Много сладка и забавна история се оказа “Светецът покровител на втория шанс” от Кристин Саймън. Независимо дали вярвате в ефекта на Ретроградния Меркурий, или просто сте във фаза, в която нищо не върви по план, тази книга може да се превърне във вашето настолно четиво и да ви научи, че човек никога не трябва да губи надежда. Рано или късно нещата се нареждат.
“Светецът покровител на втория шанс”:
- Автор: Кристин Саймън
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 280 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Синьор Сперанца, Антонела, Смилцо, Данте Риналди, Синьор Маестро
- Издателство: Сиела
Синьор Сперанца, потомствен управител на сервиз за прахосмукачки и самоназначил се кмет на Промето (население 212 души) има проблем. Aко общината не намери 70 000 евро, Комисията по водите ще спре водоснабдяването на селцето и ще разсели жителите му. Домът… не, светът, който синьор Сперанца познава, ще бъде унищожен. В отчаян опит да лансира Промето като топ туристическа дестинация и да попълни фонда за ремонти, синьор Сперанца пуска невинния слух, че филмовата звезда-бунтар-секссимвол-сензация-в-социалните-мрежи Данте Риналди ще снима следващия си филм именно там. За лош късмет, измамата сработва дори прекалено добре и увлича не само почитателите на звездата със съмнителна слава и още по-съмнителен характер, но и местните жители – всички искат да участват в измисления филм. Синьор Маестро, местен богаташ и месар, дори е готов да спонсорира продукцията (и съответно – подмяната на тръбите), ако Сперанца намери роли за петнадесетимата му синове. Отчуждената и намусена дъщеря на самия синьор Сперанца предлага да поеме грима на актьорите, а верният му помощник Смилцо създава сценарий, вдъхновен от неугасващата му страст по Антонела – най-голямата почитателка на Данте Риналди и сигурна изпълнителка на главната роля в (бутафорната) продукция. За негова изненада – и огромен ужас, синьор Сперанца осъзнава, че единственият начин да се измъкне от тази каша, е наистина да направи филма. Но как да стане това, ако звездата Данте Риналди, корифей на актьорското майсторство и повелител на тениските без ръкави, така и не се появи? Или пък още по-лошо… ако той пристигне в Промето с целия си антураж?
Имате много прични да харесате “Светецът покровител на втория шанс” от Кристин Саймън – като започнем от очарователните и харизматични персонажи и симпатичното италианско градче и стигнем до чувството за хумор, с което е напоена историята, и красивите послания на авторката. Гледайте на срещата с тази книга не като разтърсващо живота ви събитие, а като така търсено читателско хапче за добро настроение и позитивизъм, което да направи денят ви една идея по-хубав. Гарантирам ви, че в компанията на Синьор Сперанца и Смилцо няма да ви е скучно. Освен че са се забъркали в наистина интересна каша, героите в романа имат доста нестандартен подход за справяне с проблемите. И в най-отчайващите моменти те не губеха надежда, че ще доведат своята мисия до край. “Светецът покровител на втория шанс” е книга за вярата в доброто, която ни крепи. История за сърцати хора, които имат дарбата да правят живота по-шарен и смислен, а тяхното великодушие и човечност оправдават допуснатите грешки.
Държа да отбележа, че самият сюжет на книгата съвсем не бликаше от розов оптимизъм – горкият синьор Сперанца на няколко пъти беше на косъм от сърдечен удар заради всички провали в опитите му да спаси малкото градче Промето от затриване от картата. Обаче и той не се отказваше, и съдбата не бе чак толкова безмилостна към него. Но най-вече принос за благополучния изход от ситуацията има онази малка сплотена общност от 212 жители, които се запалиха по идеята за филм с голяма кино звезда. Общност, към която и ние като читатели ставаме част. Всъщност това е една от идеите на романа според мен – да говори за колективната искра на вдъхновението. Достатъчно е тя да проблесне веднъж, за да запали всички по дадена мисия или кауза и да доведе до край нейното изпълнение.
Беше ми много забавно как една голяма лъжа се покриваше с други по-малки. Ставаше такава плетеница от измислици и импровизации, че ти става любопитно да проследиш как точно ще се наредят нещата. И макар лъжата сама по себе си да навява негативни асоциации и чувства и да предизвиква неодобрение, в случая на Синьор Сперанца тя беше по-скоро инструмент на неговата наивна и чистосърдечна природа. Аз лично всичко му прощавам на нашия герой, защото беше голям добряк.
Хареса ми иронията, с която Кристин Саймън облича своите герои, а те така добре я носят – отиваше им. Харесаха им и епизодичните герои, без които историята нямаше да е толкова пъстра и забавна. Но най-много ми хареса как наистина се намери начин това градче да продължи да съществува.
Някой ме беше попитал дали книгата прилича на “Човек на име Уве” от Бакман. Лично аз не направих такава асоциация, може би защото тук стилът на писане на Кристин Саймън и самият сюжет се отличаваха с лекота, докато при Бакман има една особена вглъбеност и характерен драматизъм, които лягат на сърцето като стар юрган – хем топлят, хем обаче тежат. По-скоро заради хумора и тези толкова живи и колоритни образи си припомних книгите на Дейвид Барнет – “Земята вика Майор Том” и “Киноклуб на самотните сърца”.
“Светецът покровител на втория шанс” от Кристин Саймън изпълнява отлично ролята си – да развлича и разсмива, да носи усмивки и настроение, да те зарежда с топлина и вяра в доброто. Книга-емоция. Подарете си я.
