше неизбежните моменти на раздяла, в които да поеме глътка въздух и да се опита да проясни преценката си. Лично аз многократно се надявах двамата да не превръщат точката във взаимоотношенията си в многоточие, но уви, това така и не се случи.

Тук жените пазаруваха с навити на ролки коси и с обувки, които в Париж в най-добрия случай щяха да минат за домашни пантофи. Подобни жени имаше и в Париж, но те можеха да се видят само в най-ранните часове на деня, когато отиваха при своите работодатели. Понякога, но много рядко, Консуело си бе пожелавала да е на тяхно място – когато имаш нещо неотложно за вършене, трудно би могъл да останеш без препитание. На всички тези жени тя пожелаваше мъже, които се отнасят с тях добре, които не пият, не ги бият, а ги извеждат на танци през уикенда. Може би, да, може би тези жени бяха дори по-щастливи от нея самата и от други съпруги, чиято единствена грижа беше да изглеждат добре, да поддържат доброто настроение на съпруга си и независимо от всички обстоятелства да запазят добрите си маниери.

До голяма степен “Мадам Екзюпери и звездите на небето” от Софи Вияр е книгата за прошката, която хората, които обичаме, получават безусловно от нас. Дали такава заслужава и самият Екзюпери, отговорът на този въпрос оставям на вас.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин