Имаше един период, в който “Пазителката на пчелите” непрекъснато ми излизаше в Amazon. Често се заглеждах в нея и си обещавах, че все някой ден ще стигна и до тази история, защото определено ме бе заинтригувала. Но докато се наканя, книгата се появи с български превод. И така започна моята среща с Елиан и Аби, които ми споделяха за бурите и изгревите в техния живот.
“Пазителката на пчелите”:
- Автор: Фиона Валпи
- Жанр: Дамска проза, исторически
- Страници: 344 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Аби, Елиан, Матийо, граф дьо Белвю, Мирей, мадам Боан
- Издателство: Хермес
Аби приема сезонна работа в Шато Белвю във френската провинция, за да започне нов живот. Там тя се оказва неустоимо привлечена от забележителната история на пчеларката Елиан, живяла в замъка преди близо осем десетилетия. Годината е 1938. Младата и красива Елиан помага в кухнята, грижи се за кошерите в градините на Белвю и продава ароматния мед на пазара. Тя се влюбва в мълчаливия и загадъчен Матийо и заедно започват да планират бъдещето си. Сянката на Втората световна война обаче все повече надвисва над Франция и заплашва да сложи край на идилията им. Немската окупация разделя влюбените – съдбата явно има други планове за пазителката на пчелите. Елиан взема опасното решение да се присъедини към редиците на Съпротивата, за да се бори за свободата на родината си. И се опитва да спаси любимите си пчели, които ѝ помагат да оцелее. Краят на войната обаче е далеч, а чувствата ѝ към Матийо са подложени на изпитание.
Отдавна не бях чела книга в стила на “Пазителката на пчелите” от Фиона Валпи – от части дамски роман, от части исторически. В него се преплитат две сюжетни линии – от минало и настояще, които ни отвеждат в малко градче в централна Франция. За Аби мястото е възможност да излекува нараненото си сърце и да постави началото на нова глава от своя живот. За Елиан това е нейният дом – късче земя, което приютява детските ѝ спомени, първата ѝ любов, трудните години на изпитание по време на немската окупация и кошерите с пчели, за които тя се грижи с внимание и уважение към техния труд. Десетилетия делят историите на двете героини, но това, което ги свързва, е силата на духа, умението на човек да се изправя и да надвива страховете си и да защитава това, в което вярва.
“Пазителката на пчелите” е от онези книги, към които се привързваш – може би заради чувството на интимност, което произтича от споделянето на тайни, или пък заради емпатията, която се отключва още с първите страници на романа. Лесно потъваш в прегръдките на историята и с любопитство проследяваш нейното развитие. Аби е героинята от настоящето, която дълго време е била затворник в собствения си дом. Сега, когато е избягала и е вкусила свободата, се учи отново да обича и да вярва в доброто. Но болезнените спомени и белезите по тялото ѝ непрекъснато напомнят през какво е минала – от предаденото доверие, през физическото и емоционално насилие до опита за пречупване на духа. Това, което ѝ дава сили да продължи напред, е необикновената история на местните жители и на най-вече на смелостта и куража на една жена. Колкото повече Аби научава за миналото на Шато Белвю и неговите обитатели, толкова по-склонна е да споделя с читателите уроците, които е усвоила по трудния начин.
Втората сюжетна линия ни връща във времето на ВСВ и ни разказва за едно семейство и рисковете, които поема, за да се противопостави на окупаторите. Тази част от романа е вдъхновена от реални исторически събития, свързани с едно от най-жестоките военни престъпления, извършени спрямо цивилни във Франция. Но фокусът не е върху грозната и безсърдечна страна на войната, а върху хора като Елиан, които, изправени на кръстопът, вземат решение да се борят за свободата на родината си и да защитават принципите си. Присъединяването на Елиан към Съпротивата, макар и по един щадящ момичето начин, изисква кураж, на какъвто не всеки човек е способен. А тайните, които приема да брани с цената на живота си, пропукват връзката ѝ с нейния любим Матийо. Само че във време на изпитание човек трябва да се вслушва не толкова в разума, колкото в гласа на сърцето, и именно той помага на Елиан да се справи с трудностите и загубите, които ежедневието ѝ предлага.
Метафората за пчелите в книгата беше много хубава – когато работят заедно и си помагат, хората намират начин да оцелеят и да преживеят всяко изпитание. Подобно на кошер, в който всеки има своята роля, по време на войната жителите на малкото градче образуваха жива верига, която пази сърцевината на малкото им общество, като се опитва да съхрани човещината и вярата в доброто.
Приятна книга е “Пазителката на пчелите” от Фиона Валпи – интересна, увлекателна и ненатоварваща въпреки историческия пласт. Показва, че в живота нямаше да разпознаем щастието, ако не събирахме сили да надвием тъгата и страха.
