“Порцелановата кукла” – Кристен Лъш

9

Не всяка книга е способна да понесе товара на читателските очаквания, обаче “Порцелановата кукла” от Кристен Лъш не се огъва. След многото суперлативи по неин адрес малко се притеснявах дали историята ще ми проговори по същия начин, по който го прави на другите. За щастие Кристен Лъш се оказа доста умел разказвач и бързо ме привлече в уютна писателска прегръдка.

“Порцелановата кукла”:

  • Автор: Кристен Лъш
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 400 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 2
  • Главни герои:
  • Издателство: Benitorial

В едно далечно царство, в едно далечно господарство…малко момиче живяло щастливо със семейството си в Москва. Но една лятна нощ всичко се променило и момичето останало самичко с майка си. От всички неща, които можела да помести в скромния им багаж на път за Лондон, майка ѝ избрала да вземе със себе си колекцията си от порцеланови кукли. Десетилетие по-късно Роузи учи в Оксфордския университет, има любящ годеник и обещаващо бъдеще, но отчаяно иска да намери отговори на въпросите, които я измъчват от години. Въоръжена с единственото наследство от отчуждената си майка – тетрадка с написани на ръка зловещи приказни истории, – тя поема на пътешествие в миналото. В родината си младата жена разкрива трагична семейна история, обхващаща три поколения – от Революцията през 1917 г. до последните дни на Съветския съюз. А в основата ѝ стои младата благородничка Тоня, красива като порцеланова кукла, чиито действия отекват през целия век. Колкото по-надълбоко в миналото навлиза Роузи, толкова повече се разкрива истината за цялото ѝ семейство. И преди да е достигнала последната приказка на майка си, тя ще трябва да реши колко от тази истина действително иска да научи.

Разгръщам първите страници на “Порцелановата кукла”, без да съм напълно сигурна какво да очаквам от нея. Признавам си, че се бях подготвила за някаква вълшебна история – дали заради магичната корица, или заради първото изречение, с което обичайно започват толкова приказки, но със сигурност не можех да предположа пътя, през който Кристен Лъш ще ме преведе. Оказа се, че романът представлява интересен прочит на историята на Русия през 20. век – от избухването на Февруарската и Октомврийската революция до смъртта на Ленин, управлението на Сталин, ВСВ и обсадата на Санкт Петербург и разпада на Съветския съюз. На този фон се редуват две сюжетни линии, които ни срещат с Антонина и Роузи (Раиса). Проследявайки драматичните събития в живота на първата и кратък отрязък от времето, който преобръща наопаки живота на другата, се потапяме в един вълнуващ разказ за любов, ревност и отмъщение, за премълчани истини и завръщане към корените като единствена възможност за разплитане на сложния възел от хора и случки, формирали идентичността на нашите две героини.

Признавам си, че на мен ми беше по-интересно да чета за Антонина – и заради динамиката на епохата, и заради романтичния елемент. Но може би най-вече заради нейната осъзнатост, че не желае да бъде ничий трофей, а копнее и се бори за щастието си. То идва под формата на красив и обаятелен мъж, който обаче стои от другата страна на барикадата. Заради брака си Антонина е обвързана със “старата Русия”, а Валентин е вперил поглед в бъдещо и вярва в партията. И все пак любовта ги свързва и впримчва волята си да съхрани тяхната връзка. Чувствата им многократно бяха подлагани на изпитания, а в името на любимия човек Тоня бе склонна да пожертва хора и принципи, стига това да съхрани семейството, което е успяла да създаде. Не я съдих, а дори напротив – възхищавах се на нейната резистентност спрямо непрекъснатите сътресения в живота ѝ. Но също така ѝ съчувствах, защото при Валентин любовта към идеала и към една неосъществена представа за Русия винаги идваше на първо място. И това костваше и на двама им много.

В миналото не може да се намери просветление. Няма оздравяване. Няма утеха. Каквото и да търсим, то не е там.”

При втората сюжетна линия четем за завръщането на Роузи (или Раиса, както е истинското ѝ име) в Русия години след разтърсващите събития, запратили нея и майка ѝ в Англия. Тук Кристен Лъш покрива историята с невидим воал от тайни и въпроси и разпалва любопитството на читателя, който се опитва да открие връзката между двете главни героини в романа. Историята прераства в битка на убеждения и идеали, в горчив разказ за ревност и отмъщение, за призраци, които се пресягат от миналото и улавят с ръцете си страхове и надежди, за изкупление на чужди грехове и стремеж към истината.

Знае само, че независимо дали са аристократи и селяни, политици или граждани, германски бомбардировачи или руски цивилни, онези отгоре пет пари не дават за тези отдолу. Тези отдолу винаги са сам-сами.”

Макар началото да изисква известно търпение, докато се ориентираш къде започват историите на Антонина и Раиса и кой с каква роля е натоварен, след това романът те унася като в приказка. В нея магията, с която светът става по-красив, е любовта, а злодеят – политическите режими, които се менят и носят със себе си страх, болка и смърт. Вплитането на руския фолклор и традиции, на културни символи и образи е нещо, което изключително много ми допадна в книгата. Беше ми интересно как се манипулираха и контролираха масите спрямо вижданията на техните лидери и как всяка промяна се отразяваше преди всичко върху живота на обикновения човек, който не бе нищо друго освен пионка в една игра. Хареса ми присъствието на второстепенните персонажи в историята, които често се оказваха много по-знакови, отколкото даваха вид. Но се въздържам от максимална оценка по две причини – драмата около миналото на Раиса, която на места ми дойде в повече, и един специфичен детайл, свързан с Алексей Иванов (писател и преподавател), който някак пропука правдоподобността на сюжета. А авторката толкова се бе постарала да изгради един напълно автентичен и жив свят.

Пъстър, заплетен и въздействащ – така бих описала роман “Порцелановата кукла” от Кристен Лъш. Сигурна съм, че вече сте попадали на отзиви за него и вероятно се чудите дали си заслужава да се впускате в поредното книжно приключение. Без колебания казвам, че отговорът е “Да”, защото книгата е щедра и позволява да си вземете адски много от нея, а това не се среща всеки ден,

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър