“Уолис и Едуард. Любов, по-силна от корона” – Уенди Холдън

Започнах “Уолис и Едуард” от Уенди Холдън, за да науча повече за британския монарх, който се е отказал от короната в името на любовта. Напоследък често споменават името му, съпоставяйки го с това на принц Хари и ситуацията, в която той и съпругата му се намират в момента. Искаше ми се да проверя от първо лице до каква степен историята се повтаря и неминуемият паралел, който правих между минало и настояще, правеше четенето на книгата още по-интересно. Ето и какво смятам за романа.

“Уолис и Едуард. Любов, по-силна от корона”:

  • Автор: Уенди Холдън
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 432 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Уолис, Едуард, Ърнест (втори съпруг на Уолис)
  • Издателство: Емас

Денят е 20 януари 1936 година, мястото – дворецът „Сейнт Джеймс“ в Лондон. Отвън Великобритания празнува с нови надежди коронясването на своя нов крал, а в залата една слабичка жена седи притихнала в очакване на неизвестното си бъдеще. Само десет месеца и двайсет дена по-късно същият този крал ще произнесе съдбовните думи: – … невъзможно е да се справя с отговорностите си на крал без подкрепата на любимата жена. И ще се откаже от короната в полза на следващия в реда на наследството. Короната или любовта. Едуард Осми не приема отказа на кралството да сключи брак с американката Уолис и прави своя дълбоко осъзнат избор в полза на любовта.
С какво тази неособено млада и съвсем не красива жена, с два развода зад гърба си и без аристократичен произход, е спечелила сърцето на владетеля на най-голямата съвременна империя? В името на какво този млад и красив мъж се е отказал от слава, власт и почести? До ден-днешен този въпрос е загадка за негови сънародници, за историци и политици. За всички, които не разбират думата любов.

“Уолис и Едуард” от Уенди Холдън е втора книга от поредицата на издателство “Емас”, посветена на “Вечните двойки”. Предвид, че серията е свързана с големите любовни истории на миналото, предполагах, че и този роман ще носи нотки на романтика и нежност. Такива наистина се прокрадваха между редовете от един етап, но истината е, че фокусът тук пада върху личностите зад имената Уолис и Едуард – преди да се влюбят, преди съдбата да ги свърже завинаги. И може би затова сюжетът ми бе толкова интересен. Защото с него проследяваме живота на една американка в Лондон през 30-те години, и ежедневието на един британец, чието бъдеще е предопределено от семейството му. Роман, който разказва за тежестта на короната, която не всеки е способен (или пък иска) да понесе, и отговорността, която идва, обвързвайки се с човек от кралската фамилия.

В първата си половина книгата е посветена изцяло на Уолис, давайки възможност на читателите да опознаят нейните мечти и цели и може би да разберат поведението ѝ по-късно. Ако има едно нещо, което американката ненавиждаше, то е скуката. Идеята да си незабелязан, самотен и отхвърлен е нещо, срещу което тя силно се бунтуваше. И в крайна сметка борбата ѝ даде резулат. Така и не мога да съм сигурна в кое се влюби по-силно Уолис – в обещанието за бляскав живот или в самия Едуард. Фактът, че авторката не идеализираше героинята си, а изтъкваше едновременно нейните силни и слаби черти, ѝ придаваше плътност и достоверност на образа. През погледна на Уолис читателите виждат социалните разделения в британското общество през онези години, усилията, които са необходими за изкачване на социалната стълбица, контраста между работническата класа и бляскавите партита на британския елит, порядките и разбиранията, присъщи единствено за културата на острова.

Втората половина на романа вече обръща поглед и към Едуард, който за разлика от своята половинка, се оказа доста по-семпло устроен. Беше представен като визионер, който отправяше поглед към бъдещето и съзираше необходимостта от реформи и промени в протокола и в поведението на кралското семейство. В тази част се говореше за първите опити за модернизиране на монархията – нещо, което през последните години е в процес на развитие, но за тогава е било немислимо. Съпротивата, която Едуард срещаше, се оказа по-силна от неговата воля. Някои биха казали, че отказът му от короната е проява на егоизъм, други – доказателство за любов, а според мен това беше единственият вариант за революция в кралския двор, която той имаше възможност да доведе до край. И по своему да направи първата крачка към този дълъг път на промяната, по който британската монархия все още върви.

Отвъд историята на Уолис и Едуард мисля, че до голяма степен въпросът, който романът задава на читателите, е как си представят живота, който искат да водят – дали искат да пътуват, дали мечтаят да са известни, дали биха търсили спокойствие и усамотение. Отговорът няма значение. Защото историята в книгата на тези двама герои показва, че всеки има право да преследва това свое желание като висша цел и да не прави компромис с него.

Едно любопитно и приятно пътуване из миналото на Великобритания – така бих определила четенето на “Уолис и Едуард”. Среща с интересни личности, които са оставили своя отпечатък в историята на британската монархия, и чиято лична история дава една по-различна перспектива на събитията от настоящето.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин