“Пасажер 23” – Себастиан Фицек

Потъването на “Титаник” и Леонардо ди Каприо, на когото не му направиха място на онази врата. Първото ми излизане в открито море с корабче, придружено от солидно количество лимони, които да закрепят бунтуващия се стомах. Документалният филм за корабокрушението на “Коста Конкордия” край италианския бряг. “Пасажер 23” от Себастиен Фицек. Поне 4 неща, които са способни да ме откажат от идеята да се кача на кораб. Последното със сигурност не пропускайте, ако сте почитатели на добрите трилъри.

“Пасажер 23”:

  • Автор: Себастиан Фицек
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 316 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои:
  • Издателство: Ибис

Мартин Шварц е полицай под прикритие, който все още не може да се съвземе след мистериозното изчезване на съпругата му и сина му от круизния кораб „Султанът на моретата“. Той се е превърнал в отчаян мъж, готов да поема безразсъдни рискове и да се захваща с найопасните полицейски случаи, които никой друг не иска. Мартин не си е и помислял, че кракът му отново ще стъпи на круизен кораб, докато един ден не получава обаждане от възрастна дама, която се представя за писателка на трилъри. Тя твърди, че разполага с информация, която може да доведе до разплитането на загадката какво се е случило с неговото семейство. Въпреки че е скептичен, Мартин решава да се качи на борда, където разбира, че изчезнало преди седмици момиче се е появило отново, носейки мечето на сина му в ръце…

Ревюто на “Пасажер 23” от Себастиан Фицек ще е кратко, защото иначе има опасност да издам детайли от сюжета, които могат да ви развалят четенето, но в същото време не можех да пропусна да споделя няколко думи за романа и най-вече за усещането, което носи. Това е от онези трилъри, които четете на един дъх – потъваш в мрачната атмосфера, в лутането измежду въпросите, в надпреварата за оцеляване. Имаш чувството, че някой ти е вързал превръзка на очите и те е пуснал в лабиринт – бързаш да намериш изхода, чувстваш, че отговорите са наблизо, на един допир разстояние, но някак ти се изплъзват и оставаш затворен сред високите стени на авторовото въображение, което не ти позволява толкова бързо да се измъкнеш.  Много динамична, заплетена и мрачна история, която е напълно способна да ви откаже от идеята да стъпите на круизен кораб.

“Пасажер 23” е разказана от различни гледни точки, което според мен дава илюзията на читателя, че се доближава до истината, но реално обърква представите му за истина и лъжа и го манипулира. Тук всяка глава завършваше сякаш на крачка от отговор, който ще те отведе една стъпка по-напред към разплитането на загадката, и наслояваше едно напрежение, които достига кулминационната си фаза едва в края на романа. Може би именно преплитането на личните истории на героите в книгата дават възможност на автора да покрие и множество теми – от психология на насилник и жертва, до изкривявания на психичното здраве и техните проявления, рисковете, които интернет пространството крие за децата, корупционните схеми, които струват повече от човешкия живот и, разбира се, статистическите данни, свързани с изчезването на хора по време на круиз.

Авторът залага на класически Агата Кристи подход – събира всички заподозрени на едно място, в границите на кораба, което допълнително покачва адреналина. Но това, което го отличава, от други писатели, заложили на тази изпитана сюжетна конструкция, е стилът му – доста натуралистичен и описателен при някои сцени, с множество детайли, при изграждането на персонажите, свързани пряко с действието в книгата. Прави впечатление също така колко сериозно проучване е направил Себастиан Фицек, свързано с достъпа до информарция за круизни кораби и екскурзии, технически параметри, правила и законодателство, организация на екипажа и дневен ред. Всичко това създаваше усещане за правдоподобност на сюжета.

Имаме и един разследващ полицай, склонен на саморазрушителни действия, който беше доста любопитен герой. Противоречив образ – външно дава вид на безчувствен и безцеремонен човек, ограбен от всичко, което има смисъл за него. Чувството му за вина често беше основна движеща сила на неразумните му действия. От друга страна, в хода на разследването се прокрадваха човещина и уязвимост, които си личаха най-силно при общуването с дете.

“Пасажер 23” от Себастиан Фицек е психотрилър, който би привлякъл на своя страна почитателите на Саймън Бекет, както и феновете на скандинавските трилъри. Неочакваните обрати, психологизмът при изграждането на героите и начинът, по който се говори за злоупотребата с човешката болка, са поне три причини да прочетете книгата.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин